Решение № 3545 от 01.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3545 гр. Пловдив, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20225330114655 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.

Ищецът Б. И. Ш. е предявила срещу Т. И. Б. иск за делба на УПИ ** от кв. ** по плана на гр. **, обл. **, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда с площ от 79 кв.м., масивна жилищна сграда с площ от 50 кв.м., масивна стопанска сграда с площ от 16 кв.м., УПИ **от кв. ** по плана на гр. **, обл. **, УПИ **, ** от кв. ** по плана на гр. **, обл. **, УПИ ** от кв. ** по плана на гр. **, обл. **, Поземлен имот ** от кв. ** по плана на гр.

**, обл. **, и поземлен имот с идентификатор **, находящ се в гр. **, кв. **.

В исковата молба се излагат съображения, че страните са сключили граждански брак на ** г., който е прекратен с развод с Решение по гр. д. № ** г. по описа на Районен съд Пловдив, влязло в сила на ** г. Посочва се, че с договор за покупко-продажба от ** г., обективиран в нотариален акт № **, т.

**, дело № ** г. на нотариус с район на действие – Районен съд **, са придобити имотите, находящи се в гр. **. Досежно поземлен имот с идентификатор **, находящ се в гр. **, кв. **, се навеждат съображения, че е поставен в общ дял на страните при равни права с Решение № ** г. по гр. д.

1

№ ** г. по описа на Районен съд Пловдив. Предвид липсата на възможност за доброволно уреждане на отношенията между страните, се претендира процесните недвижими имоти да бъдат допуснати до съдебна делба.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника Т. И. Б., с който се излага становище за допустимост, но частична неоснователност на предявения иск за делба. Признава се придобИ.ето на недвижимите имоти по описания в исковата молба начин, но се оспорва допускането на съдебна делба на УПИ ** от кв. ** по плана на гр. **, обл. **, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда с площ от 79 кв.м., масивна жилищна сграда с площ от 50 кв.м., масивна стопанска сграда с площ от 16 кв.м., УПИ ** от кв. ** по плана на гр. **, обл. **, УПИ ** от кв.

** по плана на гр. **, обл. **, УПИ ** от кв. ** по плана на гр. **, обл. **, и Поземлен имот ** от кв. ** по плана на гр. **, обл. **. Досежно същите се излагат съображения, че се явяват индивидуална собственост на ответника, придобити чрез осъществено давностно владение, продължило от лятото на ** г. до настоящия момент.

В срока за отговор на искова молба е предявен насрещен иск от Т. И. Б. срещу Б. И. Ш. за признаване за установено в отношенията между страните, че Т. И. Б. е собственик на УПИ ** от кв. ** по плана на гр. **, обл. **, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда с площ от 79 кв.м., масивна жилищна сграда с площ от 50 кв.м., масивна стопанска сграда с площ от 16 кв.м., УПИ ** от кв. ** по плана на гр. **, обл. **, УПИ ** от кв. ** по плана на гр. **, обл. **, УПИ ** от кв. ** по плана на гр. **е, обл. **, и Поземлен имот ** от кв. ** по плана на гр. **, обл. ** въз основа на осъществено давностно владение за периода ** г. – ** г.

В насрещната исковата молба се посочва, че страните сключили граждански брак на ** г., който бил прекратен с развод с Решение по гр. д. № ** г. на Районен съд Пловдив, влязло в сила на ** г. Навеждат се съображения, че страните живеели във фактическо съжителство от ** г. в имот, собственост на родителите на ответника, а именно в УПИ ** от кв. ** по плана на гр. **, обл. **, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда с площ от 79 кв.м., масивна жилищна сграда с площ от 50 кв.м., масивна стопанска сграда с площ от 16 кв.м. За периода ** г. – ** г. ищцата не работила, а доходите от домакинството се набавяли единствено от 2 ответника. Поради изложеното, на ** г. чрез договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № ** г. на нотариус с район на действие – Районен съд **, ** на ответника му прехвърлили собствеността върху следните недвижими имоти: УПИ ** от кв.

** по плана на гр. **, обл. **, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда с площ от 79 кв.м., масивна жилищна сграда с площ от 50 кв.м., масивна стопанска сграда с площ от 16 кв.м., УПИ ** от кв. ** по плана на гр.

**, обл. **, УПИ ** от кв. ** по плана на гр. **, обл. Пловдив, УПИ ** от кв.

** по плана на гр. **, обл. **, Поземлен имот ** от кв. ** по плана на гр. **, обл. **. С оглед начина на придобИ.е, собствеността върху същите била придобита в режим на съпружеска имуществена общност. Посочва се, че продажната цена била заплатена единствено от ответника. Към този момент същият придобил владението върху посочените недвижими имоти. От датата на придобИ.ето на имотите, ответникът бил собственик и владелец на същите, което продължило и след прекратяване на брака. Ищцата нямала претенции върху посочените имоти. След прекратяване на брака, ответникът продължил да се грижи за **, демонстрирайки пред ищцата, че е индивидуален собственик на посочените недвижими имоти. Ищцата била дезинтересирана от същите до лятото на ** г., когато поискала заплащане на парична сума от ответника. С оглед изложеното се предявява исковата претенция.

С молба – уточнение вх. № 105244/22.12.2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, ответникът посочва, че не твърди да е собственик въз основа на трансформация на вложени негови лични средства при придобИ.ето на посочените недвижими имоти. Основанието, на което същият бил индивидуален собственик на имотите се явявало единствено давностно владение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор по насрещната искова молба, с който се излага съображения за допустимост, но неоснователност на предявения установителен иск за собственост. Посочва се, че не отговаря на действителното фактическо положение обстоятелството, че единствено ответникът е ползвал спорните недвижими имоти, като през ** г. за период от две години ищцата държала притежавания от нея лек автомобил – **, в гр. **.

Отделно същата пребивавала в имотите, посещавала ги и се интересувала от тяхното състояние. Навеждат се доводи, че макар имотите да са отразени като отделни УПИ, между същите липсва отделяне, като се ползват като един 3 имот, респ. се полагат грижи като за един имот. Признава се, че ответникът е полагал повече грижи за имотите, но посоченото се обосновава с обстоятелството, че двамата са били в лоши отношения, а след раздялата, ответникът е останал да живее в имотите. Въпреки изложеното, според ищцата, същата не е загубила правото си на собственост върху тях.

Ответникът не бил отправял към ищцата изрични изявления за отблъскване на правото й на собственост. Навеждат се доводи, че ищцата е правила опити за уреждане на имуществените отношения между двамата, но не лично, а чрез **. С оглед изложеното от правна страна се посочва, че дори ответникът да упражнява фактическата власт върху посочените недвижими имоти, то същият се явява владелец на притежаваната от него идеална част и държател на идеалната част на ищцата. Посоченото се извежда на база на твърденията, че с придобИ.ето на имотите през ** г. е възникнало съвладение, като липсва преобразуване на владението. Предвид изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

С Определение № 2092/20.02.2023 г., постановено по делото, на основание чл. 227 ГПК на мястото на ответника Т. И. Б., починал в хода на процеса – ** г., е конституиран неговият наследник – И. Т. Б..

Районен съд Пловдив, VII състав, е бил сезиран с иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

По делото е представено Удостоверение за сключен граждански брак от ** г. на Община **, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № ** г., съставен в гр. ** /л. 5/, от който се установява, че на ** г. ищцата Б.

И. Ш. и наследодателят на ответника – Т. И. Б., са сключили граждански брак.

Същият е прекратен с развод, считано от ** г., видно от Решение № ** г., постановено по гр. д. № ** г. на Районен съд Пловдив /л. 6/.

От договор за покупко-продажба на недвижим имот от ** г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № ** г. на нотариус с район на действие – Районен съд ** /л. 8 – л. 9/, се изяснява, че Т. И. Б. е придобил собствеността върху дворно място от 564 кв.м., ведно с жилищна сграда от 75 кв.м., съставляващо парцел **, имот ** по плана на гр. **, празно дворно място от 466 кв.м., съставляващо парцел **, имот ** в кв. ** по плана на гр.

**, празно дворно място от 1080 кв.м., съставляващо имот № ** в кв. ** по плана на гр. **, празно дворно място от 1570 кв.м., съставляващо имот ** в 4 кв. ** по плана на гр. **, и празно дворно място от 1256 кв.м., съставляващо имот ** в кв. ** по плана на гр. **. Посочените недвижими имоти са идентични с УПИ ** в кв. ** по действащия кадастрално-регулационен план на гр. **, УПИ ** от кв. ** по действащия кадастрално-регулационен план на гр. **, УПИ ** от кв. ** по действащия кадастрално-регулационен план на гр.

**, УПИ * * от кв. ** по действащия кадастрално-регулационен план на гр.

**, и поземлен имот ** от кв. ** по действащия кадастрално-регулационен план на гр. **, което се установява от Удостоверение № ** г. на Община ** /л. 11/.

По делото е приобщено Решение № ** г., постановено по гр. д. № ** г. на Районен съд Пловдив, влязло в сила на ** г., от което се установява, че по реда на чл. 353 ГПК в общ дял на ищцата Б. Ш. и на наследодателя на ответника – Т. Б., е поставен поземлен имот с идентификатор **, находящ се в гр.**, кв. **.

От Удостоверение за наследници на И. П.Б. изх. № ** г. на Община ** /л. 61/, се установява, че същият е починал на ** г., като е оставил за наследници: ** – Й. Т. Б. /починала на ** г./, и ** – Ц. И. Б., Т. И. Б. и П. И. Б..

Последният е починал на ** г., като е оставил за наследници ** – В. П. К. и Й.

П. В. Последната е починала на ** г., като е оставила за наследници ** – С. З.

В. и М. З. В.

С оглед настъпилото правоприемство в хода на процеса, по делото е приобщено и Удостоверение за наследници на Т. И. Б. изх. №** г. на Община ** /л. 132/, от което се изяснява, че същият е починал след датата на депозиране на исковата молба в съда – на 09.02.2023 г., като е оставил за единствен наследник ответника И. Т. Б.. Наследодателят Т. Б. е имал й ** Й.

С., която е имала ** – П. С., но и двете са починали преди наследодателя – ** г.

По делото са разпитани трима свидетели – Л. М. Б., С. Х. Б. и Н. Т. Ш..

Свидетелят Б. си спомня, че познава ищцата и наследодателя на ответника – Т. Б., от 30 – 40 години, доколкото всички живеели в гр. **.

Спомня си, че двамата били женени, като бракът между тях бил прекратен с развод преди 20 години. След развода, ** на двамата – И. Б., останал да живее в гр. **, където живеел и неговият ** по бащина линия. След развода свидетелят не виждал ищцата в гр. **. Последно същият я бил видял по време 5 на делото за развод. В къщата в гр. ** в момента живеел ответникът. Тя представлявала едноетажна къща, към която имало пристройка, в която живеела неговата **. В имота имало разположена и кирпичена постройка. Зад имота имало разположено и празно дворно място, но свидетелят не знаел кой го ползва. В имота живеел ответникът, като свидетелят не бил виждал ищцата да посещава имота. В същия имало паркирани два трактора, собственост на ответника. Свидетелят не знаел някой да има претенции по отношение на имота, защото той бил собственост на **, а след това на ** на ответника.

Свидетелят С. Б., ** на ** на наследодателя Т. Б., си спомня, че познава страните в производството. Същата посочва, че ищцата и Т. Б. са разведени от около** г., като до този момент двамата живеели в същата в гр. **, на ул.

**. Свидетелката била тяхна съседка, като живеела в имот, находящ се в гр.

**, ул. **. Къщата представлявала постройка на един етаж, като имало обособено място като сушина и друга постройка. В имота имало и голям празен двор, в който нямало постройки. Преди да почине наследодателят Т. Б. живеел в къщата и ползвал двора. В момента в къщата живеел ответникът – И. Б., като същият ползвал и двора. Свидетелката си спомня, че ищцата напуснала къщата през ** г. Последно двете се видели през ** г., когато починала ** на ищцата. Последната не посещавала имота, не работила двора, а той се поддържал от Т. и И. Б.. Наследодателят Т. Б. споделил на свидетелката, че ищцата няма претенции към нищо друго, освен да върне предбрачното си фамилно име.