Решение № 9 от 05.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№9 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100507198 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 4873/19.03.2024 г., постановено по гр.д. № 51651/2022 г. на СРС, ГО, 47 състав, е осъден ответникът „Струга 6“ ЕООД /предишно наименование ТРУД МЕДИА/ да заплати на ищеца И. Д. В., по предявен иск по чл. 49 вр. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 2 500 лева /частичен иск от 5 500 лв./ - обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата от обиди и клевети в публикуваната на 26.06.2022 г. статия в собствения на ответника сайт trud.bg, статията със заглавие „П. атакува БНТ с две протежета“, ведно със законната лихва считано от 27.06.2022 г. до окончателното погасяване на сумата.

С решението е отхвърлен като частично неоснователен предявеният от И. Д. В. против „Струга 6“ ЕООД / предишно наименование ТРУД МЕДИА/ иск за горницата над 2 500 лв. до пълния предявен размер от 5 000 лв. / частичен иск от 5 500 лв./.

Подадена е въззивна жалба вх. № 105675/29.03.2024 г. на ответника ответникът „Струга 6“ ЕООД срещу решението в частта, която е осъден да заплати сумата от 2 500 лв. на ищеца.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен в цялост. Излага в жалбата, че неправилно решаващият състав на СРС е приел, че изнесената информация е невярна и в статията се съдържали обидни квалификации. Относно израза “протеже“ излага, че той означа защитавано лице, а и И.П. е известна личност, издател на медии, той не е например престъпен бос и не е осъждан. Поради това свързването му с ищцата като защитавано 1 от него лице не представлявало нито обида, нито клевета. Ищцата е кандидатствала за главен директор на БНТ и това оправдава засиления обществен интерес към личността й. Оспорва в статията да се съдържат неверни и позорящи твърдения или с нея да се приписва престъпление.

ВъззИ.емият И. Д. В. оспорва подадената въззивна жалба с отговор от 29.05.2024 г. Моли за потвърждаване на решението. Сочи, че статията внушава, че ищцата изпълнява чужди нареждания и е покровителствана, което е уронващо престижа й, а и невярно; унизително за честта и достойнството й. Според отговора на ищцата се приписва престъпление в статията – В., на която, в качеството й на „главен юрист на БНТ“ и „ дясна ръка на отстранения от СЕМпрез 2004 г. К.Г. ”, „ част от ръководството ”, „ служител на БНТ“, т.е. като длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква „а“ от Наказателния кодекс, е възложено срещу заплащане да изпълнява служба /постоянно или временно/ в БНТ /държавно учреждение, финансирано изцяло от държавния бюджет/ и тя е нарушила /„скандалния договор”, „аферата „Видеоинтернешънъл”/ или не е изпълнила служебните си задължения /„Г., В. и компания сключват договора при липса на търг и конкурс, без утвърждаване от УС на БНТ“ / за да набави за други /за „Видеоинтернешънъл“/ облага и да причини другиму — на БНТ вреда /“комисионна в размер на 21% от нетни постъпления и 3 млн.лева неустойка”/ и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици /“през следващите три години“/. Внушавало се още, че В. и преди и сега действа като част от “организирана престъпна група“ - „Г., В. и компания”; „готовност да изпълнява нареждания на ръководство в сянка ; „ към И. В. е интересно да се зададе въпросът дали някое ново „ Видеоинтернешънъл не стои зад кандидатурата, пласирано с участието на „ Икономедия“. Моли решението да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира, че решението е частично правилно и следва да бъде потвърдено до присъдения размер на обезщетение от 1 000 лв. В останалата обжалвана част решението следва да бъде отменено като неправилно, като искът бъде отхвърлен за горницата над 1 000 лв. до 2 500 лв.

Предявен е от И. Д. В. против “Струга 6“ ЕООД /предишно наименование ТРУД МЕДИА/ иск по чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да за плати на ищеца сумата от 5 000 лв. /частичен иск от 5 500 лв./ – обезщетение за неимуществени вреди от обидни квалификации и клеветнически твърдения в статия, публикувана от ответника на страницата му trud.bg на дата 26.06.2022 г., статията със заглавие „П. атакува БНТ с две протежета“.

Ищецът твърди, че в статията, намираща се в интернет, се съдържат неверни и позорящи твърдения, както и обидни квалификации, както следва:

1/ Заглавието на статията „П. атакува БНТ с две протежета“;

2/ „Двете протежета на разградския олигарх са … твърде еднакви в готовността да изпълняват нарежданията на ръководството в сянка…“;

2

3/ „Според нейни лични признания пред медиите, тя е сред основните автори на скандалния договор, който БНТ подписва с руската „Видео интернешънъл…“;

4/ като пояснения на последния израз:

Първо – “БНТ няма право да сключва други рекламни договори без съгласието на руснаците“.

Второ – “Г., В. и компания, при липса на търг или конкурс, сключват договора без утвърждаване от Управителния съвет на БНТ“.

Трето – “Обществената телевизия се задължава да плати на посредника 21 % от нетните си приходи за следващите три години“.

Четвърто – “За руснаците не е предвидена неустойка, но БНТ трябва да плати такава в размер на над 3 милиона лева при разваляне на договора“.

Пето – “БНТ наема фирма посредник да продава нейната реклама при положение, че в телевизията на щат с това се занимават близо 50 служители.“.

Ищецът излага, че така изнесеното е невярно, позорящо, а и накърняващо честта и достойнството й.

Ищецът е юрист с дългогодишен стаж включително в двете обществени медии БНТ и БНР, специалист по медийно право. Сочи в исковата молба, че е работила в БНТ при генерални директори Х.Б., Л.П. и К.Г.. Също така е била и процесуален представител на СЕМ в периода 2007 г. – 2009 г. Поддържа, че е работила и като юрисконсулт на Държавен музикален и балетен център София, била е и зам.-дир. по адм. въпроси в НТ “И.н Вазов“. Ищцата е създател на “Филмаутор“, автори на публикации, била е издател и собственик на сп. “Авторско право“, режисирала е филм с над 30 международни награди.

Поддържа, че в периода м. 05 - м. 06.2022 г. е участвала в обявен от СЕМ конкурс за избор на генерален директор на БНТ, като е била изслушана на 27.06.2022 г.

РазвИ. се в исковата молба, че ден преди изслушването – на 26.06.2022 г., от ответника на страницата му trud.bg е публикувана статията със заглавие „П. атакува БНТ с две протежета“, в която се съдържат клевети и обиди /посочени по-горе/, във връзка с което ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, отрицателни преживявания, увреждане на доброто й име, както и това се отразило на участието й в конкурса по независещи от нея причини. В деня на статията ищцата получила сърцебиене, главоболие и световъртеж, хипертонична криза. Дълго време била напрегната и изпитвала унижение, гняв и безсилие.

Излага се в исковата молба, че “протеже“ е обидно, а и позорящо и невярно твърдение. Статията внушавала, че ищцата е зависима от други хора.

По пункт трети и четвърти / относно договор за търговско представителство между БНТ и “Видео-интернешънъл България“ ООД от 2004 г./ ищцата не спори, че е сред авторите на договора, но твърденията били формулирани по начин, който създава впечатление у читателя, че ищцата е извършила нещо неправомерно. Ставало дума за класически договор за търговско представителство, при който на посредника “Видеоинтернешънъл България“ ООД се дължи възнаграждение. Сочи, че не се изисквало договорите за търговско представителство да се одобряват от УС на БНТ. Статията навеждала на това, че ищцата е част от конкурса единствено като нечие “протеже“ и като проводник на нерегламентирани интереси, а не заради знанията и опита си в сферата на медийното право.

3

С отговора на исковата молба ответникът не спори статията да е разпространена от него. Ответникът не спори и статията да има горепосоченото съдържание и да е публикувана в сайта, поддържан от него.

Оспорва иска. Навежда, че съществували предходни статии и материали относно договор за търговско представителство между БНТ и “Видео-интернешънъл България“ ООД от 2004 г. – договорът е от 2004 г., а статията е от 2022 г.

Поддържа се в отговора, че изнесеното е вярно, което се потвърждавало и от извършените проверки от СЕМ, Сметната палата, Агенция за държавна финансова инспекция. Неодобрението на договора от УС на БНТ според ответника е нередност, която статията оповестява в името на обществения интерес. Сочи се в отговора, че статията представлява и анализ на икономическите рискове от договора, като журналистическите материали могат да отразяват и отрицателни становища.

В първоинстанционното решение е прието, че изказването по пункт първи и втори /„П. атакува БНТ с две протежета“, „Двете протежета на разградския олигарх са … твърде еднакви в готовността да изпълняват нарежданията на ръководството в сянка…“ / покрИ. критерия на деликтно поведение, понеже се накърнява правото на чест и достойнство на ищцата и се внушава наличие на зависимости между нея и популярно в медийното пространство трето лице. Относно твърденията по пункт четвърти, че „Първо – БНТ няма право да сключва други рекламни договори без съгласието на руснаците, Второ – Г., В. и компания, при липса на търг или конкурс, сключват договора без утвърждаване от Управителния съвет на БНТ, Трето – Обществената телевизия се задължава да плати на посредника 21 % от нетните си приходи за следващите три години“ в решението се мотивира, че тези твърдения не са неверни, поради което относно тях искът е отхвърлен. Искът е уважен поради наличие на позорящо и невярно твърдение, разпространено от ответника, за това, че “за руснаците не е предвидена неустойка, но БНТ трябва да плати такава в размер на над 3 милиона лева при разваляне на договора“ и че “ БНТ наема фирма посредник да продава нейната реклама при положение, че в телевизията на щат с това се занимават близо 50 служители.“.

Така предмет на въззивното производство, предвид предмета на обжалване, са следните изнесени в статията твърдения и оценки: „П. атакува БНТ с две протежета“, „Двете протежета на разградския олигарх са … твърде еднакви в готовността да изпълняват нарежданията на ръководството в сянка…“;“за руснаците не е предвидена неустойка, но БНТ трябва да плати такава в размер на над 3 милиона лева при разваляне на договора“ и “ БНТ наема фирма посредник да продава нейната реклама при положение, че в телевизията на щат с това се занимават близо 50 служители.“

Установява се следното по делото. Не е било спорно, а и се установява, че на 26.06.2022 г. ответникът е публикувал статия в собствения си сайт trud.bg, статията със заглавие „П. атакува БНТ с две протежета“. Не е спорно, а и се установява, че точен цитат от статията са следните изрази, възприети от ищеца като клеветнически и обидни: „П. атакува БНТ с две протежета“, „Двете протежета на разградския олигарх са … твърде еднакви в готовността да изпълняват нарежданията на ръководството в сянка…“;“за руснаците не е предвидена неустойка, но БНТ трябва да плати такава в размер на над 3 милиона лева при разваляне на договора“ и че “ БНТ наема фирма посредник да продава нейната реклама при положение, че в телевизията на щат с това се занимават близо 50 служители.“ 4

Статията е публикувана на сайта на ответника по повод провеждания конкурс за генерален директор на БНТ и проследява депозираните кандидатури. Развито е в статията, че БНТ е обществена телевизия, ползваща се с най-високо доверие в страната. Следва кратко изброяване на кандидатите. Относно двама от тях – В. П. и ищцата, в статията се твърди, че са “протежата“ на И. П.. Според материала двете “протежета“ на П. се отличават по експертиза, но са “твърде еднакви в готовността да изпълняват нарежданията на ръководството в сянка“.