Решение № 256 от 11.12.2025, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 782/2025
- Вид
- Решение № 256
- Подписан
- 11.12.2025
- В сила
- 11.12.2025
- Състав
- КАЛОЯН ВЕНЦИСЛАВОВ ГЕРГОВ, ДОРОТЕЯ СИМЕОНОВА ЦОНЕВА, РУМЕН ПЕТРОВ ЛАЗАРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.57, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.23-25 · Наказателен кодекс
- чл.23-25 · Наказателен кодекс
- чл.23-25 · Наказателен кодекс
- чл.25, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.263,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343б, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.66,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.337, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.341, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.345, ал.1-3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.345, ал.1-3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.345, ал.1-3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 256 гр. Плевен, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
Членове:
РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА при участието на секретаря А. Г. П. в присъствието на прокурора В. Ил. Д. като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20254400600782 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.341,ал.1 вр.чл.306,ал.3 вр. ал.1,т.1 и т.3 от НПК.
С определение № 917 от 29.09.2025г., постановено по ЧНД № 1429/2025г., Районен съд – гр.Плевен определил на осъдения Р. К. С. едно общо наказание лишаване от свобода за срок от две години, при първоначален „общ“ режим по влезлите в сила съдебни актове по НОХД № 886/2025г. по описа на РС-Плевен и дело № 19 Ls 430 Js47229/2024г. на Районен съд Розенхйам, Федерална Република Германия.
Постановеното определение е обжалвано от защитника на осъдения Р. С. с оплакване за неправилност. Защитникът излага доводи, че и двете наложени на подзащитния му наказания са били определени при условията на чл.66,ал.1 от НК и определеното общо, най-тежко наказание също не следва да се търпи ефективно, а да се приложи отново разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното определение в частта, в която е постановено общото наказание да се търпи при първоначален общ режим и да се приложи разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят
1 на
ОП-Плевен оспори основателността на въззивната жалба и пледира за същата да не се уважава.
Счита, че обжалваното определение е правилно, законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено. Твърди, че първоинстанционния съд правилно и в съответствие с чл.23-25 от НК е сформирал процесната съвкупност и правилно е определил настоящото общо наказание в размер на две години лишаване от свобода, както и начина на изтърпяване на общото наказание. Предлага да се потвърди изцяло обжалваното определение.
Осъденият Р. С., редовно призован, не се явява. Защитникът на С. поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания. Моли да се отмени първоинстанционното определение, в частта, с която е постановено определеното общо наказание да се търпи ефективно, като се приложи разпоредбата на чл.25, ал.4 вр.чл.66, ал.1 от НК.
Плевенски окръжен съд, след цялостна проверка на определението и мотивите към него, независимо от основанията посочени от жалбоподателя и в пределите на въззивната проверка по реда на чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено следното:
С определение от 23.06.2025г. постановено по нохд №886/2025г. на РСПлевен, влязло в сила на 23.06.2025г. осъденият Р. С. е бил признат за виновен в извършване на 04.10.2023г. на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, чието ефективно изпълнение е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с три годишен изпитателен срок.
С присъда по дело № 19 Ls 430 Js47229/2024г. на Районен съд Розенхйам Федерална Република Германия влязла в сила на 15.04.2025г. осъденият Р. С. е бил признат за виновен в извършване на ***г. на престъпление по чл.263,ал.1 от НК на Германия, приравнено на чл.209,ал.1 от НК на РБългария за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години , като ефективно изпълнение е било отложено с три годишен изпитателен срок.
Въз основана тези фактически констатации районният съд е направил законосъобразен правен извод, че в случая са налице предпоставките на чл.2325 от НК за определяне на осъдения С. едно общо наказание за извършените от него две престъпления, за които е бил осъден по нохд №886/2025г. на РСПлевен и по дело № 19 Ls 430 Js47229/2024г. на Районен съд Розенхйам, 2
Федерална Република Германия, които се групират в една съвкупност.
Посочените законови разпоредби изискват лицето да е извършило няколко отделни престъпления, но преди да е имало влязла в сила присъда което и да е от тях, за да се определи за тези деяния общо наказание.
В случая, както правилно е приела първата инстанция, осъденият С. е извършил двете престъпления по посочените наказателни дела преди да е бил осъден с присъда или определение, за което и да е от тези деяния. С оглед на това, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая са изпълнени законовите изисквания на чл.23-25 от НК за кумулиране на наказанията на осъдения С. и за определяне едно общо наказание за описаните по – горе две престъпления, извършени в условията на реална съвкупност.
Съблюдавайки цитираните норми, регламентиращи, че общото наказание за всички престъпления, включени в съвкупността, следва да е най-тежкото, районният съд правилно е определил на осъдения С. за двете престъпленияпредмет на разглеждане по цитираните наказателни дела и включени във формираната съвкупност, общо наказание две години лишаване от свобода, тъй като и за двете деяния от процесната съвкупност е било наложено такова по вид наказание, но с различни размери – две години по едното и четири месеца по другото. Очевидно, най-тежкото, с оглед неговия размер, е наказанието от две години лишаване от свобода, каквото е било наложено на осъдения С. за престъплението по дело № 19 Ls 430 Js47229/2024г. на Районен съд Розенхйам, Федерална Република Германия, поради което правилно първоинстанционния съд е определил именно това наказание като общо наказание за двете деяния от процесното множество.
Въззивният съд провери обжалваното определение и в частта, с която на основание чл.25,ал.4 от НК във вр.чл.57, ал.1от ЗИНЗС е било постановено определеното общо, най-тежко наказание да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим.
Съобразявайки всички обстоятелства по повод извършените от осъдения С. престъпления, предмет на разглеждане по двете дела от съвкупността, първоинстанционния съд неправилно е констатирал, че в случая не е приложима правната норма на чл.25,ал.4 вр.чл.66,ал.1 от НК, която предвижда възможност съдът да отложи изтърпяването на общото наказание. И по двете присъди С. е бил освободен от ефективно изтърпяване на наложеното 3 наказание с изпитателен срок, същият е трудово ангажиран и с добри характеристични данни, видно от приетите в хода на съдебното следствие пред въззивния съд писмени доказателства – трудов договор и характеристика, степента на обществена опасност на деянието, извършено в Германия и за което е наложено по-тежкото наказание не е голяма – касае се за неплащане на вноски по лизингов договор. Изброените обстоятелства го характеризират като лице с невисока степен на обществена опасност и водят до извод, че може да се очаква положителен резултат на неговото поправяне и превъзпитание да бъде постигнат с условно осъждане.
По изложените съображения въззивната инстанция прецени като основателно искането на жалбоподателя за прилагане на разпоредбата на чл.25, ал.4 вр.чл.66, ал.1 от НК.
С оглед гореизложеното въззивния съд прецени, че обжалваното определение следва да бъде изменено в частта, в която е постановено ефективно изтърпяване на определеното на Р. С. общо, най-тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода, като на основание чл.25,ал.4 вр.чл.66,ал.1 от НК ефективното изтърпяване на наказанието бъде отложено с тригодишен изпитателен срок. В останалата част обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл.345, ал.1-3 вр.чл.341, ал.2 вр. чл.337, ал.1, т.3 вр.чл.338 от НПК, Плевенски окръжен съд РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определение № 917 от 29.09.2025г., постановено по ЧНД № 1429/2025г., Районен съд – гр.Плевен, като на основание чл.25, ал.4 вр.чл.66, ал.1 от НК отлага ефективното изпълнение на определеното общо, най-тежко наказание на осъдения Р. К. С. с ЕГН :********** в размер на две години лишаване от свобода с изпитателен срок от три години.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 917 от 29.09.2025г., постановено по ЧНД № 1429/2025г., Районен съд – гр.Плевен в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
4
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 256 гр. Плевен, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
Членове:
РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА при участието на секретаря А. Г. П. в присъствието на прокурора В. Ил. Д. като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20254400600782 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.341,ал.1 вр.чл.306,ал.3 вр. ал.1,т.1 и т.3 от НПК.
С определение № 917 от 29.09.2025г., постановено по ЧНД № 1429/2025г., Районен съд – гр.Плевен определил на осъдения Р. К. С. едно общо наказание лишаване от свобода за срок от две години, при първоначален „общ“ режим по влезлите в сила съдебни актове по НОХД № 886/2025г. по описа на РС-Плевен и дело № 19 Ls 430 Js47229/2024г. на Районен съд Розенхйам, Федерална Република Германия.
Постановеното определение е обжалвано от защитника на осъдения Р. С. с оплакване за неправилност. Защитникът излага доводи, че и двете наложени на подзащитния му наказания са били определени при условията на чл.66,ал.1 от НК и определеното общо, най-тежко наказание също не следва да се търпи ефективно, а да се приложи отново разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното определение в частта, в която е постановено общото наказание да се търпи при първоначален общ режим и да се приложи разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят
1 на
ОП-Плевен оспори основателността на въззивната жалба и пледира за същата да не се уважава.
Счита, че обжалваното определение е правилно, законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено. Твърди, че първоинстанционния съд правилно и в съответствие с чл.23-25 от НК е сформирал процесната съвкупност и правилно е определил настоящото общо наказание в размер на две години лишаване от свобода, както и начина на изтърпяване на общото наказание. Предлага да се потвърди изцяло обжалваното определение.
Осъденият Р. С., редовно призован, не се явява. Защитникът на С. поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания. Моли да се отмени първоинстанционното определение, в частта, с която е постановено определеното общо наказание да се търпи ефективно, като се приложи разпоредбата на чл.25, ал.4 вр.чл.66, ал.1 от НК.
Плевенски окръжен съд, след цялостна проверка на определението и мотивите към него, независимо от основанията посочени от жалбоподателя и в пределите на въззивната проверка по реда на чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено следното:
С определение от 23.06.2025г. постановено по нохд №886/2025г. на РСПлевен, влязло в сила на 23.06.2025г. осъденият Р. С. е бил признат за виновен в извършване на 04.10.2023г. на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, чието ефективно изпълнение е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с три годишен изпитателен срок.
С присъда по дело № 19 Ls 430 Js47229/2024г. на Районен съд Розенхйам Федерална Република Германия влязла в сила на 15.04.2025г. осъденият Р. С. е бил признат за виновен в извършване на ***г. на престъпление по чл.263,ал.1 от НК на Германия, приравнено на чл.209,ал.1 от НК на РБългария за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години , като ефективно изпълнение е било отложено с три годишен изпитателен срок.
Въз основана тези фактически констатации районният съд е направил законосъобразен правен извод, че в случая са налице предпоставките на чл.2325 от НК за определяне на осъдения С. едно общо наказание за извършените от него две престъпления, за които е бил осъден по нохд №886/2025г. на РСПлевен и по дело № 19 Ls 430 Js47229/2024г. на Районен съд Розенхйам, 2
Федерална Република Германия, които се групират в една съвкупност.
Посочените законови разпоредби изискват лицето да е извършило няколко отделни престъпления, но преди да е имало влязла в сила присъда което и да е от тях, за да се определи за тези деяния общо наказание.