Решение № 431 от 12.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. Варна, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Д. като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20223110116009 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на предявени обективно съединени искове, както следва: предявени в условията на евентуалност установителни искове правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 146 във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Т. А. В. твърди, че на 09.10.2020 г. сключил договор за потребителски кредит с „В..БГ“ ЕООД, въз основа на който му е отпусната сума в размер на 170 лева при годишен лихвен процент от 40.79 % и годишен процент на разходите от 49.80 %. Сочи, че в договора е предвидена такса за бързо разглеждане на документи в размер на 31.97 лв. Заявява, че е погасил изцяло задълженията си по договора за кредит, в т. ч. и за така посочената такса.

Ищецът поддържа, че клаузата от договора за потребителски кредит, с която е предвидено заплащането на „такса бързо разглеждане“ е нищожна поради противоречието й с чл. 10а ЗПК. В условията на евентуалност навежда доводи, че същата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и като такава се явява нищожна поради противоречието й със закона. В условията на евентуалност поддържа, че клаузата е нищожна поради заобикаляне на закона, на основание чл. 21 ал. 1 ЗПК, в условията на евентуалност – поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Излага съображения, че клаузата е нищожна поради противоречие с чл.

10а ЗПК, който не допуска заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.

1

Навежда доводи, че чрез цитираната уговорка се нарушава принципът на добросъвестност и справедливост, поради което същата е неравноправна.

Наред с това счита, че тъй като е неразбираема и не позволява на потребителя да прецени икономическите последствия от сключване на договора, тя попада в приложеното поле на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Отделно от това се позовава на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, като счита, че таксата е необосновано висока.

Позовава се на чл. 21, ал. 1 ЗПК, като поддържа, че чрез разглежданата клауза се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, като се нарушава нормативно предвиденият размер на ГПР.

Счита, че посочената клауза от договора накърнява добрите нрави, тъй като чрез нея се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации на страните, а именно – между размера на таксата и предоставената услуга, като по този начин се злепоставят интересите на кредитополучателя с цел извличане на собствена изгода от кредитора.

Отправя искане до съда за прогласяване нищожността на уговорката за заплащане на „такса бързо разглеждане“ по Договор за кредит № 9814327009/09.10.2020 г. поради противоречие със закона, в условията на евентуалност – поради заобикаляне на закона, в условията на евентуалност – поради накърняване на добрите нрави, както и за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 31.97 лева, представляваща платена без основание „такса бързо разглеждане“ по Договор за кредит № 9814327009/09.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от момента на депозиране на исковата молба в съда – 05.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „В..БГ“ ЕООД е депозирало писмен отговор, в който навежда доводи за неоснователност на предявените искове.

Ответникът потвърждава наличието на облигационно отношение между страните по посочения в исковата молба договор за потребителски кредит, както и че съгласно същия ищецът е бил задължен да заплати „такса бързо разглеждане“ в размер на 31.97 лева. Развива подробни съображения в подкрепа на позицията си, че при сключване на договора са спазени всички специални изисквания на ЗПК, в т. ч. за предоставяне на преддоговорна информация и за сключване на договора в писмена форма, по ясен и разбираем начин. Излага, че съгласно т. 2 от Общите условия кредиторът се задължава да даде отговор на кредитополучателя дали искането за отпускане на кредит е одобрено в срок от 7 календарни дни, считано от дата на получаването му. Сочи, че по искане на кредитополучателя може да му бъде предоставена услугата бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит.

Заявява, че се касае за допълнителна незадължителна услуга, която гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му. За посочената услуга се дължи такса, размерът на която се определя съобразно заемната сума и срока на договора. Същата е посочена в специалните условия на договора и тарифата на кредитора.

2

Поддържа, че липсват доказателства за заплащането на сумата, предмет на предявения осъдителен иск, от страна на ищеца.

Оспорва доводите за нищожност на процесната договорна клауза поради противоречие с чл. 10а ЗПК. Счита, че същата съответства на законовата възможност, уредена в чл. 10а, ал. 1 ЗПК, доколкото се касае за незадължителна допълнителна услуга, предоставянето на която зависи от волята на кредитополучателя. Същевременно, посочената услуга се предоставя преди сключване на договора, поради което не може да се приеме, че същата е свързана с усвояването и управлението на кредита.

Оспорва уговорената такса да накърнява добрите нрави. Поддържа, че с оглед принципа на свободата на договаряне ищецът е изявил волята си да ползва услугата бързо разглеждане при отразената в договора цена. Сочи, че възнаграждението е дължимо за реално извършена услуга, чиято стойност е обусловена от краткото време, в което следва да бъде предоставена.

Оспорва наведените от ищеца доводи за нищожност на клаузата поради заобикаляне на закона. Счита, че за да попадне една такса в общия разход по кредита, тя трябва да отговаря на две кумулативни условия: да се заплаща във връзка с договора за кредит и ползването на услугата да е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия. Заявява, че в случая не е налице нито едно от тези условия, тъй като таксата представлява възнаграждение, дължимо за самостоятелна услуга, която се предоставя на кредитополучателя преди сключването на договора, няма връзка с условията и параметрите на договора за кредит и няма задължителен характер.

Оспорва процесната клауза да е неравноправна. Изтъква, че общите условия на дружеството, в т. ч. регламентираните в тях допълнителни услуги, са предварително изпратени и съгласувани с Комисията за защита на потребителите.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и на дружеството да бъдат присъдени разноски.

Прави възражение за недължимост на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема следното от фактическа и правна страна:

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото наличието на облигационно отношение между тях по Договор за кредит № 9814327009/09.10.2020 г., както и че със същия е предвидена такса за бързо разглеждане в размер на 31.97 лева.

Процесният договор за кредит попада в предметния обхват на Закона за потребителския кредит, поради което и ищецът се ползва със специалната закрила по този закон. Чл. 10а, ал. 1 ЗПК допуска кредиторът да събира от 3 потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като съгласно императивната норма, съдържаща се в ал. 2 на същата разпоредба, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Процесната такса е уговорена за „бързо разглеждане“ на искането за предоставяне на кредит. Безспорно дейността по разглеждане на искането за отпускане на кредит е неразривно свързана с усвояването му.

Касае се за дейност, която се извършва във всички случаи при сключването на договор за потребителски кредит и в този смисъл съставлява присъщ на основния предмет на договора разход. Поради изложеното не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че тъй като разглеждането на искането предхожда сключването на договора, то не касае усвояването на кредита. ЗПК допуска събирането на такси единствено за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но не и за основните дейности на кредитора, изразяващи се в отпускане и управление на кредита. В този смисъл, договарянето на подобна такса е недопустимо и клаузата от договора, в която същата е предвидена, е нищожна поради противоречие със закона.

Поради горните съображения настоящият съдебен състав намира за основателен предявения иск за прогласяване нищожността на уговорката за заплащане на „такса бързо разглеждане“ по Договор за кредит № 9814327009/09.10.2020 г. поради противоречието й със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Предвид извода за основателност на този иск не следва да бъдат разглеждани предявените в условията на евентуалност искове.

Предвид извода за основателност на предявения иск за нищожност на клаузата от договора за кредит, предвиждаща задължение на потребителя за заплащане на „такса бързо разглеждане“, всички суми, заплатени за погасяване на това задължение, биха подлежали на връщане като недължимо платени. В случая обаче ищецът, комуто е възложена доказателствената тежест, не успя при условията на пълно и главно доказване да установи твърденията си, че е заплатил претендираната сума в размер на 31.97 лева. От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /л. 93-94/, което съдът кредитира в пълнота като обективно, компетентно изготвено и аргументирано, става ясно, че ищецът не е извършвал каквито и да било плащания по процесната „такса бързо разглеждане“. Този извод се подкрепя и от събраното по реда на чл. 192 ГПК писмено доказателство – разписка от „И.“ АД /л. 100/. От съдържанието на последната се потвърждава извършено плащане от Т. В. в полза на „В..БГ“ ЕООД, но по Договор за кредит № 9814327012, т.е. различен от договора, предмет на настоящото производство.

Следователно предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски във връзка с предявения установителен иск, които се ограничават до заплатената държавна 4 такса по последния в размер на 50 лева.

Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева във връзка с осъществената правна защита и съдействие по уважения иск, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не следва да бъде уважавано искането за присъждане на ДДС върху размера на дължимото адвокатско възнаграждение предвид липсата на доказателства за регистрация на процесуалния представител на ищеца по реда на ЗДДС.

Предвид извода за неоснователност на единия от предявените искове в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 ГПК.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА поради противоречието й със закона уговорката за заплащане на „такса бързо разглеждане“ по Договор за кредит № 9814327009/09.10.2020 г., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД , по иска на Т. А. В. , ЕГН **********, от гр. *******, срещу „В..БГ“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. *******.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. А. В., ЕГН **********, от гр. *******, срещу „В..БГ“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.

*******, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 31.97 лева /тридесет и един лева и деветдесет и седем стотинки/ , представляваща платена без основание „такса бързо разглеждане“ по Договор за кредит № 9814327009/09.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от момента на депозиране на исковата молба в съда – 05.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.