Акт от 15.05.2012, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № 1945 гр. Пловдив, 15.05.2012г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Пловдивският районен съд, ІІ гр.с., в публично заседание на пети април през две хиляди и дванадесета година в състав:

Районен съдия: ЕЛЕНА ТАХЧИЕВА при секретар Пенка Атанасова, като разгледа гражданско дело № 14 526 по описа за 2009г, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени искове за разваляне на договор за издръжка и гледане, поради неизпълнение, с правна квалификация чл. 87, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите.

Ищцата Х.И.Д. твърди, че заедно със съпруга си А.Н. Д., починал на *** прехвърлили собствения си недвижим имот, описан подробно в исковата молба на сина си първият по делото ответник Н.А.Д., който бил в брак с втората ответница П.Д.Д., срещу задължението да поеме изцяло издръжката и гледането им, като им осигури докато са живи, заедно и отделно спокоен и нормален живот, какъвто са водили до момента на сключване на договора, оформен с нот. акт №

27, том 46, н.д. № 10739/2001г на НС при ПРС. Твърди, че след подписването на договора със съпруга й си останали в с.С., докато синът и съпругата му продължили да живеят в гр.Пловдив и нямало изпълнение от тяхна страна на поетите задължения. Първите години се справяли сами, но през 2004г съпругът й се разболял и бил опериран от рак на дебелото черво и в тези безкрайно тежки за тях периоди единствено разчитали на подкрепа от семейството на дъщеря им. Ответникът не взел участие в разходите за самата операция, нито във възстановителния процес.

Вместо помощ от семейството на ответника, те му помагали поддържайки дворното място, което синът им обработвал. Твърди се, че до смъртта на съпруга й на **** семейството на сина й не осигурило каквато и да било издръжка, рядко ги посещавали и не отделили за тях и елементарно внимание. Тежко преживяла смъртта на съпруга си и започнала често да боледува, когато втората ответница дошла на село да се грижи за нея, но отношението й било изключително грубо, заключила стаите на горния етаж и единствено я допускала до стаята, която обитавала в призема. На 24.09.2009г при посещението на дъщеря й, която обикновено й носела лекарства възникнал между нея и снаха й конфликт и при нейната намеса била ударена по гърба и раменете от последната, която ги засипала с обиди.

След този инцидент се страхувала и отишла да живее при семейството на дъщеря си.

Мотивирана от посочените фактически обстоятелства, подробно описани в исковата молба, иска от съда да постанови решение, с което развали сключения във формата на НА № 10739/2001г договор за прехвърляне на недвижим имот.

Ответниците

Н.А.Д. и П.Д.Д. в срока по чл.131 ГПК са подали отговор, с който заявяват, че исковете са допустими само до размера на личната и наследствена квота на ищцата и само за част от недвижимите имоти, предмет на договора, като други /описани подробно в отговора на л.79 постройки/ твърди, че следва да бъдат изключени, тъй като са негова лична собственост по силата на приращение, тъй като е собственик на ½ от процесния имот придобит чрез покупко-продажба от родителите, оформена с нот. акт № 31/72г, към което по регулация е придаден друг парцел, заплатен от него, а така също, че част от постройките /описани в отговора/ са строени с негови средства и труд без противопоставянето на родителите му.

Оспорват верността на всички фактически обстоятелства, изложени в исковата молба, като считат, че повода за делото са единствено и само амбициите на сестра му да получи дял от този имот, а самата ищца не е в състояние и не разбира за какво точно се води дело. Оспорват твърденията, че за грижите, лечението и издръжката на родителите му са осигурявани от семейството на сестра му, напротив лекарствата назначени от лекарите били закупувани от тях. Първият ответник лично придружавал баща си по време на химиотерапия в продължение на 6месеца. Правил ремонти на къщата след наводненията през 2005г и през почивните дни със съпругата си ги посещавали. Предлагал пари на баща си за консумативи, който до смъртта си отказвал да ги вземе, а след това той плащал разходите. Твърди още, че ищцата много се променила след смъртта на съпруга си, започнала да се държи неадекватно, изнемощяла физически, често падала и това наложило да заключат стаите на горния етаж- с цел да не се нарани.

Оспорва се изцяло твърдението, че при възникналия конфликт на 24.09.2009г ищцата била удряна и обиждана от втората ответница, а се посочва, че конфликт е имало между нея и сестра й, която го е провокирала с поведението си. Твърди се още че от този момент ищцата е отведена в дома на сестра му, от когато и не им е позволяван никакъв контакт с нея и семейството на последната се възползвало от недоброто й психическо състояние.

В срока по чл.131 ГПК ответниците са предявили насрещен иск на 14.05.2010г за трансформация на задължението им по договора за полагане на грижи в неговия паричен еквивалент, поради това, че са обективно поставени в невъзможност да престират грижи след отвеждане на ищцата в дома на сестра му.

Ищцата от своя страна е депозирала отговор на насрещния иск, възраженията против основателността на който се състоят в доводи за виновно поведение на последните, поради което и не е налице липса на кредиторско съдействие, а така също, че трансформиране на тяхното задължение за грижи в паричен еквивалент не би могло да компенсира липсата на такива в миналото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

На 01.11.2001 год. е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот, оформен с нотариален акт № нот. акт № 27, том 46, н.д. № 10739/2001г на нотариус при ПРС. Договорът е наименован “договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане”. По силата на този договор ищцата Х.И.Д. и съпругът й А.Н. Д. прехвърлили на първият ответник Н.А.Д. /техен син/ описания в същия недвижим имот, представляващ ½ идеална част от дворно място, цялото застроено и незастроено, с площ от 535 кв.м., находящо се в с.С., общ.М., обл. П., съставляващо поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД -18-***г, при граници: имоти с идентификатори №№ ***; ***; *** /стар номер

ХІV-332, в кв.64/, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 72 кв.м., както и всички подобрения в имота.

Правото на собственост върху така описания недвижим имот е прехвърлен срещу задължение на приобретателя, посочено в договора по следния начин “да поеме изцяло издръжката и гледането и на двамата прехвърлители докато са живи, заедно и поотделно, като им осигури спокоен и нормален живот, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили до тогава.

Продавачите си запазили правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на целия имот, предмет на сделката.

Безспорен е факта, че към момента на сключването на договора ответникът е бил в граждански брак с П.Д.Д., поради което и последният е придобит в режим на семейна имуществена общност. Последната освен титуляр на права по силата на този договор, се явява и носител на задълженията по него идентични с тези на съпруга си.

Прехвърлители по договора са били и двамата съпрузи Х. и А.Д. и доколкото няма спор по този въпрос, следва да се приеме, че имота предмет на договора е бил притежаван от тях в съпружеска имуществена общност, от което неминуемо следва, че изпълнението по договора е неделимо по отношение на всеки един от двамата кредитори до момента на смъртта на А. Д. на 02.06.2009г, от който момент се е прекратила общността.

Правото да се иска разваляне на договор поради неизпълнение е имуществено по своя характер право и като такова е наследимо. Ищцата е титуляр на правото да иска разваляне на договора до размер на своята 1 / 2 ид.ч. с оглед, че чл. 27 СК /отм/ предвижда при прекратяване на общността дяловете на съпрузите да са равни. Останалата 1/2 ид.ч. от това имуществено право е принадлежала на А. Д., която със смъртта му е преминала в патримониума на неговите наследници при равни квоти съобразно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН – по 1 / 6 за всеки един от тях.

Следователно, ищцата е наследила правото да иска разваляне на договора поради неизпълнение по отношение на съпруга си само до размер на 1/6 ид.ч. В този смисъл е и трайната съдебна практика на

ВС и ВКС, в това число и т. 3 от тълкувателно решение № 30 от 1981 год. на ОСГК, което е задължително за съдилищата съобразно ЗСВл.

По този начин ищцата се легитимира като титуляр на общо 4/6 ид.ч. от правото да иска разваляне на договора и не притежава материалното право да иска разваляне на целия договор. По тази причина и искът за разваляне на договора над този размер е изначално неоснователен.

По отношение на наследствената 1/6 ид.ч. от правото на разваляне ищцата твърди, че от сключването на договора до смъртта на съпруга й е налице неизпълнение на ответниците по отношение и на двамата прехвърлители, който факт подлежи на установяване в процеса и обуславя изхода относно основателността да се иска разваляне и по отношение на тази 1/6 наследствена на ищцата част.

В хода на процеса е оспорена от ответниците дееспособността на ищцата към момента на подаване на исковата молба, за установяването на който факт от съществено значение за допустимостта на иска са изслушани две съдебно психиатрични експертизи, чиито предмет е да се изследват психичното състояние на ищцата към момента на подаване на исковата молба, както и възможността й да преценява фактите и формира самостоятелно отношение към тях.

Първата експертиза е дала заключение, че ищцата Х.Д. страда от съдова деменция, което състояние представлява продължително разстройство на съзнанието и я поставя в невъзможност да се грижи за себе си и защитава интересите си. От допълнителната съдебно -медицинска експертиза, заключението на което се базира на всички медицински данни относно здравословното й състояние в периода около подаване на исковата молба, включително и събраните за целта гласни доказателства и в частност показанията на личния лекар д-р А., се установява, че към датата на подаване на исковата молба Х.Д. не е била в състояние на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието /**********/, които да нарушават психичната й годност до степен да не може да ръководи постъпките си. Влошаване на нейното състояние психическо и физическо е настъпило след смъртта на съпруга й лятото на 2009г. Според експерта д-р К. категорично няма данни към момента на подаване на исковата молба да е била с нарушена психична годност. Заключението следва да се цени не само поради компетентността на вещото лице в тази област, но така също и с оглед на факта, че кореспондира с гласните доказателства / показания на свидетелите, от които се установява, че влошаване на психичното й здраве е настъпило след прекаран инсулт в периода 2010г, който значително следва момента на подаване на исковата молба. При този извод следва, че към релевантния за настоящия спор момент – образуване на делото последната е била дееспособна – разбирала е естеството на постъпките си и е могла да ги ръководи.

За установяване изпълнение на задълженията по договора от страна на приобретателите по искане на страните две групи свидетели, в показанията на които е налице противоречие. Въпреки това по отношение на определени и то съществени факти те се допълват. Безспорно от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, се установява, че приобретателите по договора от самото му сключване са живели в отделно домакинство с прехвърлители. Последните сами с получаваните от тях пенсии от 300лв-350лв са поемали издръжката си за храна и консумативи. Тези обстоятелства освен, че категорично се установяват от показанията на свидетелите, не се явяват и спорни доколкото ответниците в отговора си сами са посочили, че възрастните хора са поемали разходите си и са си осигурявали издръжка със свои средства. Обстоятелството обаче, че прехвърлителите в периода до 2004г са били в състояние сами да се справят и не са търсили финансова подкрепа, не освобождава приобретателите от икономическите компоненти на техните задължения- осигуряване бита на правоимащите със средства в пари и натура.