Решение № 21 от 27.01.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Велико Търново, 26.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело № 20214001000232 по описа за 2021 година намери за установено следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260021 от 19.11.2020г., постановено по т.д. № 35/2020г.

Ловешкият окръжен съд е осъдил ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД - гр.София да заплати на основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД: на Т. Т. В., от гр.

Ловеч, допълнително застрахователно обезщетение от 160 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на съпруга й В. В. В., в резултат пътно-транспортно произшествие на 15.05.2019 г. около 17,10 часа, на третокласен път 301 /гр. Левски - гр. Ловеч/, при километър 46 +500, в землището на с. Умаревци, обл. Ловешка, при управление на МПС л.а.

Нисан", модел „Алмера тино" с per № ЕН32****, собственост на Т. Л. И. от гр. Плевен, причинено от водача Х. Т. И., ведно с лихвите от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 600 лв. за имуществени вреди - разходи за погребение и траурен ритуал на В. В., ведно с лихвите от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, а искът до пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди от 240000 лв. отхвърлил като неоснователен; на В. В. В., от гр. Ловеч, допълнително застрахователно обезщетение от 130 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на баща си В. В. В., настъпила в резултат на горното пътнотранспортно произшествие, ведно с лихвите от датата на завеждане на 1 исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1440 лв. за имуществени вреди - разходи за надгробен паметник и бетонна ограда на гроба на баща му В. В., ведно с лихвите от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, а искът до пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди от 190000 лв. отхвърлил като неоснователен. Със същото решение Ловешкият окръжен съд отхвърлил като неоснователни и недоказани, активно субективно и обективно съединените искове, с правно основание чл. 432,ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от П. АТ. В., АЛ. В. В. и В.В. В., последната действаща чрез своя баща и законен представител В. В. В., против ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД да заплати: на П. АТ. В. – застрахователно обезщетение от 80 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на свекъра й В. В. В., настъпила в резултат в резултат на посоченото пътно-транспортно произшествие, ведно с лихвите от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; на АЛ. В. В. – застрахователно обезщетение от 80 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на дядо й В. В. В., настъпила в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие, ведно с лихвите от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; на В.В. В., чрез своя баща и законен представител В. В. В. – застрахователно обезщетение от 80 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на дядо й В.

В. В., настъпила в резултат на посоченото пътно-транспортно произшествие, ведно с лихвите от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Осъдил ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД да заплати на адв. Д.С. С. съдебно-деловодни разноски за производството пред първата инстанция в размер на сумата 1812 лв. за процесуално представителство на Т.В., както и съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 1828.80 лв. за процесуално представителство на В.В.. Осъдил ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД да заплати на В. В. В. съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 520 лв. за процесуално представителство на В.В.. Осъдил е П. АТ. В. да заплати на ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 2930 лв. Осъдил е АЛ. В. В. да заплати на ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД съдебно- деловодни разноски в размер на сумата 2930 лв. Осъдил е В.В.

В., чрез своя баща и законен представител В. В. В., да заплати на „ОЗК Застраховане” АД съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 2930 лв.

Осъдил е П. АТ. В., АЛ. В. В. и В.В. В., последната чрез своя баща и законен представител В. В. В., да заплатят на „ОЗК - Застраховане” АД съдебноделоводни разноски в размер на сумата 1210 лв. – депозит за вещи лица и такса. Решението е постановено при участие на Х. Т. И. в качеството на трето лице помагач на страната на ответника.

С определение № 260060 от 29.01.2021г., постановено по т.д. № 35/2020г. на Окръжен съд – Ловеч е оставено без уважение като неоснователно и недоказано искането по молба на Т.В., В.В., П.В., А.В. и В.В. за изменение на постановеното по делото решение № 260021 от 19.11.2021г. в 2 частта за разноските.

С определение № 260122 от 4.03.2021г., постановено по т.д. № 35/2020г.

Ловешкият окръжен съд осъдил на основание чл. 77 от ГПК ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да заплати по сметката на Окръжен съд – Ловеч сумата 350 лв. – депозит за вещо лице по приетата по делото съдебно-медицинска експертиза.

Постъпила е въззивна жалба от АЛ. В. В. и В.В. В. срещу горното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от тях обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във с чл. 86 от ЗЗД за суми от по 50 000 лв. за всяка от тях. В жалбата се излага, че съдът не е оценил правилно събраните доказателства, които, според жалбоподателите, категорично доказват, че А.В. и В.В. са имали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Твърди се, че починалият е имал много близка връзка с внучките си, изиграл е основна роля в тяхното възпитание и изграждане като личности, като подобна близост между дядо и внучки надхвърля обичайната. Посочва се, че при постановяване на отхвърлителния диспозитив по претендираните обезщетения от А.В. и В.В., съдът не е взел предвид заключенията на съдебно-психиатричната експертиза, както и свидетелските показания.

Жалбоподателите считат също, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ е неприложима в случая, тъй като противоречи на правото на ЕС – Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“. Посочва се, че разпоредбите на директивата са транспонирани във вътрешното право видно от § 7, ал. 1, т. 2 от КЗ и чл. 429 от КЗ. Жалбоподателите се позовават и на решение на СЕС от 24.10.2013г. по дело С-277/12, съгласно което чл. 3, §1 от Директива 72/166 и чл. 1, § 1 и 2 от Втора директива 84/5 не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при ПТП, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5. Направено е искане да бъде постановено решение, с което на АЛ. В. В. и на В.В. В. да бъдат присъдени застрахователни обезщетения от по 50 000 лв. за всяка от тях за претърпените неимуществени вреди от смъртта на дядо им В. В. В., настъпила в резултат на процесното ПТП, ведно с лихвите от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира се присъждането на разноски за двете инстанции.

В отговора по горната жалба ответната страна ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД гр.София изразява становище за неоснователност на жалбата. В отговора се посочва, че по делото не е установено наличието на изключителни 3 житейски обстоятелства и ситуации, които да са станали причина между починалия В. В. и внучките му да се е породила особена близост, оправдаваща получаването на обезщетения за действително претърпени неимуществени вреди. Твърди се, че връзката между А.В. и В. В., от една страна, и между В.В. и В. В., от друга, не е била различна от и не е надхвърляла обичайната такава между дядо и внучка, което да налага присъждането на обезщетение. Ответната по жалбата страна счита също така, че претенциите на А.В. и на В.В. са завишени по размер, тъй като не съответстват нито на § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ, нито на критериите за справедливост, установени в чл. 52 от ЗЗД. В случай, че съдът намери исковете за основателни, застрахователят счита, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия В. В., за когото се твърди, че е пътувал без поставен обезопасителен колан, което е улеснило настъпването на леталния изход. Като неоснователна и недоказана е възприета и претенцията за присъждане на лихви върху претендираните суми, тъй като застрахователят се е произнесъл в срок по предявената претенция и е изплатил обезщетения, като не е налице забава от негова страна. Направено е искане въззивната жалба на А.В. и В.В. да бъде оставена без уважение.

Претендира се присъждането на сторените в производството разноски.

Постъпила е въззивна жалба и от ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД гр. София срещу решението, в частта, с която първоинстанционният съд е осъдил ответното дружество да заплати на Т. Т. В. допълнително застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 60 000 лв. до присъдената сума от 160 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати допълнително застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на В. В.

В. за разликата над сумата от 60 000 лв. до присъдените 130 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Решението се обжалва и в осъдителната му част, с която на ищците Т. Т. В. и В. В. В. са присъдени имуществени вреди. В жалбата се излага, че първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на чл. 52 от ЗЗД, като не е отчел всички релевантни за спора факти и не е обсъдил най-важните обстоятелства, които съставляват ориентир за справедливостта при определяне размера на обезщетението. Посочва се, че по делото не са събрани доказателства, които да съответстват на приетия с обжалваното решение обем на неимуществените вреди, претърпени от ищците Т.В. и В.В.. Твърди се, че присъдените допълнителни обезщетения на двамата ищци са прекомерни и са определени в противоречие с принципа за справедливост, както и с трайната съдебна практика по сходни случаи.

Жалбоподателят счита, че обезщетения в общ размер от по 120 000 лв. за всеки от ищците е достатъчен да обезщети търпените от тях болки и страдания, с оглед доказания по делото обем неимуществени вреди. Излага се още, че окръжният съд не се е произнесъл по възражението за съпричиняване 4 на вредоносния резултат от страна на пострадалия, за което се твърди, че е своевременно релевирано от ответника с отговора на исковата молба. Твърди се, че пострадалият В. В. е пътувал без поставен обезопасителен колан, което е улеснило настъпването на леталния изход. Жалбоподателят счита също, че съдът неправилно е приел, че акцесорните искове за присъждане на законна лихва за забава върху присъдените обезщетения са основателни, тъй като застрахователят се е произнесъл в срок по предявената претенция, изплатил е обезщетения и не е налице забава от негова страна. Направено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваните части, като бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове за разликата над 60 000 лв. за всеки един от ищците Т.В. и В.В., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и да бъдат отхвърлени предявените от тях искове за имуществени вреди. Претендира се присъждането на сторените в производството разноски.