Решение № 965 от 06.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 965 гр. Пловдив, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20235300500848 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по чл.258 от ГПК.

Подадена е жалба от С. К. К. с ЕГН:********** от гр.***** чрез адв. М. К. против решение №414/05.12.2022 г. на районен съд- Асеновград по гр.дело №1408/2022г., с което е отхвърлен иска за делба на самостоятелен обект в сграда с ид.№*****.*****.184.2.9 по КККР на гр. ****-апартамент в гр. **** с административен адрес: ул.“***** с площ от 83,41 кв.м., ведно с изба №27 от 8,44 кв.м. и 6,15% ид.ч. от об.ч. на сградата. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се допусне съдебна делба при квоти 1/4 ид. ч. за С. К. и ¾ за П. К.. Претендира за разноски.

Конкретно са изложени съображения, че единственият извод в мотивите на РС за отхвърляне на иска за делба, че нотариалният акт за покупко-продажба на недвижимия имот е недействителен, е неправилен, тъй като обратното писмо на ответницата по делото не е представено с отговора на ИМ, а в първото съдебно заседание, подписано е от страните по сделката на определена дата, но не се установява, че това е достоверната дата на подписване на обратното писмо, липсва нотариална заверка. Счита, че основание за допускане на съдебна делба е представения по делото официален документ - нотариален акт за покупкопродажба, който установява дяловете на страните. С въззивната жалба е представен нотариален акт № ***** г. и нотариален акт № *****/***** г.

Постъпил отговор на ВЖ от въззиваемата П. Н. К. с ЕГН:********** от гр. ***** адв.С.

1

М., че жалбата е неоснователна и се иска потвърждаване на решението. Претендира за разноски. Изложени са съображения, че ответницата е направила възражение още с отговора на исковата молба против включването на имота като предмет на съдебната делба, тъй като се касае за неин личен имот. Половината е наследство от бащата й Н. Ж., а другата половина и е подарена от брат й К. Ж., независимо че сделката е обективирана в нотариален акт за покупко-продажба. Счита, че съгласно теорията и съдебната практика се приема, че разкриването на симулация и установяване на действителните отношения между страните става с т.н. обратно писмо, разкриващо вътрешните отношения между страните по привидната сделка и се подписва от същите страни, участващи в явната сделка. В съдебно заседание не е оспорена от ищеца неговата автентичност, а само липсата на нотариална заверка на подписите, каквато законът не изисква. Обратното писмо като частен документ няма достоверна дата, но законът не поставя изискване за времето на съставяне на документа, нито поставя изискване за специална форма.

Постъпила е и ЧЖ от С. К. чрез адв. М. К. против определение на РС №125 от 11.1.2023 г. за разноските по чл. 248 ГПК, с което е осъден да заплати на П. К. 600 лв.разноски по делото за АВ и 50 лв. ДТ по сматка на ПРС. Иска се отмяната на определението.

Постъпила е частна жалба от П. К. срещу определение №301 от 25.1.2023 г. по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставено без разглеждане искането й за допълване на решението в частта за разноските поради непредствавяне на списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Излага оплаквания, че определението е незаконосъобразно, тъй като според ТР №6/2013 г. по т.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – липсата на представен списък по чл.80 ГПК когато съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание за недопълване на решението в частта за разноските; иска се неговата отмяна и присъждане на разноски.

От събраните по делото доказателства съдът намира следното:

Предявен е иск за делба, фаза по допускането – чл.34 ЗС.

Ищецът твърди, че с ответницата са съсобственици на процесния недвижим имот, тъй като е закупен по време на брака им и не е оборена презумпцията на чл.21,ал.3 от СК за съвместен принос на съпрузите в общото имущество. Представен е НА №*****,д.***** г., от който е видно, че К. Н. Ж. – брат на въззиваемата й е продал собсвената си ½ ид.ч. от апартамента, предмет на делото.

Не се спори между страните, че имотът е закупен по време на брака им. От представения НА №15,д.***** г. е видно, че имотът е наследствен, т.к бил собственост на бащата на въззиваемата – Н. Ж., починал на 05.06.2011г., а от представеното на л.7 от д.РС удостоверение за наследници е видно, че страните по сделката са негови единствени наследници.

Ответницата твърди, че апартаментът, предмет на делбата е нейна лична собственост, тъй като ½ от него е наследство от баща й, а другата 1/2 –е получила по дарение от брат й К. Ж.; твърди, че договора за покупко-проджба по НА №***** г. е е нищожен на осн.чл.26,ал.2 ЗЗД, тъй като прикрива дарение. Представя писмо от 05.01.2012 г., подписано от нея и от К.

2

Ж., с което заявяват и се съгласяват, че действителната им воля по скючения на 13.9.2011 г. договор за покупко-продажба на недвижими имоти, е притежаваната от К. Ж. ½ ид.ч. да бъде подарена на сестра му П. К..

По направените доводи и оплаквания в жалбата, ПОС намира следното:

За успешното провеждане на възражението за нищожност на договора за покупкопродажба като привиден и за установяване действителността на прикритото с него действително съглашение – договор за дарение, доказателстената тежест лежи върху върху въззиваемата, която следва да докаже действителната воля на страните по НА №***** г.“Обратно писмо“ – пълен обратен документ по смисъла на закона и съд.практика е рапоредителен документ съставен нарочно за разкриване на симулацията, който съдържа писмени изявления на страните по сделката чрез отразяване съдържанието на прикритата сделка.С него се доказва директно симулативноста. Непълният обратен документ /начало на писмено доказателсво/ съдържа изявления на страната относно факти и обстоятелства, които правят симулацията вероятна и е предпоставка за допустимост на свидетелските показания, но не разкрива сам по себе си симулацията, тъй като не носи подписа на неучаствалия в сделката съпруг. Според изричната разпоредба на чл. 165, ал. 2 ГПК, когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, свидетелски показания са допустими, ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението за симулация, като под другата страна по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК се има предвид лицето, което лично или чрез представител е участвало в сделката.

От НА №***** г. е видно, че съпругът на купувачката не е страна по сделката, но с решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК е прието, че в случаите на възмездно придобиване на имущество по време на брака на името на единия съпруг, другият съруг придобива право на собственост по силата на презумпцията на чл.21,ал.1 от СК при режим на съпружеска имуществената общност върху вещи и права върху вещи, придобити в резултат на съвместен принос; обратният документ, изхождащ от съпруга-купувач и удостоверяващ действителните отношения мужду страните по договора, не обвързва неучастващия съпруг, в който случай подписаният от единия съпруг документ има значение на начало на писмено доказателство за разкриване на симулацията и по отношение на неучастващия съпруг /а не пълно обратно писмо, както е приел РС/ и е предпоставка за допустмост на свидетелските показания по смисъла на чл.165,ал.2 ГПК.

В този смисъл е решение №30/11.02.2015 г. на ВКС по гр.д.№4188/2014 г. на ВКС, 4 ГО, издадено по реда на чл.290 ГПК.

В тази фактическа обстановка съдът намира, че по делото ответницата не е ангажира доказателстав за пълно доказване на симулативността на сделката покупко-продажба, поради което следва да се приеме, че процесният имот е семейна имеществена общност. Ето защо делбата муследва да се допусне при квоти 1/4 ид.ч. за въззивника и ¾ ид.ч. за въззиваемия.

3

Като е стигнал до други изводи ПРС е постановил неправилно и незаконосъобразно решение и следва следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се допусне иска за делба при казаните по-горе квоти. С оглед допускането на делбата следва да се отменят определенията на РС по отношение на разноските, които се присъждат във втората фаза на делбата - с решението по извършването на делбата.По изложените съображения не се присъждат разноски и в настоящето въззивно производство.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №414/05.12.2022 г. на районен съд- Асеновград по гр.дело №1408/2022г., определение на РС- Асеновград №125 от 11.1.2023 г. и определение на РСАсеновград №301 от 25.1.2023 г. по същото дело вместо тях ПОСТАНОВЯВА :

ДОПУСКА извършване на съдебна делба на на самостоятелен обект в сграда с ид.

№*****.*****.184.2.9 по КККР на гр. **** -апартамент в гр. **** с административен адрес: ул.“***** с площ от 83,41 кв.м., ведно с изба №27 от 8,44 кв.м. и 6,15% ид.ч. от об.ч. на сградата между С. К. К. с ЕГН:********** и П. Н. К. с ЕГН:********** при следните КВОТИ:

1/4 ид.ч. за С. К. К. с ЕГН:**********

3/4 ид.ч. за П. Н. К.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечн срок от съощението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4