Решение № 1233 от 13.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1233 гр. София, 13.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20241100901839 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.

Образувано е по жалба № 20240828162911, подадена от Р. П. К., ЕГН **********, в качеството му на управител на „Р. М“ ООД, ЕИК *******, действащ чрез процесуалния си представител адвокат М.С. срещу отказ № 20240823113204/26.08.2024 год. на длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията, с който е отказано заличаването на жалбоподателя като управител на дружеството по подадено Заявление А4 №20240823113204.

Отказът се обжалва като неправилен и незаконосъобразен и постановен в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва изцяло изводите на длъжностното лице, като излага съображенията, че ако изводите на длъжностното лице бъдат възприети като правилни, това би довело до значително затруднение на реализацията на правото на управителя да се заличи като такъв. На второ място, оспорва посоченото в отказа, че разпоредбите на ГПК не намирали субсидиарно приложение в настоящата хипотеза, тъй като връчването на уведомлението следвало да се извършва по правилата на специалния закон – Търговския закон, изискванията на който били за реално връчване на уведомлението. На трето място, възразява, че липсва спазване на процедурата, тъй като видно от приложените документи, става ясно, че са извършени необходимите процесуални действия по уведомяване и връчване, като са спазени изискванията и последователността на процесуалния закон. Моли съда да отмени постановения отказ и да се задължи длъжностното лице към ТР към АВ да заличи жалбоподателя като 1 управител на дружеството.

На основание чл. 25, ал. 2, изр. трето ЗТРРЮЛНЦ от Агенция по вписванията е подаден отговор с изх. №11-00-3192/03.09.2024 год., в който се излагат подробни съображения срещу подадената жалба, по същество възпроизвеждащи изложените в обжалвания отказ аргументи.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

На 23.08.2024 г. жалбоподателят е подал в ТРРЮЛНЦ към Агенцията по вписванията Заявление А4 от Наредба №1 от 14.02.2007 год. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, с искане за промени в обстоятелствата, в частност заличаването му като управител на „Р. М“ ООД, ЕИК *******.

На 26.08.2024 год. длъжностното лице към Агенция по вписванията постановява обжалвания отказ, в който като основание посочва ненадлежно извършено уведомяване на дружеството. Длъжностното лице към Агенция по вписванията приема, че специалният закон, в случая Търговския закон, изключва приложението на общия закон, в случая Гражданския процесуален кодекс, поради което уведомяването чрез залепване на уведомление по реда на чл.47/50,ал.4 ГПК не е приложимо в настоящия случай. Счита, че в настоящата хипотеза, законът изисква реално получаване на уведомлението, за да е възможно предприемането на последващи действия от страна на дружеството.

Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в Търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ , дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ /при първоначално вписване или промяна на фирмата/; дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл.

28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените 2 документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; и платена ли е дължимата държавна такса.

Анализът на цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистърното производството е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона. Този извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от Агенцията по вписванията правомощия са акт на административно съдействие. Това обуславя извод, че преценката за външна редовност означава съпоставка на приложените към заявлението документи, за чието наличие длъжностното лице следи служебно съгласно чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ , с изискваните по Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър.

В конкретния случай от АВ-ТР е поискано вписване по партидата на „Р.

М“ ООД на промяна в обстоятелствата, касаеща заличаване на Р. П. К. като управител, на основание чл. 141, ал. 5 ТЗ и вписване на съответна на това заличаване промяна в начина на представляване на дружеството.

Към заявлението е представена подписана молба (писмено уведомление) от жалбоподателя, отправена към дружеството, чрез другия вписан в ТРРЮЛНЦ управител Р.Б.С. и адресирана до вписания в търговския регистър адрес на управление на дружеството, с която жалбоподателят уведомява дружеството за желанието си да прекрати участието си да бъде освободен от поста управител.

Връчването на тази молба е извършено чрез нотариална покана на нотариус С.М. с рег. №785 на НК, връчена по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК на 21.06.2024 год. чрез залепване на уведомление на входната врата на офиса, находящ се на вписания в ТРРЮЛНЦ адрес на управление на дружеството /представена е разписка за връчването по този ред/. Поканата е връчена надлежно, тъй като адресът на дружеството е бил посетен три пъти, съответно на 21.05.2024 год., на 09.06.2024 год. (което е почивен ден - неделя) и на 21.06.2024 год. и не е намерено лице, което да получи поканата. По смисъла на чл. 47, ал. 1 от ГПК трябва да изтече 1-месечен срок, за да бъде залепено уведомление. На 21.06.2023 г. едномесечният срок е вече изтекъл и е било залепено уведомление на вратата на сградата. С изтичане на двуседмичен срок от залепването на уведомлението никой не се е явил в нотариалната кантора (това е удостоверено с втория щемпел на нотариуса, а именно, че за периода от 21.06.2024 г. до 05.07.2024 г. представител на дружеството не е посетил нотариалната кантора), като в този смисъл нотариалната покана е оформена по надлежния ред и следва да се счита за връчена, считано от 08.07.2024г.

Разпоредбата на чл. 141, ал. 5 ТЗ регламентира правото на управител на ООД да поиска да бъде заличен в търговски регистър, като е необходимо да отправи писмено уведомление до дружеството. Елементите на този фактически състав са отправяне на волеизявление до дружеството от страна на управителя, в предписаната за неговата действителност писмена форма;

3 получаването на това волеизявление от дружеството, както и изтичане на едномесечен срок от получаване на уведомлението, в който срок дружеството не е предприело действия по вписване на исканото заличаване. В настоящия случай съдът намира, че от приложените към заявлението и жалбата документи се установява кумулативното наличие на горепосочените елементи на фактическия състав по чл. 141, ал. 5 от ТЗ по отношение на управителя Р.

П. К..

Съгласно възприетото с т. 4 на Тълкувателно решение № 1/2020 от 31.05.2023 г. на ОСТК на ВКС, уведомлението на управителя за заличаването му по реда на чл. 141, ал. 5 от ТЗ следва да бъде отправено до дружеството.

Представената към заявлението разписка от 21.06.2024 г. се ползва с установената в чл. 179, ал. 1 от ГПК материална доказателствена сила по отношение на удостоверените с нея факти, касаещи обстоятелствата, при което е залепено уведомлението по чл. 50, ал. 2 от ГПК , датата, на която това е направено /21.06.2024 г. / и обстоятелството, че в двуседмичен срок от тази дата в кантората на нотариуса не се е явил представител на длъжника да получи документа. Следователно уведомлението следва да се счита връчено на 08.07.2024 г., когато е започнал да тече и предвиденият в чл. 141, ал. 5 ТЗ едномесечен срок. Този срок е изтекъл на 08.08.2024 год., а заявлението е подадено на 23.08.2024 год., т.е. след изтичането на срока, поради което следва да бъде допуснато поисканото заличаване на управителя Р. П. К..

Предвид гореизложените мотиви относно връчването на молбата на жалбоподателя, съдържаща и изявлението му за заличаването му като управител, към датата, на която е подадено заявлението във вътрешните отношения между съдружниците в „Р. М“ ООД, ЕИК *******, жалбоподателят вече няма качеството на управител, предвид конститутивното действие на изявлението за прекратяване на членствените му правоотношения, но за трети лица, всички тези, които стоят вън от дружеството, той продължава да е управител, тъй като не е заличен в регистъра - чл. 141, ал. 6 ТЗ. Длъжностното лице по регистрация и съдът се явяват такива трети лица по смисъла на чл. 141, ал. 6 ТЗ, поради което са обвързани от подаденото от Р. П. К. заявление за заличаването му като управител. Анализът на разпоредбата на чл.141, ал.5 ТЗ сочи, че заличаването на управител на търговско дружество с ограничена отговорност е уредено като правна последица от сложен фактически състав, чиито елементи са отправяне в писмена форма на волеизявление до дружеството от страна на управителя, изтичане на предвидения в посочената разпоредба едномесечен срок и депозиране на заявление за заличаване от самия управител, при бездействие на дружеството. Това е така тъй като управлението на дружество с ограничена отговорност се основава на принципа на доброволност от страна на лицето, изпълняващо функциите на управител. Тези функции се поемат и изпълняват, докато е налице изрично заявена воля за това и при отпадането, отпада и основанието отговорното лице да продължава да изпълнява функциите, с които е натоварено. Наред с това нормата на чл. 141, ал. 5 от ТЗ овластява отказалия се управител да поиска заличаването си от търговския регистър, при бездействие на дружеството да предприеме необходимите 4 действия и сам да инициира регистърното производство. В тази връзка и предвид изтичането на предвидения в чл. 141, ал. 5 от ТЗ срок, при бездействието от страна на дружеството, в лицето на другият му управител (изложените доводи за редовно връчено уведомление са относими и към тази хипотеза), заявлението за вписване на заличаване на управител се явява основателно и законосъобразно.

Съдът намира, че в случая са налице всички предпоставки за вписване на заявените промени в ТРРЮЛНЦ, поради което отказът на АВ-ТРРЮЛНЦ следва да бъде отменен.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба Р. П. К., ЕГН **********, в качеството му на управител на „Р. М“ ООД, ЕИК *******, действащ чрез процесуалния си представител адвокат М.С., Отказ № 20240823113204/26.08.2024 год. на длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията, с който е отказано заличаването на жалбоподателя като управител на дружеството по подадено Заявление А4 №20240823113204.