Решение № 227 от 16.02.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Бургас, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Таня Д. Евтимова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20222100502175 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 2538/11.11.2022г., постановено от Районен съд –Бургас по гр. д. №5726/2022г. С това решение, съдът:

1) ОТХВЪРЛЯ исковете на З. Г. С., ЕГН: ********** от гр. Н**** против ОД на МВР – гр. Бургас, представлявана от директора К.К. за заплащане на следните суми: 665,74 лева, представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 77,79 часа, положен в периода от 01.08.2019г. до 09.07.2020г., ведно с мораторна лихва в размер на 162,22 лева, начислена върху всяко неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до 04.09.2022г., както и законна лихва върху главницата, начиная от 05.09.2022г. до окончателното й изплащане.

2) ОСЪЖДА З. Г. С. да заплати на ОД на МВР – Бургас съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лева;

Подадена е въззивна жалба от З. Г. С. против решение № 2538/11.11.2022г.

Въззивникът твърди, че спорът е концентриран върху точното прилагане на материалния закон, уреждащ нормалната продължителност на нощния труд, полаган от служителите на МВР и заплащането на допълнително възнаграждение за него. Г* подчертава, че след като районният съд е констатирал празнота в нормативната уредба за преобразуване на часовете нощен труд, положен от служители на МВР е следвало да приложи правна норма, която регламентира сходно правоотношение. Жалбоподателят оспорва изводите на районния съд в противоположен смисъл и цитира съдебна практика, според която е допустимо прилагане на закона за държавните служители в гражданските ведомства по аналогия към правоотношенията на държавните служители в МВР с полицейски правомощия, включително и за конвертирането на часовете нощен труд в дневен такъв.

Според жалбоподателя, Кодексът на труда намира субсидиарно приложение по 1 отношение на държавните служители, работещи в МВР. Условията и редът за изплащане на допълнителни възнаграждения на служителите в МВР за процесния период са регламентирани в Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. в редакцията, обн. в ДВ, бр.99/13.12.2016г. и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г., които са издадени по делегация на чл.179, ал.2 от специалния ЗМВР и на чл.187, ал.9 от ЗМВР. Цитираните подзаконови нормативни актове не уреждат изчерпателно основанието и редът за изплащане на възнаграждение за нощен труд на държавните служители в МВР, поради което приложение следва да намери Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която е издадена по делегация от Кодекса на труда и трябва да се прилага както за работници и служители по трудово, така и по служебно правоотношение. Жалбоподателят твърди, че като не се е позовал на общата наредба (НСОРЗ), районният съд е приложил материалния закон неправилно. З. С. иска от въззивната инстанция да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

З. С. се представлява в съдебно заседание от адвокат К., която поддържа основанията за отмяна на решението, въведени в жалбата и пледира за уважаването й. Адвокат К. прави искане за присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна – ОД на МВР –Бургас представя писмен отговор, в който оспорва основателността на жалбата и прави искане за потвърждаване на съдебното решение.

ОД на МВР – Бургас не се представлява в съдебно заседание. По делото е представено писмено становище от процесуалния представител на въззиваемата страна за потвърждаване на съдебното решение.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

І. ФАКТИ:

Производството пред Районен съд –Бургас е образувано по искова молба на З. С. против ОД на МВР - Бургас. Предявени са искове с правно основание чл.179, ал.1, вр. чл.176, вр. чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.3 и ал.5, т.2, вр. ал.6 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.181, ал.3 от ЗМВР. Ищецът твърди, че в периода от 01.08.2019г. до 09.07.2020г. е полагал нощен труд като **** към сектор ***, който съгласно ЗМВР, КТ и НСОРЗ трябва да се приравни на дневен труд в съотношение 1,143, т.е. седем часа нощен труд се равняват на осем часа дневен труд. Според ищеца, общата продължителност на положения от него нощен труд в посочения период е 410 часа, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 465 часа.

Ответната страна – ОД на МВР – Бургас представя писмен отговор, в който оспорва основателността на исковете. Ответникът не оспорва съществуването на служебно правоотношение между него и ищеца и подчертава, че ищецът е полагал труд на 12-часови работни смени (дневни и нощни), което е ставало по предварително одобрен график и отработеното време се е изчислявало сумарно. Чрез прихващане между положителните и отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, се формира резултат, който при надвишаване на нормата за работни часове се заплаща като извънреден труд съобразно чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Ответникът подчертава, че ищецът е служител на МВР и за изчисляване на трудовото му възнаграждение се прилага ЗМВР, Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з- 908/ 02.08.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители 2 в Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности. Според дирекцията, цитираните нормативни актове се явяват специални по отношение на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Последните се прилагат за лица, работещи по трудово правоотношение и не могат да се приложат към спорното правоотношение.

Според ответника, за служителите на МВР съществуват различни компенсаторни механизми, които отчитат спецификата на работата им. За да се приложи чл. 9 от НСОРЗ, трябва да са налице четири предпоставки, които в конкретния случай не са осъществени.

Преизчисляването на нощния труд с коефициент от 1.143 има за цел увеличаване на възнаграждението, а не натрупване на часове, които при надвишаване да формират извънреден труд. При това преизчисляване, на ищеца се дължи възнаграждение в увеличен размер, а не възнаграждение за извънреден труд, тъй като дадените смени не превишават 12 часа.

В хода на съдебното производство пред Районен съд – Бургас е приета съдебносчетоводна експертиза, която заключава, че за периода от 01.10.2019г. до 01. 07.2020г. ищецът е положил 544 часа нощен труд, който след преизчисляване с коефициент 1.143, се равнява на 621,79 часа. По делото са представени писмени доказателства, от които се установява служебното правоотношение между страните и броя на часовете положен труд.

Въз основа на събраните доказателства, районният съд формира извод за неоснователност на исковете. За да обоснове този резултат, съдът приема, че през 2015г., 2016г. и 2020г. липсва нормативна уредба, която да дава възможност за преобразуване на положения нощен труд в дневен. Според съда, ЗМВР, Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.

(отм.), Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата не могат да се приложат към спорното правоотношение. Районният съд анализира правилото на чл.179, ал.1 от ЗМВР и на чл.187, ал.1 от ЗМВР и подчертава, че през процесния период действа Наредба № 8121з776/29.07.2016г., според която държавните служители в МВР могат да полагат труд и през нощта между 22,00 часа и 6,00 часа, но работните часове не трябва надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Тази наредба не предвижда отработените часове нощен труд да се преизчисляват с определен коефициент, както е било предвидено до 01.04.2015г. според чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и след това, в периода от 11.07.2016г. до 02.08.2016г. Липсата на подобна регламентация, според съда не може да бъде преодоляна чрез субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Въз основа на този извод, съдът отхвърля исковете на Д*Г.*.

ІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

3

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивната инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма.

Подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

Решение № 2538/11.11.2022г. е неправилно. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Според чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е регламентирана в чл.187, ал.1 от ЗМВР. Тя е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Правилото на чл.187, ал.3, изр.1 от ЗМВР предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-часови, 12-часови или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Според чл.187, ал.3, изр.3 от ЗМВР при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи по делегация от чл.187, ал.9 от ЗМВР. В конкретния случай, през процесния период са действали и се прилагат чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и Наредба № 8121з776/29.07.2016г., според които държавните служители в МВР могат да полага труд през нощта между 22,00 и 6,00 ч., но работните часове не трябва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з776/29.07.2016г. не съществува правна норма, аналогична на тази по чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., според която при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой на часовете, положен труд между 22,00 часа и 6,00 часа за отчетния период да се умножава по 1,143 и полученото число да се сумира с общия брой на отработените часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 часа и 06,00 часа се отчита с протокол. Посочени са лицата, които го съставят, сроковете за това и начинът, по който се отчитат отработени часове. В тези наредби липсва специално правило за методологията, по която отработените нощни часове се превръщат в дневни при сумирано изчисляване на работното време на държавните служители в МВР.