Определение № 17914 от 25.09.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 10135/2025
- Вид
- Определение № 17914
- Подписан
- 25.09.2025
- В сила
- 25.09.2025
- Състав
- Мария Янкова Иванова Вранеску, Радостина Данаилова, Нели Маринова
Цитирани разпоредби
- чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17914 гр. София, 25.09.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: М. Янк. И. Вранеску
Членове:
Радостина Данаилова
Нели Маринова като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Въззивно частно гражданско дело № 20251100510135 по описа за 2025 година Производството е по чл.248, ал.3 ГПК.
Подадена е частна жалба от Д. Б., Я. Г., В. Д., В. П., К. Г., В. Ш., С. П., М.
Я. и К. С., всички представлявани от адвокат Б., срещу определение от 17.07.2025г., постановено по гр.д.№ 50491/2024г., с което е отхвърлено искането на жалбоподателите за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като всеки от ищците има отделно право на разноски по иска си, съответно е направил такива в размер на 400 лв., като районният съд е следвало да присъди непогасената от ответника разлика между тази сума и доброволно платените 200 лв. за разноски. Поддържа се, че няма основание за намаляването им, тъй като не надвишават минималния размер, посочен в Наредба № 1 от 09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет. Счита, че посочените от районния съд решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С 427/16 и С - 428/16 и решение от 25.01.2024г. по дело С - 438/22 не изключват приложението на Наредбата, а дават право на преценка на съда, включително да я използва като ориентир, като цитира съдебна практика.
Ответникът по жалбата Уиз Еър Унгария Црт. я оспорва и счита за неоснователна. Сочи, че решение от 25.01.2024г. по дело С - 438/22 изключва приложението на нормативна уредба, която позволява определяне на размери на адвокатските възнаграждения от съсловна организация, като критерии следва да бъдат фактическата и правна сложност на делото, а в случая с обща искова молба и при общи твърдения за закъснение на един и същи полет няколко ищци претендират обезщетения, като претенциите им са признати с отговора и заплатени преди първото по делото съдебно заседание, без да се налага събиране на каквито и да било доказателства, поради което и 1 адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. за всеки от ищците, съобразно с размера на претенцията му и извършените действия по защита е справедливо.
Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото намира следното:
Производството пред районния съд е образувано по искова молба, с която Д. Б., Я. Г., В. Д., В. П., К. Г., В. Ш., С. П., М. Я. и К. С., представлявани от адвокат Б., предявяват срещу Уиз Еър Унгария Црт. искове за обезщетение в размер на 782,33 лв. за всеки ищец за вредите, претърпени в резултат на закъснение от повече от 4 часа на полет W64414, насрочен на 26.08.2022 г. от София до Аликанте.
С отговора на исковата молба ответникът е признал изложените от ищците факти и правото им на обезщетение, като е заявил готовност да изплати претендираните суми и дължимата законна лихва, направените от всеки ищеца разноски за държавна такса и част от разноските за адвокатско възнаграждение, а именно половината от претендираните 400 лв. от всеки ищец, като преди първото съдебно заседание е извършил и плащания на горните суми. С отговора е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за разликата над 200 лв.
С постановеното решение исковете са отхвърлени поради погасяване на вземанията в хода на процеса, като районният съд е приел, че извършените от ответника плащания погасяват и вземанията за разноски за адвокатско възнаграждение, поради което не е присъдил разноски на ищците, като с обжалваното определение е отказал да измени решението в частта за разноските по съображения, че вече платеното от ответника съответства на фактическата и правна сложност на делото, спрямо които се определя справедливия размер на възнаграждението. Изложил е съображения за неприложимост на наредбата, приета от Висшия адвокатски съвет, като се е позовал на практика на Съда на Европейския съюз.
Въззивният състав споделя съображенията на първата инстанция за неоснователност на исканията на жалбоподателите за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в по-висок размер от 200 лв. С решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С 438/2022 г. е прието с обвързваща съда сила, че определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения с наредба, приета от съсловна организация нарушава конкуренцията, съответно националната норма, която го допуска противоречи на европейското право, а съдът е длъжен да откаже да я приложи дори и когато предвидените в наредбата минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Понастоящем Наредбата, приета от Висшия адвокатски съвет, която до изменението от ДВ, бр.14 от 18.02.2025г. въз основа на законова делегация в чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата предвиждаше минимални размери на адвокатските възнаграждения, които чрез препращане в чл.78, ал.5 ГПК се съобразяваха при възражение за прекомерност, е 2 изменена и вече не предвижда минимални размери на адвокатските възнаграждения, а «критериите» за определяне на възнаграждение при липсата на договор между адвокат и клиент. С това изменение Висшият адвокатски съвет е излязъл извън законовата делегация, поради което е налице нищожен акт, който изобщо не поражда правни последици, като никакви промени в заглавието и съдържанието на въпросната наредба не биха могли да преодолеят постановката в решението на СЕС, че регулация на възнаграждения от съсловен орган нарушава конкуренцията.
При липсата на нормативна уредба, която да урежда пределите на възнагражденията, съдебният състав счита, че при определянето им от съда, както и при възражения за прекомерност, преценката следва да се извършва при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, защитимия интерес, респективно вида и обема на процесуалните действия и продължителността на делото, както и направените от насрещните страни разходи като ориентир за възможността и пазарните условия, при които е възможно да се ангажира адвокатска защита по конкретния спор.
В случая извършените процесуални действия се изразяват в подаването на обща искова молба, в която са посочени общите факти относно закъснелия полет, претенциите на ищците са на ниска стойност, като доказателства не са събирани, делото е решено в едно съдебно заседание, поради което и разноски за адвокатско възнаграждение в размер 200 лв. са напълно съответни на приложимите критерии за справедливост и наличие на причинна връзка с поведението на насрещната страна, а ищците са разполагали и с полек и бърз път на защита, а именно производството по издаване на европейска заповед за плащане, който дори не налага провеждане на съдебно заседание.
По изложените мотиви частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д. Б., Я. Г., В. Д., В. П., К. Г., В. Ш., С. П., М. Я. и К. С., всички представлявани от адвокат Б., срещу определение от 17.07.2025г., постановено по гр.д.№ 50491/2024г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
3
2. _______________________
4