Решение № 2289 от 14.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2289 гр. София, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100505566 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Топлофикация София” ЕАД срещу решение № 11342/29.06.2023г., постановено по гр.дело № 44517/2020г. по описа на СРС, 123-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника П. М. Т. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 052.77 лева, представляваща цена на доставена през периода от 01.10.2013г. до 30.04.2016г. топлинна енергия в топлоснабден имот – апартамент № 19, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 249952, сумата 128.79 лева – мораторна лихва върху същата главница за периода от 30.11.2013г. до 18.11.2016г., за които вземания по ч.гр.д. № 68761/2016г. по описа на СРС, 123-и състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на постановеното съдебно решение. СРС не съобразил, че освен, че подал декларация за откриване на партида ответникът притежавал и вещни права върху топлоснабдения имот. Ангажирани били експертни заключения и доказателства, от които се доказало доставеното количество ТЕ и нейната стойност. Моли постановеното първоинстанционно решение да бъде отменено, а вместо това – постановено друго, с което установителните му искове, предявени срещу ответника П. М. Т. бъдат уважени.

Претендира разноски.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът П. М. Т. не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба. В хода на въззивното производство не заявява становище по жалбата.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не заявява становище по жалбата.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение в обжалваната му част настоящият съдебен състав намира следното:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.

По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, неоспорен от страните, от който се установява, че на 30.08.1990г. ответникът П. М. Т. придобил правото на собственост върху апартамент № 19, находящ се в гр. София, ж.к. ****, ет. 7. Представен е и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 195, том I, рег.№ 1978, дело № 150/2001г., неоспорен от страните, от съдържанието на който се установява, че след придобиването на имота, на 04.09.2001г., за обезпечаване на отпуснат му от „Банка ДСК“ ЕАД кредит, ответникът Т. учредил в полза на банката ипотека върху същия свой собствен имот. По делото от третото лице помагач са представени и индивидуални отчети /формуляри за отчет/ за топлоснабдения имот, неоспорени от страните, в които на 14.05.2014г. и на 27.05.2016г. ответникът П. М. Т. положил подпис като клиент /потребител/ на топлинна енергия. Подписанит е от ответника П. М. Т. документи за отчет се ползват с формалната доказателствена сила по чл. 180 ГПК, а именно че изявленията, в т.ч. че е собственик на топлоснабдения имот и клиент на топлинна енергия, изхождат именно от него. В нито един етап от развитието на производството по делото ответникът П. М. Т. не е оспорил същото обстоятелство. Предвид цитираните по-горе норми на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 155 ЕЕ, ответникът Т., като собственик на топлоснабдения имот, бил обвързан по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната в имота му топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия.

2

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства и заключения на СТЕ и ССчЕ по делото се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес през процесния период била топлоснабдена.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се възползвал от правото си по чл.

150, ал. 3 ЗЕ.

Предвид изложеното между страните за процесния период бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Съдът не може да отхвърли предявения иск поради липсата на достатъчно данни за размера на задължението, тъй като съгласно нормата на чл. 162 ГПК в случаите, когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. В конкретния случай по делото са събрани доказателства – документи за реално извършен отчет от 14.05.2014г. и на 27.05.2016г., подписани от абоната и неоспорени от страните, неподписан от ответника такъв за отчетния период 2014/2015г., справки за дялово разпределение, изравнителни сметки, неоспорени от страните, както и неоспорени заключения на СТЕ и ССчЕ, от които несъмнено се установява количеството доставена в имота на ответника топлинна енергия и нейната стойност.

Съгласно чл. 143 ЗЕ /редакция към процесния период/ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства и извършени справки при ищеца и при ФДР, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответствали на нормативно установените изисквания към същите, подлагани били на изискуемия контрол и точно отразявали количествата отдадена топлинна енергия.

Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия били съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ФДР.

Съобразно неоспореното заключение на СТЕ за целия процесен период не били 3 начислявани топлинна енергия за отопление на имота и такава, отдадена от сградната инсталация, тъй като било спряно топлоподаването за отопление в СЕС. Абонатите в СЕС на адреса били потребители единствено на ТЕ за БГВ.

Видно от представените по делото документи за отчет, а и съобразно констатациите на вещото лице, изготвило СТЕ, в апартамента на ответника имало узаконен водомер за топлата вода. За периода 2013/2014г. и за периода 2015/2016г. сумите за топла вода били начислени по отчетените от водомера за топла вода показания. За периода от 2014/2015г. достъп до имота не бил осигурен. За този период била начислена сума за БГВ по данните за консумираните в имота му количества от предходен период. Съобразно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба №16-334 от 2007г., при липса на узаконен водомер в имота се начисляват по 140 литра за обитател за денонощие. Съобразно заключението, приложеният в случая подход бил поблагоприятен за клиента, тъй като на ответника била начислена по-малка стойност за консумация отколкото, ако изискването на Наредбата бе спазено.

Съдът при преценката си по чл. 202 ГПК напълно кредитира заключението на С Т Е , като констатациите на вещото лице напълно кореспондират с писмените доказателства, събрани по делото, в т.ч. подписаните от ответника Т. протоколи за отчет, от 14.05.2014г. и на 27.05.2016г., които се ползват с формалната доказателствена сила по чл. 180 ГПК – ответникът направил изявление, че е съгласе н с отразените в отчетите показания. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.

Посочените от вещото лице суми за топлинна енергия са отразени в заключението на СТЕ без оглед предходни неплатени и просрочени задължения и без начисляване на лихви по сумите. В посочения от вещото лице размер са съобразени изготвените 3 бр. изравнителни сметки за процесния период. За началната част от исковия период от 01.10.2013г. до 30.04.2014г . вещото-лице топлотехник, съобразно специалните си знания, определило точната сума по първата изравнителна сметка (издадена за целия отоплителен период от 01.05.2013г. до 30.04.2014г.), съответстваща на заявената част от исковия период, а именно 37.95 лева за възстановяване на абоната.

За отоплителните периоди от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. резултатът от изравняване бил 70.01 лева за доплащане от абоната, а за този от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. – 24.65 лева за доплащане от абоната. Съгласно изслушаното заключение на СТЕ, за процесния период към начислената сума за периода по фактури в размер на 878.35 лева, на абоната от изравнителните сметки следва да бъде прибавена и сумата от 56.71 лева. Съгласно заключението на СТЕ, след прибавяне на горната сума от изравняване, 4 цената на разпределената на абоната топлинна енергия възлиза на обща стойност 935.06 лева за целия процесен период.

Съгласно заключението на ССчЕ, изготвено след проверка на счетоводните записвания при ищеца за процесния период, в хода на делото, на 22.11.2019г., по съдебната му договорна сметка ID 95828, ответникът заплатил сума в размер на 45 лева. Видно от заключението, счетоводно ищецът отразил плащането, както следва: за погасяване на главница за топлинна енергия – 28.44 лева, 5.69 лева – мораторна лихва върху тази главница, 8.60 лева – законна лихва от образуването на заповедното производство до плащането и 2.27 лева – съдебни разноски. След извършеното плащане, в счетоводството на ищеца за процесния период от 01.10.2013г. до 30.06.2016г. фигурирали задължения на абоната в общ размер 1 052.77 лева – главница за ТЕ за процесния период и 128.79 лева – мораторна лихва. Фигурирали още и законни лихви, както и съдебни разноски. Съобразно заключението на ССчЕ с изравнителните сметки за възстановяване на суми не били извършени погасявания на задължения за други периоди, но в тях били включени задължения за предхождащ процесния период в размер на 117.71 лева.

Настоящият съдебен състав приема, съобразно заключението на СТЕ, дало точния му размер, че размерът на задължението на ответника за процесния период от 01.10.2013г. до 30.04.2016г. за цена на доставената му в имота от ищеца топлинна енергия възлиза на 935.06 лева.

Ответникът Т. с възражението си по чл. 414, ал. 1 ГПК в заповедното производство е упражнил правата си по чл. 120 ЗЗД като своевременно е заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендираните от ищеца с исковата молба вземания.

Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ клиентът на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж.