Определение № 9901 от 20.07.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9901 гр. Варна, 20.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда М. А.а като разгледа докладваното от Надежда М. А.а Гражданско дело № 20233110100822 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С протоколно определение от 03.04.2025 год. съдът е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца да обоснове правния си интерес от иска по чл. 124, ал. 4 от ГПК, съобразно дадените с Определение № 1431/18.03.2025 год. по в.ч.гр.д. № 317/2025 год. по описа на ВОС. В мотивите си ВОС сочи, че липсва произнасяне по претенцията по чл.124, ал.4 от ГПК. Действително ищецът в съдебното заседание от 16.05.2024г. е заявил, че не я поддържа, но това изявление не е достатъчно, за да отпадне вече заявения иск от предмета на делото. В този случай на ищеца е следвало да бъдат дадени изрични указания да заяви дали се оттегля претенцията или се отказва от нея и в случай на такова изявление, производството в тази част да се прекрати.

Постъпила е молба с вх. № 31369/07.04.2025 год., с която се поддържа иска по чл.

124, ал. 4 от ГПК, който до този момент не бил изключван от предмета на делото. Въпреки дадената възможност, не е обоснован правен интерес от воденето на този иск.

Наред с необосноваването на правния интерес, на практика е предявен нов иск. С молбата си от 07.04.2025 год. ищецът поддържа иска в резултат на новопоявилите се обстоятелства по делото- Решение № 298/21.11.2024 год. по ВАНД № 805/2024 год. на ОСБургас. Това са факти, които не са посочени при предявяване на иска.

С исковата молба- т. 3, уточнена искова молба от 09.02.2023 год. и молба вх. № 38604/14.05.2024 год. се иска установяване неистинността на Договор за правна защита и съдействие № 99899/18.05.2020 год., използван от ответника за образуване на изп.д. № 379/2020 год. по описа на ЧСИ № 808, с което са нанесени претендираните за обезвреда неимуществени вреди на ищеца.

Според приетото в т. 2 от ТР № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълкувателно дело № 5 по описа за 2014 г. на ОСГК на ВКС, на недействителност може да се позове само лицето, от името на което е сключен договор или са извършени правни действия или неговите универсални правоприемници. Следователно за ищеца не е налице правен интерес от 1 предявяване на този иск, а единствено за страните по договора, между които не е ищецът.

Прието е в Определение № 1795/10.05.2023 г. по в.ч.гр.д. № 906/2023 год., по повод частната жалба вх. № 29193/3.05.2022 г., подадена от В. В. М. чрез адвокат Г. К., срещу Определение на ВРС № 4341/18.04.2022 г. по гр.д.№ 5913/2021 г., че по изпълнителното дело адвокат С.

И. е действала в качеството на процесуален представител на взискателя по него и е упражнила е чужди процесуални права. Доколко преценката на представлявания е дали да реализира нейната отговорност, като привлече процесуалния си представител на своя страна като трето лице помагач. С тези съображения окръжният съд е оставил без разглеждане като недопустима частната жалба, считайки, че няма основание за конституирането на адвокат С.

И. като главна страна наред с първоначалния ответник.

Съгласно постановките на ТР № 5/2014 год. единствено мнимо представляваният разполага с правото както да потвърди договора, сключен от негово име без представителна власт, така и да се позове на недействителността по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. Другата страна по договора, която не разполага с право да го потвърди, няма и право, респ. правен интерес да се позове на недействителността; още по- малко такъв правен интерес е налице за трети за договора лица. За оспорване законосъобразността на провеждано принудително изпълнение с твърдения за нанесени ищецът се същото е предвиден друг специален ред - този по чл. 435 и сл. от ГПК, от който ищецът се е възползвал многократно, видно от приложените по делото актове на ВОС- Определение № 4380/24.11.2022 по в.гр.д. № 2421/2022 г., в което са коментирани съдебни актове, постановени от ВОС : Решение № 1042/05.10.2022 год. по в.гр.д. № 2537/2020 год., както и Решение № 558/17.03.2021 год. по в.гр.д. № 332/2022г.;

Определение № 2265/15.06.2022 год. по в.гр.д. № 1170/2022 год. на ВОС, с което е оставена без разглеждане частната жалба на М. с вх. № 29193/03.05.2022 год., срещу определение № 4341/18.04.2022 год. по гр.д. № 5913/2021 год. на ВРС, с което е оставено без уважение искането му с правно осн. чл. 124 ал.5 ГПК и т.н. Следователно така предявеният иск е недопустим и на още едно основание исковата молба следва да бъде върната.

Мотивиран от горното и на основание чл. 129, ал. 3и чл. 130 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба на В. В. М., ЕГН ********** въз основа на която е образувано гр.д. № 822/2023 год. по описа на ВРС в частта, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 4 от ГПК- установяване неистинността на Договор за правна защита и съдействие № 99899/18.05.2020 год., използван от ответника С. М. И., ЕГН ********** за образуване на изп.д. № 379/2020 год. по описа на ЧСИ № 808.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му.

2

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3