Решение № 1306 от 04.11.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 1306

04.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

IVа състав

На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Ивалена О. Димитрова

Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Ивалена О. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20203100501586 по описа за 2020 година

Образувано е по подадена въззивна жалба на Р. М. М. , ЕГН: **********, с адрес: с.

Лопушна, община Дългопол, област Варна, ***, чрез процесуалния му представител адв. Г. Т., срещу Решение № 65/06.03.2020 г. , постановено по гр. дело № 330/2015 г. по описа на Районен съд – Провадия, 3-ти състав, в частта, с която е изнесен на публична продан допуснатият до съдебна делба недвижим имот: дворно място, цялото с площ от 850 кв., съставляващо урегулиран поземлен имот XX – 292, квартал 28 по плана на с. Лопушна, община Дългопол, област Варна, при граници от три страни: улица, поземлен имот XVIII – 294, и поземлен имот XIX – 293, ведно с изградените в това дворно място двуетажна жилищна сграда със застроена площ 66 кв.м., като първият етаж се състои от две стаи, антре и кухненски бокс, а вторият етаж се състои от три стаи, коридор с кухня, баня, ведно с изградения в дворното място навес с оградни стени със застроена площ от 30 кв. м., с пазарна стойност 39 700 лева. Решението се обжалва и в частта, в която е отхвърлена претенцията на Р. М. М. , ЕГН: **********, против Н. М. М. , ЕГН: **********, Е. М. Ю. , ЕГН: **********, и Б. М. А. , ЕГН: **********, с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН, увеличението на наследството, пресметнато в пари, да му бъде дадено в имот, а именно делбения жилищен имот, както и в частта, в която е отхвърлен искът на Р. М. М. , ЕГН:

**********, против Н. М. М. , ЕГН: **********, Е. М. Ю. , ЕГН: ********** и Б. М. А. , ЕГН: **********, по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3551,08 лева, представляваща стойността на извършени подобрения в делбения имот.

В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи, че след приключване на съдебното дирене и след хода на устните състезания, проведени на 06.02.2020 г., съделителката Н. М. М. е починала на дата 16.02.2020 г. Въз основа на това жалбоподателят е подал молба за спиране на производството, която първоинстанционният съд е оставил без уважение. Счита, че постановеното решение следва да бъде променено с оглед нововъзникналите обстоятелства. Сочи, че след смъртта на Н. М. жалбоподателят е единственият претендент за възлагане на делбения имот. Оспорва необходимостта от 1 представяне на декларация за семейно и материално положение, тъй като от събраните данни по делото се установява, че жалбоподателят не притежава друг имот, освен процесния. Навежда към необоснованост на изводите на първоинстанционния съд относно предявените претенции по сметки.

Настоява за отмяната на горепосоченото решение и постановяването на друго, с което да бъдат уважени предявените претенции, и като законна последица от това, да бъде отменена и частта, в която жалбоподателят е осъден на заплати сумата от 1102,04 лв., представляваща държавна такса по предявените искове. Претендира разноски в двете инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата Е. М. Ю. подава писмен отговор чрез адв. Р. И., с който оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че към момента на депозиране на искането за спиране смъртта на Н. М. не се явява нововъзникнало обстоятелство, което да обосновава промяна на постановеното решение. Излага доводи в подкрепа на необходимостта от представяне на декларация за семейно и материално състояние. Оспорва довода на жалбоподателя, че след смъртта на Н. М. същият е единствен претендент за възлагане на имота, излага, че към настоящия момент това право е преклудирано. Настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, обосновано и законосъобразно, моли за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 ЗА.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата Б. М. А. депозира писмен отговор чрез адв. Р.

И., с който оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че към момента на депозиране на искането за спиране делото е било изяснено от правна и фактическа страна и смъртта на Н.

М. не се явява нововъзникнало обстоятелство, което да обосновава промяна на постановеното решение. Излага доводи в подкрепа на необходимостта от представяне на декларация за семейно и материално състояние. Оспорва довода на жалбоподателя, че след смъртта на Н. М. същият е единствен претендент за възлагане на имота, излага, че към настоящия момент това право е преклудирано. Настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, обосновано и законосъобразно, моли за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал.

2 ЗА.

С молба вх. № 19550/27.08.2020 г., с дата на пощенско клеймо 26.08.2020 г., от Р. М., се изразява становище, че смъртта на съделителката Н. М. М. , настъпила след приключване на устните състезания, представлява нововъзникнало обстоятелство. Счита, че със смъртта на Н. М. се открива ново наследство, като Р. М., Б. А. и Е.Ю. стават нейни наследници при равни квоти и същото води до конкуренция в правото на възлагане. Въз основа на изложеното, отново предявява претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК. Сочи още, че твърдението, че делбеният имот е единственият му жилищен имот не е било оспорено от страните, в допълнение сочи, че законодателят не поставя изискване за представяне на декларация за семейно и имотно състояние.

С молба вх. № 21036/28.09.2020 г. от Б. А. и Е.Ю., чрез адв. Р. И.а - ВАК, се изтъква, че смъртта на Н. М. не следва да се приема като нововъзникнал факт по смисъла на чл. 266, ал. 2 от ГПК. Излагат се подробни доводи в тази насока.

В съдебно заседание въззивникът Р. М. М. , редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Г. Т. Поддържа въззивната жалба и допълнителната молба.

В съдебно заседание въззиваемите Б. М. А. и Е. М. Ю. , редовно призовани, не се явяват, представляват се от адвокат Р. И.. Поддържа отговора на въззивната жалба.

2

Решението на районния съд по втората фаза на делбата е влязло в сила като необжалвано в частта му, с която е отхвърлена като неоснователна исковата претенция на Р.

М. М. против Н. М. М. за заплащане на сумата от 2000 лева, представляваща 1/3 от общо заплатения от него разход за ел. енергия за периода от юли 2012 г. до 11.10.2018 г. в размер на 6000 лева, ведно със законната лихва от 11.10.2018 г. до окончателното изплащане на главницата, на основание чл. 59 от ЗЗД.

Производството е за делба на недвижим имот във фазата на извършване.

С решение № 183 от 15.08.2016 г. по описа на Районен съд - Провадия, постановено по гр. д. № 330/2015 г., отменено в една част и изменено с Решение № 408 от 20.03.2017 г. по в. гр. д. 2049/2016 г. по описа на ОС - Варна, съдът е допуснал делба на недвижим имот, находящ се в с. Лопушна, общ. Дългопол, представляващ ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 850 кв.м., съставляващо урегилиран поземлен имот № ХХ-292, квартал 28 по плана на селото, при граници от три страни: улица, поземлен имот XVIII-294, и поземлен имот XIX293, ведно с изградените в него двуетажна ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 66 кв. м., като първият етаж се състои от две стаи, антре и кухненски бокс, а вторият етаж се състои от три стаи, коридор с кухня, баня, ведно с изградения в дворното място навес с оградни стени със застроена площ от 30 кв. м., да се извърши при квоти между съделителите:

20351/78360 ид.ч. за Р. М. М. ,

42 337/78360 ид.ч. за Н. М. М. ,

7836/78360 ид.ч. за Е. М. Ю. ,

7836/78360 ид.ч. за Б. М. А. , след като с Решение № 408 от 20.03.2017 г. по в. гр. д. 2049/2016 г. по описа на ОС –Варна, е възстановена на основание чл. 30 ЗН запазената част на Р. М. от наследството на Ф. Х. С., починала на 20.07.2012 г., в размер на 2 503/15 572 ид.ч.

В срока по чл. 346 ГПК с молба вх. № 5729/10.10.2018 г., с пощенско клеймо от дата 09.10.2018 г., от Р. М., чрез адв. Г. Т., същата уточнена с молби, както следва: молба вх. № 6421/12.11.2018 г., молба вх. № 1108/19.02.2019 г., молба вх. № 1254/25.02.2019 г., молба вх.

№ 1643/14.03.2019 г., молба вх. № 1872/26.03.2019 г., е направено искане за възлагане на целия жилищен имот, като на съделителката Н.М. да бъде учредено право на ползване на първия етаж от жилищната сграда, на тоалетната в двора и на дворното място. Предявява претенция за увеличение на наследството с личен труд и средства, вложени в извършени подобрения на имота - жилище и дворно място на основание чл. 12, ал. 2 ЗН. Претендира увеличението, пресметнато в пари, да му бъде дадено в имот, а именно делбения жилищен имот, а уравненията в пари на останалите наследници да бъдат намалени със стойността на увеличението съобразно техните квоти в съсобствеността. В тази връзка излага, че за периода от 1984 до 1989 г. със съвместни усилия и средства молителят и баща му купували материали, заплатили на майстори за прекарване на ел. инстаналциите на двата етажа и за изграждане на покрива, направили разделение с гредоред между двата етажа, иззидали стените, изградили външна чешма, закупили и поставили врати, прозорци, стъкла, изградили външно стълбище, направили мазилките на двата етажа и таваните. След месец март 1990 г. молителят сам, с негови средства и труд, прекарал вода в къщата, отделил кухня и баня с фаянс, теракот и бойлер на втория етаж, както и направил пристройка-навес към него, ограден със стени, като така оформил още едно помещение от около 12 кв. м., преустроил и обособил кухня с фаянс и теракот и на първия етаж, като обособил първия етаж в 3 самостоятелен такъв. Изградил в дворното място подпорна стена от около 30 линейни метра с речни камъни, както и пътеки, покрити с каменни плочи, две барбекюта и дървена барака с ламаринен покрив с площ около 15 кв. м. Сочи още, че в дворното място е засадил и отгледал асма - около 50 кв. м., две дюли, две вишни, една ябълка, десет сини сливи. През 2017 г. е засадил една кайсия и една круша, които все още не дават плодове. Сочи, че с така извършените подобрения стойността на недвижимия имот се е увеличила с 22 000 лева.

Сочи, че с оглед на това, че е увеличил стойността на имота с 22 000 лева, задължението на Б.А. и Е. Ю.- за всяка от тях, е в размер на по 5200 лева,а на Н. М. - в размер на 16 600 лева. Уточнява, че в периода от 1984 г. до 1989 г. той и баща му работили по къщата само в почивните дни. Излага още, че до смъртта на баща му молителят е плащал сметките за ток и вода, достатавял е топливо за зимата, осигурявал е средства за лечението му. След като майка му се разболяла, с Н. М. си разделили грижите, като тя помагала на майка им в хигиената и храненето, а той продължавал да осигурява необходимите консумативи за домакинството. Сочи, че за тези негови действия не е бил възнаграден, докато родителите му са били живи. Оспорва възлагателната претенция на Н. М..

С молба вх. № 335/21.01.2019 г., допълнена с молба вх. № 1280/26.03.2019 г. от адв.

Р. И., в качеството й на процесуален представител на Н. М., Б. А. и Е. Ю., е посочено, че Н.

М. е направила искане за възлагане на делбения имот с отговора на исковата молба, като отново прави претенция за възлагане. Противопоставя се на претенцията за възлагане на целия жилищен имот в дял на Р. М. и учредяване право на ползване на първия етаж на Н.

М.. Оспорва заявените от Р. М. претенции по сметки. Излага, че при определяне на квотите на сънаследниците за извършване на делбата, в делбената квота на Р. М. е включена възстановената му запазена част от наследството на майка му Ф. С., като счита, че последващо основание за удовлетворяване за увеличение на наследството не е налице.

Оспорва твърдението на Р. М., че е увеличил стойността на имота с 22 000 лева. Счита, че от извършената по делото експертиза се установява, че стойността на подобренията е в размер на 3092 лева. Оспорва посочените задължения по отношение на Б. А., Е. Ю., Н. М. като необосновано завишени. Сочи, че грижите за родителите са били поети изцяло от Н. М..