Решение № 2729 от 17.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2729 гр. Варна, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина Колева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20243110113973 по описа за 2024 година

Предявен е от Р. Р. В. против К. ЕООД, иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. I ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №***/27.03.2024г., сключен между страните, поради противоречие със закона.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит №***/27.03.2024г., за сумата от 5700 лева, при фиксиран годишен лихвен процент 50% и ГПР 62.82%. Кредитът следвало да се погаси на 18 месечни вноски – 4х237.50 лева и 14х545.57 лева. Крайният падеж по договора е 29.09.2025г.. Съгласно чл.18.1 от договора заемателят дължи 10840.42 лева неустойка за неизпълнение на задължението по чл.6.1, също разсрочена на части и дължима заедно с погасителните вноски. Посочва, че съгласно чл. 6, ал. 1 от договора е следвало да предостави обезпечение - поръчител, който да отговаря на определени изисквани или банкова гаранция.

Счита клаузите, предвиждащи заплащане на договорна лихва и неустойка за нищожни, като навежда доводи, че същите противоречат на чл.11, ал.1, т.9 и 10 ЗПК вр. чл. 10, ал. 1 вр. чл.19, ал.1 и 2 вр. чл.21 и чл.22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Същите внасят неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Сочи също, че съгласно чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът следва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договор за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В случая не е ясно как е определен ГПР. Неустойката представлява разход, който е следвало да бъде включен при изчисляване на ГПР. Поддържа, че има правен интерес от внасяне на яснота в отношенията между страните относно действителните параметри на съществуващата правна връзка. Посочва, че неустойката не е включена в ГПР, като е заобиколена и нормата на чл.

19, ал. 4 ЗПК, съответно, че е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като е предпоставка за значително неравновесие между правата и задълженията на търговецакредитодател и потребителя. Счита, че така предвидената неустойка не притежаваща присъщите й обезщетителна и обезпечителна функции. Твърди, че клаузата за договорна лихва е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, както и че противоречи на принципа на добросъвестността, съответно, че заобикаля разпоредбата на чл. 9 ЗПК. Позовава се и на практика на СЕС. Моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Излагат се възражения, като се посочва, че договорът отговаря на изискванията за действителност, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Сочи, че нищожността на 1 оспорената клауза за неустойка не влече недействителност на целия договор. Клаузата не е част от съществените параметри на договора за заем, а е договорена, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. На ищеца е предоставена преддоговорна информация и същият е бил запознат с всички условия по договора, като сам е избрал параметрите му. Сочи, че е налице индивидуално договаряне между страните, като твърди, че ищецът многократно е ползвал един вид кредитен продукт и съответно е запознат с условията му. Предоставяна му е преддоговорна информация и е разполагал възможността да упражни правото си на отказ от договора. Сочи, че договорната лихва е в съответствие с чл. 19, ал.4 ЗПК. Позовава се и на чл.19, т.2 от Директива 2008/48/ЕО, както и практика на СЕС. Излага, че разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗПК изрично предвижда, че при изчисляване на ГПР по кредита не се прибавят разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Поддържа, че процесната неустойка има точно такъв характер и не следва да участва при формиране на ГПР. По изложените съображения моли да бъде отхвърлен предявения от ищцата иск. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на същото.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че на 27.03.2024 г. между тях е сключен Договор за потребителски кредит №***, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.

По силата на Договор за потребителски кредит №***/27.03.2024г., на ищеца е предоставена сумата от 5700 лева, при фиксиран годишен лихвен процент 50% и ГПР 62.82%. Кредитът е следвало да се погаси на 18 месечни вноски – 4х237.50 лева и 14х545.57 лева. Дата на първо плащане 28.04.2024г. и дата на последно плащане 29.09.2025г Общата сума за плащане е 8 587.98 лева /главница 5700 лева и възнаградителна лихва 2887.98 лева/.

Съгласно чл.6 страните се споразумяват, че договорът трябва да е обезпечен с поне едно от посочените обезпечения (безусловна банкова гаранция или поръчителство от едно или две физически лица, които отговарят на определени условия, подробно описани в договора).

Съгласно чл.18.1 от договора заемателят дължи 10840.42 лева неустойка за неизпълнение на задължението по чл.6.1, също разсрочена на части и дължима, заедно с погасителните вноски. Неустойката е включена в погасителния плана с размер на погасителните вноски: 4 х 847,50 лв. и 14 х 539,43 лв. Общия размер на месечната вноска с включена неустойка възлиза на 1085 лева.

От заключението по допуснатата ССчЕ се установява, че дължимата договорна лихва по кредита в размер на 2887.98 лв. е изчислена въз основа на посочения годишен лихвен процент по договора - 50%. ГПР определен само върху главницата и договорения лихвен възлиза на 62.82%. Неустойката за непредставяне на обезпечение в размер на 10840.42 лв., не е включена като разход в ГПР в размер на 62.82%. ГПР определен върху всички определени задължения: главница, договорна лихва и неустойка - 10 942.02 лв. възлиза на 550.9623 %.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК:

За успешното провеждане на така предявения иск, ищецът следва да установи наличието на посочените основания за нищожност на договора за потребителски кредит от 27.03.2024 г. - че уговорения ГПР не съответства на действително приложения между страните. За отблъскване на исковата претенция в тежест на ответника е да установи, че процесните клаузи са действителни, вкл. изпълнение на задълженията на заемодателя, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят, индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обоснове договарянето на размера на останалите такси, разходи в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба, респ. направата на конкретни такива разходи.

Процесният договор за кредит е потребителски съобразно легалната дефиниция на чл.

9 ЗПК. Сключен е при действието на ЗПК и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

2

При договора за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността на потребителите да вземат информирано решение относно различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението по дело C714/22 изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него ("общият размер" на кредита според понятието по-горе). В случая няма ясно посочване на компонентите, от които се формира ГПР (за разлика от ГЛП), а очевидно в него не е посочена неустойката за непредставяне на обезпечение.

По делото е представен договор за потребителски кредит № ***/27.03.2024г., като страните не спорят, че същият е сключен от разстояние и не се твърдят конкретни пороци във връзка с подписването му.

Установява се, че със същия ответното дружество предоставило на ищцата заем в размер на сумата 5700 лева при фиксиран годишен лихвен процент по заема 50.00 %, годишен процент на разходите – 62.82 %, доколкото в договора изрично е посочено, че ГПР включва само дължимата договорна лихва, възлизаща в размер на сумата 2887.98 лева.

Кредитополучателят се е задължил да върне същата за срок от 18 месеца. В чл. 6 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с безусловна банкова гаранция или поръчителство на физическо лице, отговарящо на определени условия.

Пред настоящата инстанция е изслушано заключение на съдебно-счетоводната експертиза, на което съставът на съда дава вяра, като обективно и компетентно дадено, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, преценени от експерта с оглед притежаваните от него специални знания от областта на икономическите науки. Ето защо и съдът ползва същото за изясняване на делото и изграждане на изводите си относно правнорелевантните за спора факти.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Л., съдът приема за установено по делото, че неустойката за непредставяне на обезпечение в размер на 10840.42лв. не е включена, като разход в ГПР в размер на 62.82%. ГПР определен върху всички определени задължения: главница, договорна лихва и неустойка - 10 942.02 лв. възлиза на 550.9623 %.

Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая се касае за т.нар. „бързи кредити“, при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, а съгласно събраните по делото доказателства е установено, че за да бъде отпуснат заемът потребителят се задължава да осигури поръчител, респ. банкова гаранция. Наред със задълженията по договора за кредит, ответното дружество е начислило и е изисквало от потребителя да заплаща неустойка. Начисляването на неустойка, дължима наред с възнаградителната лихва и заплащано в полза на ответника, представлява всъщност скрито възнаграждение за кредитора. Напълно основателно от страна на ищеца се поддържа, че е налице нарушение на императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет. Размерът на ГПР без да се включва неустойката възлиза на 62.82 %, а при включване на това допълнително вземане – надхвърля 500 %, поради което действително приложимият ГПР по договора надхвърля законоустановения максимум по чл.

19, ал. 4 ЗПК. С оглед гореизложеното, съдът намира, че вземането за неустойка представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено, както в лихвения процент по договора, така и в годишния процент на разходите.