Решение № 127 от 09.04.2026, Районен съд - Костинброд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Костинброд, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело № 20251850100463 по описа за 2025 година

Предявени са субективно активно съединени искове за собственост от страна на Б. Г. М. и Е. Т. К., против община Костинброд, ЕИК ****, с адрес: гр.

К., ***, представлявана от Т.А.М. – кмет, за това, че ищците са собственици на по ½ идеална част на основА.е наследство и давностно владение в периода продължило от 1900 г. до 29.05.25 г./подаване на исковата молба в съда/ на 3000 кв.м. от източната част от имот 121 от квартал 25 по регулационния план на с. Д., местност, махала „Л.“, от които 1000 кв.м., представляващо УПИ 2 -121 и 2000 кв.м., представляващо - частта, която е извън регулацията и частта, в която попада резервоар и вградените камъни, които части попадат изцяло в грА.ците на владения недвижим имот, а именно имот с обща площ oт 4000 кв.м., при грА.ци на имота: от ляво – път, от дясно – път, от долу – път, от горе – гора, искове с правно основА.е чл. 124, ал. 1 ГПК.

Сочи се, че давностното владение е започнало още през 1900 г., като е продължило необезпокоявано и непрекъснато до предявяване на исковата молба на 29.05.25 г.

Правния си интерес ищците обуславят от това, че за част от имота УПИ 2-121, трета и четвърта част от него общината има претенции и оспорва техните права.

В срок е подаден ОИМ от страна на ответника по делото чрез адв. Л. М., с което същата изразява становище за недопустимост на производството по делото. Навеждат се твърдения за липса на пасивна процесуална легитимация, както и становище за неоснователност на предявените претенции.

В о.с.з. процесуалния представител на ищците- адв. А. В., поддържа 1 исковата молба, като отправя искане да бъдат уважени предявените претенции в цялост.

Ответникът чрез упълномощения от негова страна адвокат- Л. М. оспорва в цялост предявените претенции. Всички стрА. претендират разноски по делото.

Съдът, като взе предвид събрА.те по делото доказателства и становищата на стрА.те, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От събрА.те по делото доказателства се установява, че с решение №108А от 26.04.1995 г., издадено от Поземлен комисия в гр. К., в полза на община К. е възстановено правото на собственост върху 27 имота, сред които е и имот- пасище, мера с площ от 1.439 дка, осма категория, местност „Ш.“, село Д., имот с №000236 по картата на землището, при грА.ци имот с номер 000239- др.селищна територия на община К., 030020- ливада на община К., 061024, широколистна гора на наследниците на Г. и П. Н., 071031- горски път на МЗГ- Държавно лесничейство и 000235- полски път на община К..

За посоченият имот е издаден акт №404 за публична общинска собственост от 04.10.2014 г., издаден от община К., като имотът е нанесен в КККР на село Д., община К., като имот с идентификатор №***, с трайно предназначение:земеделска и начин на трайно ползване:пасище, категория на земята при неполивни условия:8, с номер по предходен план 000236.

От приобщените по делото удостоверения за наследници на Г. И.

М./починал на **** г./ и Р. М. М.а/починала на ***/ се установява, че същите след смъртта си са били наследени по закон от страна на ищците по делото Б.

Г. М./техен син/ и Е. Т. К./техен внук/.

От нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност №12, том №13, дело №2125 от 21.08.1969 г., издаден от 4 нотариус при СНС се установява, че Г. И. М. е бил признат за собственик по наследство, отказ от такова и давностно владение на неурегулирано място с къща, цялото с площ от 1000 кв.м., находящо се в село Д., местност „Махала Л.“, при съседи път, гора и две стрА. ТКЗС.

Видно от приобщената по делото скица №565/16.09.2021 г., издадена от община К. се установява, че по кадастрален и регулационен план на село Д., община К., УПИ 1-121 е площ от 872 кв. м., а УПИ 2-121 е с площ от 926 кв.м., като последният е с неуредени сметки за 135 кв. м. За посочените имоти е отбелязано, че се водят собственост на Г. И. М., съобразно посочения вече по- горе нотариален акт.

От удостоверение за факти и обстоятелство по териториално и селищно устройство, издадено от община К. на 10.01.22 г., общинската администрация е удостоверила, че разликата в площта на ПИ 121, попадащ в УПИ 1-121 и УПИ 2-121, от квартал 25 по плана на село Д. е в размер на 663 кв.м. Наред с това е отразено, че част от ПИ с площ от 1000 кв.м. е идентичен с имот описан 2 в нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност №12, том №13, дело №2125 от 21.08.1969 г.

С показА.ята на свидетелите Т. К. и Е. С./на страната на ищците/ се установява, къде се намира спорния имот, какво е било неговото състояние през годините, кой е упражнявал фактическо владение върху него през годините/ищците по делото, а преди тях техните родители/, поставените ограждА.я в имота, както и това какво е предназначението на намиращият се в имота резервоар. Последният е бил поставен в имота с цел да се задоволяват битовите нужди на семейството. И двамата свидетели сочат, че ищците след 1984 година са упражнявали фактическа власт върху имота, като същото е било необезпокоявано и непрекъснато през годините. От дадените показА.я може да се извлече извод и за това, че владението е било явно, доколкото целият имот е бил заграден.

По делото са приложени множество преписи от декларации по чл.14 от ЗМДТ, както и приходни квитанции за заплатени данъчни задължения, които съдът намира, че макар и да са относими към предмета на делото, то доколкото със същите с нищо не се допринася за изясняване за предмета на делото, то същите не следва да бъдат кредитирА..

По делото е приобщено и заключението по допуснатата съдебнотехническа експертиза, въз основа на което може да се извлече категоричен извод за това какво е състоянието на имота/към момента на извършване на огледа на вещото лице/, какво е състоянието на намиращата се в него сграда и резервоар, какви са грА.ците на имота/от северната част гора, южно западната- път, от югоизточната- два пътя/, така и какъв е общия размер на посочения от ищеца в исковата молба имота, а именно имот с обща площ от 4001 кв.м.

Вещото лице е дало заключение, че посочената обща площ е образувана от сбор от площта на дворно място УПИ 1-121 и УПИ 2-121, квартал 25, на село Д., ведно с придаваемите се 135 кв. м., а именно 1798 кв. м., които са обозначение буквено на съдържащата се в заключението скица – Б-З-В-Г, площ от 1438 кв. м., която площ съвпада изцяло с ПИ ***, обозначен с букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж и площ от 765 кв.м., обозначена с букви З-И-Й-Д-Г, като територия попадаща северно- западно от края на регулационната линия на УПИ 1-121, кв.25, село Д., до бивш път.

Съдът намира, че в тази му част заключението на вещото лице следва да се кредитира в цялост, като достатъчно обосновано, пълно и ясно.

По отношение на заключението на вещото лице, изразяващо се в даване на правни съждения и заключения/за доказаност на собствеността или за това какво е предназначението на намиращия се в имота резервоар, то съдът намира, че същото не следва да се кредитира, доколкото излиза извън обхвата на допуснатата експертиза и права на вещото лице.

Въз основа на горното, съдът прие следното от правна страна:

При предявяване на положителен установителен иск за собственост, в 3 тежест на ищците е да докажат при условията на пълно и главно доказване, че са придобили собствеността по отношение на процесния недвижим имот, на соченото от тях придобивно основА.е.

Съгласно чл. 5 от ЗОС актът за общинска собственост има качеството на официален свидетелстващ документ, който, без да има правопораждащо действие, констатира собствеността на общината, но само когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основА.е, при наличие на което, аналогично на възприетото в Тълкувателно решение № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК, на акта следва да се признае легитимиращо действие, по силата на която актувА.ят имот се счита за общинска собственост до доказване на противното.

Предвид изложеното следва да намерят приложение разпоредбите, регламентиращи специфични правила относно възможността за придобиване по давност на имоти, които са общинска собственост.

Съгласно чл. 86 ЗС в периода от 1951 г. до 1996 г. не може да се придобие по давност вещ, която е държавна собственост, респ. вещ която е държавна или общинска собственост. В периода след 1996 г. до 01.06.2006 г. не може да се придобива общинска собственост какъвто се явява процесния имот съгласно решение №108А от 26.04.1995 г., издадено от ПК- К., поради въвеждането на мораториума върху придобиването по давност на недвижими имоти частна държавна и общинска собственост съгласно ЗДЗС, обн. ДВ., бр. 46 от 06.06.2006 г. в сила от 1.06.2006 г. за период от 7 месеца.

С §3 ЗР на ЗИДЗДС , обн. ДВ., бр. 105 от 2006, срокът е удължен за втори път с 1 година - до 31.12.2007 г., с § 1 ЗИДЗС в сила от 21.12.2007 г. срокът е удължен за 3 път с още една година до 31.12.2008 г., четвъртото удължаване за срок до 31.12.2011 г., петото - за срок до 31.12.2014 г., шестото удължаване е предвидено да изтече на 31.12.2017 г.

Последното седмо удължаване е до 31.12.2022 г. въведено е с § 1 ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.), като в § 2 ЗР на ЗИЗС е предвидено ретроактивно действие на спирането на давността, считано от 31 декември 2017 г.

С решение № 3/24.02.2022 г. обн., ДВ, бр. 18 от 4 март 2022 г. на Конституционния съд е обявена за противоконституционна разпоредбата на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18 от 2020 г.) като изрично е предвидено, че с обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС за противоконституционна не се засяга нейния досегашен ефект.

Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане в сила на Решение № 3/24.02.2022 г., като съгласно посочената правна норма решенията на Конституционния съд се обнародват в „Държавен вестник“ в 15-дневен срок от приемането им и влиза в сила три дни след обнародването му.

От изложеното следва да се направи извод, че в периода от въвеждането 4 на забрана за придобиване по давност на държавни и общински недвижими имоти на до 17.03.2022г. давността за придобиване на недвижим имот общинска собственост е била недопустима или спряла да тече.

Ищците излагат доводи, че владеят постоянно, необезпокоявано и с намерение да своят процесният недвижим имот като собствен от 1900 г. до подаване на ИМ в съда/29.05.2025г./.

Съгласно чл.68 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя.

Според чл.79 от ЗС правото на собственост по давност се придобива чрез непрекъснато владение в продължение на 10 години. Фактическият състав на владението съгласно чл.68, ал.1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя.

Обективният елемент на владението – упражняването на фактическа власт – съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът /чл.69ЗС/ предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност.

В този смисъл е тълкувателно решение № 4/2012 на ОСГКВКС.

Във връзка с твърденията на ищците за придобиване на процесния имот по давност са събрА. гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, които дават показА.я за упражнявана от тях фактическа власт над имота за дълъг период от време, като свидетелстват, че имотът е владян от ищците и тяхното семейство, като съседите, винаги са знаели, че именно ищците са собственици на процесния имот, който владели необезпокоявано.