Решение № 578 от 11.02.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 5310/2025
- Вид
- Решение № 578
- Подписан
- 11.02.2026
- В сила
- 08.06.2026
- Състав
- Росица Илиева Василева
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 3, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 11, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 578 гр. Пловдив, 11.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330105310 по описа за 2025 година намира следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Ц. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „*****“ № **, ет. *, ап. **, чрез Еднолично адвокатско дружество „К. П. Р.“, представлявано от адв. К. Р. от АК - *****, против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, етаж 2, офис 40-46, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на ищцата Ц. Г. С. сумата в размер на 2346,00 лв. - платена без правно основание по нищожни Договор за паричен заем № **** от 15.09.2023 г. и Договор за паричен заем № **** от 17.03.2023 г., и двата сключени между страните, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между ищцата Ц. С. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № **** от 15.09.2023 г., по силата на който ответникът отпуснал на ищцата кредит в размер на 3000,00 1 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 40,00 %, ГПР 47,28 % и обща сума за връщане – 3333,69 лв. Кредитът следвало да бъде погасен на 27 седмични вноски, всяка от които в размер на 123,47 лв. В чл. 3 от договора било посочено, че с подписването му, заемателят рефинансира текущия си заем към кредитора и погасява изцяло задълженията си по Договор за паричен заем № **** от 17.03.2023 г. в размер на 1929,77 лв.
Съгласно чл. 4 от Договор за паричен заем № **** от 15.09.2023 г. заемателят се задължил в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави обезпечение измежду: две физически лица – поръчители, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-гарант.
Поддържа се, че на ищцата бил представен предварително подготвен Договор за гаранция № ****/15.09.2023 г. между нея и „Файненшъл България“ ЕООД, в качеството на гарант, съгласно който ищцата дължала сумата от 2012,31 лв., представляваща възнаграждение за предоставяне на гаранция по договора за заем, което се заплащало на 27 седмични вноски, всяка в размер на 74,53 лв., с дати на плащане, идентични с падежните дати на вноските по договора за заем. Така общият размер на дължимите седмични вноски бил 198,00 лв., които следвало да се плащат по сметка на дружеството.
Твърди се, че ищцата погасила изцяло задълженията си, като заплатила на ответното дружество общо 5346,00 лв., както и че е надплатена сумата от 2346,00 лв., тъй като процесният Договор за паричен заем № **** от 15.09.2023 г. бил недействителен, като противоречащ на изискванията на ЗПК, поради което следвало кредитополучателят да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва и други разходи по кредита. Ищцата твърди, че Договорът за заем № **** от 17.03.2023 г., който бил рефинансиран чрез Договор за заем № **** от 15.09.2023 г. също бил недействителен, тъй като не отговарял на изискванията на ЗПК и по него следвало да се върне само чистата стойност на кредита, а не да се заплаща сумата от 1929,77 лв. Поради изложеното се твърди, че сумата от 1929,77 лв. не била реално усвоена от ищцата по процесния Договор за заем № **** от 15.09.2023 г.
В подкрепа на твърденията се излагат аргументи, че при сключване на процесните договори не са съобразени редица императивни разпоредби на ЗПК, което водело до тяхната недействителност. Поддържа се, че двата договора противоречат на изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Твърди 2 се, че в договорите е посочен фиксирания лихвен процент, но липсвали разпоредби за прилагането му, както и уточнение за базата, върху която се начислява, поради което не ставало ясно как е разпределян лихвеният процент, нито как е формирана възнаградителната лихва. По отношение на изискваното от кредитора обезпечение се твърди, че поставените изисквания изначално били неизпълними и кредиторът целял да насочи кредитополучателя към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави – обезпечение от одобрено от заемодателя дружество, което от своя страна било свързано лице с кредитора по договора за заем.
Поддържа се, че кредиторът не е включил възнаграждението по обезпечението към ГПР по договорите, като по този начин се целяло заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочено е, че съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми ще дължи. Предвид предпоставките, при които става изискуемо възнаграждението за обезпечение, то било с характер на сигурен разход за потребителя и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР.
Ищцата твърди, че всичко изложено я поставя в неравностойно положение спрямо кредитора, а по отношение на ГПР счита, че следва да се посочат изрично и изчерпателно всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формирането му. Счита, че Договор за паричен заем № **** от 15.09.2023г. и Договор за паричен заем № **** от 17.03.2023 г. са нищожни на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.
Твърди, че по Договор за паричен заем № **** от 15.09.2023г. ищцата е платила сумата в размер на 5346,00 лв. и така надплатила сумата от 2346,00 лв., тъй като договорът не отговарял на изискванията на закона и ищцата следвало да върне само чистата стойност на кредита от 3000,00 лв. На практика, чистата стойност на кредита не била 3000,00 лв., тъй като сумата от 1929,77 лв. била усвоена чрез рефинансиране на Договор за паричен заем № **** от 17.03.2023 г., който също бил недействителен и не следвало да се рефинансира с тази, а с по-малка сума.
По гореизложените съображения ищцата моли съда да постанови 3 решение, с което да уважи предявения иск. Ангажира писмени доказателства.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в който излага съображения за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са спазени – посочен бил лихвения процент по договора, както и условията за прилагане на лихвения процент, който бил фиксиран. В договора за потребителски кредит бил посочен годишния процент на разходите, общата дължима от потребителя сума и взетите предвид допускания. Общата дължима сума и ГПР били изчислени към момента на сключване на договорите и представлявала сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Твърди се, че релевантен за изчислението на ГПР е моментът на сключване на договора за кредит. По отношение на договора за предоставяне на гаранция се сочи, че сключването му не представлява задължително условие за отпускане на заема, не съществувало изискване за сключването му. Поддържа се, че предоставянето на обезпечение не е условие за отпускане на кредит.
Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не се включвало при изчисляване на ГПР, тъй като не било част от общия разход по кредита за потребителя. Изрично било отбелязано, че при промяна на условията по договора не се изчислява и посочва нов ГПР. Кредиторът поддържа, че единственото му задължение е да предостави информация за исканите обезпечения в стандартния европейски формуляр и в договора.
Ответникът поддържа, че общата дължима сума по Договор за паричен заем № **** от 15.09.2023 г. възлиза на 3333,69 лв., в това число лихвено задължение в размер на 333,69 лв., като поради предсрочно погасяване на задълженията по договора, лихвеното задължение било редуцирано до и заплатено в размер на 195,25 лв. и в случай че договорът се приеме за недействителен, дружеството би дължало връщане само на тази сума. По силата на Договор за паричен заем № **** от 17.03.2023 г. отпуснатият кредит бил 2400,00 лв., а общата дължима сума по договора била в размер на 2765,88 лв., в това число лихвено задължение в размер на 365,88 лв. Предсрочното погасяване на задълженията по договора довело да редуциране на лихвеното задължение и то било заплатено в размер на 331,65 лв., поради което в случай че договорът се приеме за недействителен, дружеството би дължало връщане 4 само на сумата в размер на 331,65 лв. Претенцията на ищеца за заплащане на сумите, платени по договора за предоставяне на гаранция на „Файненшъл България“ ЕООД била неоснователна. Твърди се, че възнаграждението по договора за поръчителство не е влязло в патримониума на ответника, а на трето дружество, а възможността за заплащане на възнаграждението чрез „Изи Асет Мениджмънт“ АД била предвидена с оглед удобство на потребителя.
Предвид гореизложеното ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В открито съдебно заседание ищцата Ц. С. се представлява от адв. К. Р. в качеството му на управител на Еднолично адвокатско дружество „К. П. Р.“, който поддържа предявения иск и моли исковата претенция да бъде уважена.
Изрично уточнява, че исковата претенция се основава на недействителността на Договор за паричен заем № **** от 15.09.2023 г. и недействителността на Договор за паричен заем № **** от 17.03.2023 г. и процесната сума е недължимо платена по тези договори. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпила молба от ответното дружество, чрез юрк. Д.К., с която моли предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
С протоколно определение от 13.11.2025 г., постановено по делото, е допуснато, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменение на размера на предявения иск като същият е увеличен от 2346,00 лв. на 3317,47 лв., който размер е окончателен и краен размер на цялото съществуващо вземане.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД , който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
5
Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение (в този смисъл т. 1 от ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр.д. №1/1979 г.).
Следователно за уважаване на предявения иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже факта на плащане на процесната сума в размер на 3317,47 лв. на ответното дружество.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по този факт .
При доказване на плащането от страна на ищцата, ответникът следва да установи, че процесната сума в размер на 3317,47 лв. е заплатена на валидно правно основание.
Не е спорно между страните и с приетия за окончателен доклад по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищцата и ответното дружество е сключен Договор за паричен заем № **** от 15.09.2023 г., по който е предоставено обезпечение с Договор за предоставяне на гаранция № **** от 15.09.2023 г., сключен между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД.