Решение № 1501 от 05.11.2025, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1501 гр. Велико Търново, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело

№ 20254110100271 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид:

Ищцата М. П. П., с ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат И. К. от САК , твърди , че е по силата на сключен с баща й П.Д.П. договор за продажба от **.**.**** г. , оформен с нотариален акт № 36, том 36, рег. № 11204, н.дело № 8159 /2005 г. на нотариус , вписан в регистъра на НК с № 283, с район на действие ВТРС е придобила правото на собственост върху самостоятелен обект в триетажна сграда/ дюкяни на първи етаж и два жилищни етажа/ с идентификатор ***, с предназначение жилище , находящо се на етаж 2 / а практически на етаж 1, тъй-като поради денивелацията е на нивото на терена/, която сграда се намира в ПИ ***, по КККР, съответстващ на УПИ VII-2191, в стр.кв. 314, по ПУП на гр. Велико Търново, ул. „***“ № 7. Преди това имотът е принадлежал на нейната майка Р.П.П.., придобила правото на собственост в резултат на договор за продажба от **.**.**** г. , сключен с М.М.Г. и Е.Х.Т. и оформен с нотариален акт № 37, том 2, н.д. № 735/ 1972 г. на в.търновски районен съдия. Към етажа на жилището й/ в което е отраснала и живяла от раждането си/ е прикрепена / свързана/ пристройка с форма на легнала буква „Г“ , състояща се от две преходни стаи, долепени за и свързани с него посредством прозорец, както и баня с тоалетна , изградена в отдалечената й част и долепена към тях. Тъй-като в етажната площ на жилището няма баня и тоалетна, санитарно- хигиенното му обслужване се е извършвало и се извършва чрез банята с тоалетна към пристройката, която от 1972 г. винаги се е намирала в непрекъснато владение на семейството й / нейната баба, дядо , майка и баща / , а от **.**.**** г. досега, само в нейно владение.

Двете преходни стаи на пристройката се ползват за медицински цели от ответницата Д.

М. М. и нейния втори съпруг – ползване , започнало със съгласието на Р. П. П., а достъпът до помещението, състоящо се от баня и тоалетна може да се извършва само от дворното място.

Третият жилищен етаж от сградата понастоящем принадлежи на ответницата Д. К. К., придобила правото на собственост по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане , оформен с нотариален акт № 45, том 3, рег. 5495, н.д. № 288/11.11.2016 г. , сключен с майка й Д. М. М., запазила си правото на ползване. Към него съществува идентична по площ пристройка като тази към втория етаж и в нея има изградена баня и тоалетна.

Р.П.П.. и Д. М. М. са биологични сестри, а тяхна рождена майка е М.Г. П., родена през 1

**** г.- сестра на Д.Г. М., която заедно със съпруга си М.М.Г. осиновяват/ понеже нямат деца/ втората ответница /Д. М. М./ и така всички те живеят в къщата , поддържайки нормални отношения. Действителната воля на праводателя М.М.Г. е била двата жилищни етажа и пристройките към всеки от тях да бъдат поравно поделени между двете сестри – Р. и Д., поради което създаденото от 1972 г. насетне фактическо положение е било в съответствие с неговата воля .

Към настоящия момент само ответниците разполагат с ключ и достъп до двете преходни стаи на пристройката.

На 14.02. 2024 г. първата чрез втората в качеството на неин пълномощник, подава до СГКК- В.Търново искане с проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, с твърдението , че е допусната грешка в контура на жилището й при първоначалното му заснемане , с цел да се отрази , че пристройката долепена към втория жилищен етаж е част от него , което е направено , но заповедта за одобряване на изменението от 22.04.2024 г. е оспорена и отменена от Административен съд- Велико Търново по адм.д. № 392/2024 г.

Тъй-като още майка й / Р. П. / като предишен собственик на втория етаж е владяла пристройката непрекъснато и безспорно повече от 10 години/ с което я е придобила по давност/ , а тя е функционално свързана с този етаж, но не и с третия жилищен етаж/ няма директен достъп помежду им / , през 2008 г. при отразяването му по изработената и одобрена кадастрална карта същата е заснета като част от него, без този факт да е бил оспорен от ответниците до 2024 г., а съгласно закона/ чл.40, ал.1 от ЗУТ/ е недопустимо да съществува жилище без баня и тоалетна, ищцата моли съда да постанови решение , с което да признае за установено по отношение на ответниците , че е собственик на основание придобивна давност на тази пристройка, състояща се от две преходни стаи и баня с тоалетна (общо помещение), функционално свързана с жилище, съставляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. 2. , да ги осъди да й предадат владението върху двете преходни стаи и да й заплатят направените по производството разноски .

В с.з. чрез пълномощника си поддържа предявените искове с доводи , развити в писмена защита .

Ответниците чрез пълномощника си адвокат К. Г. от ВТАК в срока по чл.131, ал.1 от ГПК и в представена по реда на чл.149, ал.3 от ГПК писмена защита , оспорват предявените искове с възражения/ доводи/, основани на фактите / обстоятелствата, че: а/ техният общ наследодател М.М.Г., починал на **.**.**** г. , чийто баща М.Г.Т., починал на **.**.**** г. с договор за покупко- продажба от 30.05.1942 г. , оформен с нотариален акт № 22, том 5 н.д. № 902/1942 г. на нотариус при В.Търновски областен съд е закупил цялата сграда, заедно с дворното място и я е ипотекирал заедно с пристройката в полза на Драгановска популярна банка с договор от 10.06.1942 г. , оформен с нотариален акт № 75, том 5 , н.д. № 959/1942 г. , както и преживялата го съпруга Е.Х.Т. , починала на **.**.**** г. / майка на М.М.Г. /през 1972 г. са продали по нотариален ред на майката на ищцата само правото на собственост върху втория жилищен етаж, без това върху дворното място и пристройката, което запазват за себе си; б/ майката на ищцата с договор , оформен с нотариален акт № 69, том 5 , н.д. № 1789/1997 г. на нотариус при ВТРС е продала на И.С.Р. правото на собственост върху втория /първи жилищен/ етаж от сградата с изрично отбелязване в нотариалния акт, че продажбата не включва пристройката и поземления имот; в/ при закупуването на имота от бащата на ищцата през 2005 г. също изрично е записано , че продажбата не ги включва/ поради тези факти и обстоятелства правото на собственост върху спорната пристройка е било елемент от актива на наследството на М.М.Г. и Е.Х.Т. и затова придобито от ответницата Д. М. М. по наследство /; г/ фактическата власт като израз на владелческото правомощие на правото на собственост през годините е упражнявана само от наследодателите на Д. М. М., а след смъртта им- от нея: отдавали са пристройката под наем, а ответницата е правила в нея ,както основен , така и текущ ремонт / последният през 2020 г./ , като ищцата ползва банята и тоалетната с нейно съгласие. Молят да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани с присъждане на направените по производството разноски .

Съдът като прецени събраните по делото доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Безспорни , признати и документирани са юридическите факти на сключените във времето договори за прехвърляне и придобиване на правото на собственост, ипотечно право и на право 2 на ползване върху сградата с дворното място, втория и трети жилищен етаж от нея , както и семейните, роднински и наследственоправни връзки, изложени по- горе, поради което е ненужно тяхното повторно изложение.

Безспорни и признати между страните са обстоятелствата за местонахождението и вътрешния обхват на спорната пристройка , осъществяването на фактическа власт върху двете съставляващи я стаи от ответницата Д. М. М. и съпруга й , без ищцата да разполага със свободен достъп до тях и че с такъв тя разполага относно ползването на банята с тоалетна, долепена до тези стаи.

Очертаният с твърденията в исковата молба и отговора й/ чл.146, ал.1, т. 1 от ГПК/ модел на вещен правен спор между страните задължава съда да отговори на главния, определящ разрешаването му, въпрос, дали обстоятелствата , на които ищцата основава своя установителен иск и първия елемент от легалната хипотеза на осъдителния иск/ собствеността върху вещта да й принадлежи - чл.108 от ЗС/ осъществяват в нейна полза фактическия състав на придобивната давност по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС ?

Отговорът е отрицателен .

Съгласно констатациите на вещото лице С. Г., онагледени със снимков материал - предмет на приетата по делото съдебно техническа експертиза, спорната пристройка е двуетажна и е изградена като долепена до западната част на северната фасада на сградата на нивото на втория жилищен етаж , като първият й етаж се състои от две функционално свързани помежду си чрез врата, стаи/ като в едната – северната, е монтиран отоплителен котел за локално парно отопление / и баня с тоалетна, всяка от които е със самостоятелен вход/ подход/: подхода до стаята с котела е от изток , откъм двора ; подхода до другата стая е от коридор , разположен в обема на триетажната част от сградата , а подхода до банята с тоалетна от юг , откъм двора. За южна оградна стена на едната стая служи северната оградна стена на вестибюла от жилището на ищцата , на която е имало двукат дървен прозорец, зазидан с тухли откъм вестибюла в долната част на височина 135 см. , а на останалата горна част/ с височина 63 см./ са монтирани две вратички от фурнировани плоскости и пространството се използва като вграден шкаф. Долната част от прозореца откъм стаята на пристройката е оформен като вградена библиотека с три дървени рафта , а горната част е затворена с фазер и боядисана с латекс. Вторият етаж на пристройката се състои от баня – тоалетна, представляваща част от жилището на трети етаж от сградата, разположена над банятоалетната от първия етаж на пристройката.

Според събраните от вещото лице исторически сведения/ Национален публичен регистър на недвижимите културни ценности/ за сградата/ единичен архитектурно строителен паметник на културата/ , същата е построена през **** г. от майстор С.Ц.Г. по негов архитектурен план, а възложител на строителството е бил М.Н.Д.- адвокат по професия. В архива на Община Велико Търново не се съхраняват строителни книжа за спорната пристройка и за сградата като цяло/ писмо изх. № 94ММ-15629-21/24.11.2023 г. на Община В.Търново – л.97 от делото и заявеното от вещото лице /.

Съгласно дворищно- регулационен план за старата част на гр.В.Търново, одобрен със Заповед № 894/18.04.1914 г. на министъра на обществените сгради, пътищата и благоустройството, спорната пристройка е нанесена заедно със сградата в парцел VI-2037 от кв. 249- факт , установен от вещото лице / вж. констативно- съобразителната част – л.2 и приложение № 1 към заключението на експертизата/.

Тъй-като одобреният и влязъл в сила дворищно- регулационен план е сам по себе си особен официален документ / административен акт/, съдържащ информация за графически показани обстоятелства, задължителна за съдилищата/ чл. 377 от ЗГС- отм., чл.179, ал.1, вр. с чл.178, ал. от ГПК/, докато достоверността й не бъде опровергана по надлежния ред /, изводът е , че към 1914 г. пристройката е съществувала, при положение , че няма никакви доказателства и дори данни да е изградена по-късно.

Нещо повече , доколкото няма доказателства и някакви данни да е била изградена след построяване на основната сграда , но преди 1914 г. , няма разумна причина да се настоява на подобна вероятност, защото тя логически се опровергава от обстоятелството, че за южна оградна стена на едната стая от пристройката служи северната оградна стена на вестибюла от 3 жилището на втория етаж на сградата – фактическо положение , което е доказателство против нея .

Сградата / строена по време , когато е действал първия устройствен и сградостроителен непълен нормативен акт в България - Правила за строене на частни здания в градовете на Българското княжество от 1881 г. / е „заварена“ от Закона за имуществата, собствеността и сервитутите / обн.ДВ. бр. 29/07.02.1904 г. /, който с правилата на чл. 73 , чл.76, чл.78 , макар и да няма обратно действие , ясно определя в съответствие с естествените последици на нещата и традицията на римското частно право / преди този закон във възстановената българска държава не е имало, нито собствена , нито възприета от османското законодателство/ освен ако не се тълкува по разширително разпоредбата на чл.2, ал.4, текст 2-ри на Закона за земите от 1858 г./ , изрична правна уредба на преминалите от посочената традиция в гражданските законници на други държави в Европа класически вещноправни положения, сред които , разбира се е прирашението и неговия подвид -присъединяването/ , че неин собственик в единна съвкупност с така наречената пристройка е бил М.Н.Д., дори и хипотетично да би се приело, че втората е изградена по-късно.