Решение № 242 от 27.06.2019, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 242 27.06.2019г. град

Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година в открито заседание, в следния състав:

Председател:

Минка Трънджиева

Членове: Венцислав Маратилов

Д. Бозаджиев при участието на секретаря Галина Младенова като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№297 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от

Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Панагюрски районен съд №87 от 06.07.2018г. постановено по гр.д.№328/2016г. по описа на същия съд, е признато за установено по отношение на Г.Т.Г., с ЕГН- **********,*** и И.Т.Г., с ЕГН- **********,***, че ищците Г.Г.Ш., с ЕГН- **********,***, Д.Г.Т., с ЕГН- **********,***, М.М.Ш., с ЕГН- ********** ***, Ц.Д.Г., с ЕГН- **********,*** и П.Д.К., с ЕГН- **********,***, са собственици на поземлен имот с площ от 643 кв.метра, за който имот е отреден УПИ ХVІІІ-509, в кв.24 по плана на с.П., община П., ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 67 кв.метра, при съседи: североизток – УПИ ХІХ-509 и УПИ ІІ-524, северозапад – улица, югоизток – УПИ ІV-522 и югозапад – УПИ ХVІІ-510, като са осъдени ответниците Г.Т.Г. и И.Т.Г., да предадат на ищците Г.Г.Ш., Д.Г.Т., М.М.Ш., Ц.Д.Г. и П.Д.К., владението върху недвижимия имот, представляващ поземлен имот с площ от 643 кв.метра, за който имот е отреден УПИ ХVІІІ-509, в кв.24 по плана на с.П., община П., ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 67 кв.метра, при съседи: североизток – УПИ ХІХ-509 и УПИ ІІ-524, северозапад – улица, югоизток – УПИ ІV-522 и югозапад – УПИ ХVІІ-510.

Със същото решение ответниците Г.Т.Г. и И.Т.Г., с посочени адреси и ЕГН-та, са осъдени солидарно да заплатят на ищците Г.Г.Ш., Д.Г.Т., М.М.Ш.,

Ц.Д.Г. и П.Д.К., всичките с посочени адреси и ЕГН-та, сторените съдебно-деловодни разноски в общ размер на 920лв, която сума представлява сбор от държавна такса в размер на 90лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 830лв.

С решение №51 от 29.03.2019г. на Панагюрски районен съд постановено по гр.д.№328/2016г. по описа на същия съд, по реда на чл.250 от ГПК е допълнен диспозитива на решение №87 от 06.07.2018г. постановено по гр.д.№328/2016г. по описа на същия съд, като на страница 8/осма/, ред 6/шести/ отдолу нагоре, след израза “И.Т.Г., с ЕГН-**********,***, да се чете „ и П.И.Г., с ЕГН -********** ***, като диспозитивът продължава с израза: “че Г.Г. Ш.……“.

Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с въззивна жалба с вх.№2465 от 27.08.2013г. подадена от ответника Г.Т.Г. чрез процесуалния си представител адв.Ц.Ч. ***, с доводи за порочност на същото като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че съдът едностранчиво и тенденциозно е коментирал събраните по делото доказателства и най-вече на свидетелските показания на св.Ц.Т. като заинтересован изключително от изхода на делото и че в същност делото се базира на неговите показания и без да се вземат под внимание свидетелските показания на останалите разпитани по делото свидетели относно упражняваното владение върху процесния имот от наследодателя на ответниците по иска, както и момента в който ищците са започнали да посещават наследодателя им в имота и с каква цел, като не бил съобразен и факта кой е декларирал имота като свой и в тази връзка какво са декларирали ищците за него, по които обстоятелства според жалбоподателя първоинстанционният съд не бил взел отношение.

Постъпила е в срока за обжалване и въззивна жалба подадена лично от тримата ответници по иска Г.Т.Г.,

И.Т.Г. и П.И.Г., с вх.№2564 от

04.09.2018г. против постановеното решение като се поддържа, че то е незаконосъобразно и необосновано.Твърди се, че съдът не е обсъдил отразяванията в разписната книга по действащия регулационен план на с.П. от 1989г. и значението им за правото на собственост предвид процедурата по изготвянето на регулационните планове на населените места. В тази връзка се поддържа, че в същност записването на имота по разписния лист на името на наследодателя на ответниците Т. Ш., което обстоятелство е било известно на ищците означава действие на наследодателя за отричане по явен и недвусмислен начин на владението на ищците и превръщането му от съсобственик съвладелец в собственик владелец и от държател на идеалните части на ищците в техен владелец като ги държи за себе си с намерение да ги свои и че тези действия били известни на ищците, което било първото действие.Като второ действие жалбоподателите сочат подаването на декларация по чл.14 от ЗМДТ през 1998г., представляваща ново деклариране на процесния имот само и единствено на името на Т. Ш., който не е включил в партидата си по деклариране на имота и другите наследници около 20г. В тази връзка се коментира, че ищците в своите декларации по чл.14 от ЗМДТ от 1998г. не са декларирали идеалните си части от този имот. Коментирани са свидетелските показания на ищците в посока за недоказаност, че наследодателя на ответниците е бил държател на идеални части от имота и че не е считал целия имот за свой. Предвид констатирани противоречия между свидетелите и след анализ на всички свидетелски показания се навежда извод за съществуващо общо взаимно решение между наследниците, че след като ищците имат свои жилищни имоти, процесният имот да остане за брат им Т. Ш..

Моли да се отмени решението и се отхвърли предявения ревандикационен иск за собственост.Прилага към жалбата си и скица на имот с №109 от 31.03.2016г.

В срок е постъпил писмен отговор от ищците в производството пред първата инстанция чрез пълномощника си адв. М. *** в който се оспорва подадената втора въззивна жалба от насрещната страна. Коментирани са предпоставките за уважаване на претенцията по чл.108 от ЗС като се сочи, че всички предпоставки са налице и са установени по делото от събраните доказателства. При анализа на свидетелските показания и събраните доказателства, се акцентира на неустановеност на правно основание за ответниците въз основа на което последните да владеят процесния недвижим имот и се коментира доказателствената сила на отделните писмени и гласни доказателства и какви обстоятелства чрез тях се установяват по отношение твърдяното от ответниците правно валидно владение. Навежда се извод, че предявеният иск е основателен и доказан и правилно е уважен от първоинстанционния съд. Моли да се потвърди обжалваното решение с присъждане на разноски за въззивната инстанция.

По отношение на постановеното решение по чл.250 от ГПК няма постъпила въззивна жалба след уведомяването на страните по него като в същност доводи за незаконосъобразност и на това решение са изложени в общата жалба на тримата ответници подадена в срока на обжалване на първото решение, поради което следва да се приеме, че и този съдебен акт е предмет на инстанционен контрол предвид съдържанието жалбите и изразеното становище от жалбоподателите в откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция, проведено на 29.05.2019г.

Няма направени доказателствени искания от страните по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд провери при условията на чл.269 от ГПК валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност по същество съобрази изложеното във въззивната жалба подадена от Г.Т.Г. чрез пълномощника си адв. Ц.Ч., с вх.№2465 от 27.08. 2018г. и въззивна жалба с вх.2564 от 04.09.2018г., подадена от ответниците в производството пред първата инстанция Г.Т.Г., И.Т. Г. и П.И.Г.,***, както и постъпилите отговори на насрещните страни, и прие за установено следното:

Предявен е ревандикационен иск за собственост с правно основание в чл.108 от Закона за собствеността ЗС/.

В исковата си молба против ответниците Г.Т.Г.,

ЕГН-********** , И.Т.Г., ЕГН-**********, а в хода на производството и против конституирания от съда съгласно протоколно определение от 15.06.2017г. /л.104/ по искане на ищците трети ответник П. И.Г., с ЕГН-**********, като съпруга на първия ответник Г.Т.Г.,***, ищците Г.Г.Ш.

,ЕГН-********** ***, Д.Г.Т., ЕГН ********** ***, М.М.Ш., ЕГН-********** ***, Ц.Д. Г., ЕГН-**********,***, и П. Д.К., ЕГН-**********,***, всичките със съдебен адрес *** чрез адв. Г. ***, се твърди, че страните са собственици по наследство от покойните им родители Г. Д. Ш. и Ц.Г. Ш. на недвижим имот, находящ се в с.П., община П., съставляващ УПИ ХVІІІ-509 в кв.24 по плана на селото, ведно със застроената в същия поземлен имот/ПИ/ еднофамилна жилищна сграда на 67кв.м.,при съседи на УПИ- УПИ ХVІІ-510, УПИ ХІХ-508, УПИ ІV-522 и улици. Твърди се още, че процесният имот наследодателите на страните са притежавали по силата на покупка, давностно владение и строеж. След смъртта на родителите на страните, в имота останал да живее брат им Т. Г.Ш., починал на 22.02.2014г. Твърдят ищците, че около месец преди подаването на исковата молба (заведена с вх.№1246 от 02.06.2016г.) наследниците на Г. и Ц. Ш. постигнали съгласие имотът да бъде продаден, като седмица преди да подадат исковата молба ищците били изненадани от първия ответник, който без тяхно знание и съгласие сменил бравите на вратите в наследствения имот, лишавайки ги по този начин от достъп до него, като изхвърлил и находящите се в имота собствени на ищците лични както и наследствени вещи.От ответникът Г.Г. било обяснено на ищците, че процесният имот е негова и на брат му индивидуална собственост придобита по наследство от баща им.Моли да се постанови решение с което да се приеме за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на 3/4ид.ч. /три четвърти идеални части/ от описания недвижим имот и същите да бъдат осъдени да предадат на ищците владението им както и да им заплатят направените в производството разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от отв.Г.Т.Г. чрез пълномощника си адв.Ц.Ч., в който се поддържа неоснователност на заявената претенция. На първо място се сочи, че никой от ищците повече от 40г. не е живял в имота ,нито го е владял и не го е своил, като всичките ищци са ходили на гости на бащата на ответника.Твърди се, че наследодателят на ответника Т. Г.Ш., след раздялата с майката на ответника, през 1978г. е заживял в процесния имот и го е владял и ползвал сам, явно, спокойно, несъмнено, непрекъснато и постоянно, без който и да било, включително ищците по делото, да му го оспорва. На следващо място се сочи, че по разписната книга, към действащия план на с.П. от 1989г.

/Заповед №293 от 01.06.1989г. на Кмета на Община П./ УПИ ХVІІІ-509 е записан на името на Т. Г.Ш., като след смъртта му преди 2г. лично отв. Г.Т.Г. е дал ключовете от имота на леля си и чичо си за да го наглеждат. Поддържа, че в къщата на баща му не е имало никакви лични вещи на ищците, за да се твърди от последните, че са били изхвърлени от него. Моли да се отхвърли предявения иск като неоснователен.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба /ИМ/ и от втория ответник И.Т.Г. чрез пълномощника адв.Ч. с вх.№2454 от 14.11.2016г. който е напълно идентичен като изложени факти, обстоятелства и възражения и оспорвания на правата на ищците с отговора на ИМ, подаден и от първия ответник с вх.№1608 от 15.07.2016г./л.22-л.23 и л.39-л.40/. От този ответник е постъпил и писмен отговор на ИМ по чл.131 от ГПК, подаден от служебно назначения му от съда особен представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК адв.А.Т. с вх.№СД-01-2465 от 15.11.2016г. в който формално е заявено, че исковата претенция е неоснователна без излагане на конкретни правни и фактически доводи в тази връзка, без направени възражения по докателствата на ищците респективно оспорване на истинността им с последиците по чл.133 от ГПК.

След конституирането на третия ответник по спора-П.И.Г. като съпруга на първия ответник

/протоколно определение от 15.06.2016г./ и връчване на препис от ИМ и от приложенията, няма постъпил от последната отговор по реда на чл.131 и следващите от ГПК.

Пазарджишкият окръжен съд, за да се произнесе взе в предвид следното:

Разпечатката съдържа 35 от 106 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/37bc7605-c378-4236-a8d4-1c73094b7be9