Решение № 910 от 06.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 910 гр. Пловдив, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Иван Анастасов Въззивно гражданско дело № 20265300501186 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „ЕОС матрикс“ЕАД против решение № 1554/02.04.2026г. по гр.д.№ 2567/2025г. на ПдРС, V гр.с., в частта, с която е уважен предявеният от въззиваемия Г. И. Т. насрещен иск за признаване за установено, че сключен между него и „Ти Би Ай банк“ЕАД договор за потребителски кредит № 750031256172 от 07.12.2022 г. е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

Решението на ПдРС в тази му част се оспорва като недопустимо поради липса на правен интерес от предявения иск, тъй като защитата, която се целяла да бъде реализирана с него на практика била реализирана още с подаване на отговора на исковата молба. С отговора на искова молба твърдяната недействителност била релевирана като аргумент против предявения от жалбоподателя иск по чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на вземания по същия договор за потребителски кредит. Целта на предявения насрещен иск в действителност била единствено натрупването на съдебни разноски. Спор по същество, че договорът за кредит е недействителен нямало. Иска се обезсилване на първоинстанционното решение в обжалваната му част.

От въззиваемия Г. И. Т. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че решението на ПдРС в обжалваната му част е допустимо, правилно и законосъобразно.

ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 2567/2025г. на ПдРС, V гр.с. е образувано по искова молба от „ЕОС матрикс“ ЕООД против Г. И. Т., с която е предявен установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. чл. 23 от ЗПК и чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за установяване на част от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 7716/13.09.2024г. по ч.гр.д. № 15337/2024г. на ПдРС, а именно за сумата от 122,49 лева, представляваща чиста стойност на кредита по договор за потребителски кредит № 750031256172/07.12.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на 1 постъпване на заявлението в съда- 06.08.2024г., до окончателното й изплащане. В исковата молба се твърди, че между ответника и „Ти Би Ай банк“ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № 750031256172/07.12.2022 г., по силата на който на ответника била предоставена в заем сума в размер от 400 лева, която не била върната изцяло. На 25.04.202 г. с договор за цесия банката- кредитодател прехвърлила на „ЕОС матрикс“ЕООД вземането си към ответника. Твърди се, че след извършване на цесията кредитополучателят не е извършил нито едно плащане по кредита.

С подадения от Г. Т. отговор на исковата молба той не е оспорил, че е сключил с „Ти Би Ай банк“ЕАД горепосочения договор за кредит и е получил договорената сума. Твърди обаче, че договорът за кредит е недействителен, доколкото застрахователната премия по застраховката по същия договор представлява скрита възнаградителна лихва и е следвало да бъде включена в годишния процент на разходите, като счита, че дължи единствено чистата стойност на кредита на осн. чл. 23 ЗПК.

В срока за отговор на исковата молба от ответника Г. Т. е предявен насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване на недействителността на договор за потребителски кредит № 750031256172/07.12.2022г. на основание чл. 22 от ЗПК, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

„ЕОС матрикс“ЕАД / бивше ЕООД/, макар и по силата на договора за цесия да се легитимира като титуляр на вземанията по договор за потребителски кредит № 750031256172/07.12.2022г., не е страна по последния договор и не е пасивно легитимиран да отговаря по иска за прогласяване на недействителността му. В този смисъл са и мотивите към Решение № 127 от 30.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1103/2017 г., II т. о., в които е записано следното: „Ноторно е, обаче, че по силата на извършена цесия цесионерът не става страна в договорното правоотношение, нито е носител на задълженията по същото, независимо, че придобива вземането с всичките му предимства и с всичките недостатъци….. Цесионерът "БЪЛГЕРИАН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ"АД не е нито универсален правоприемник на Банката кредитор, цедирала му вземането си по договора за ипотечен банков кредит, нито частен правоприемник, встъпил в това договорно правоотношение. Следователно цесионерът "БЪЛГЕРИАН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ"АД не е и пасивно легитимиран да отговаря по предявения от ищците установителен иск за прогласяване нищожността на оспорените с исковата молба договорни клаузи по договора за жилищен банков кредит, сключен с цедента "ЮРОБАНК И ЕФ Д. БЪЛГАЛРИЯ"АД. В съдебната практика се приема също така, че липсва правен интерес от предявяване на иск против цедента за прогласяване нищожността на договора, вземанията по които са му цедирани, освен ако не са извършени плащания в полза на цедента и е предявен иск за връщане на недължимо платеното. Така например в мотивите към Решение № 114 от 10.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 2704/2018 г., II т. о., се приема, че „За длъжника е налице правен интерес да предяви и установителен иск за нищожност на договорни клаузи при твърдение, че цесионерът е получил без основание суми, заплатени въз основа на тези клаузи и при предявен и срещу цесионера иск за връщане на сумите на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД“. В конкретния случай липсва твърдение за платени суми в полза на жалбоподателя, в качеството му на цесионер, и не е заявена претенция от въззиваемия за връщане на такива суми. Ето защо, решението на ПдРС се явява недопустимо в обжалваната му част и поради това ще следва да бъде обезсилено в същата тази част, като производството по насрещния иск бъде прекратено. Съобразно с решението по делото в полза на жалбоподателя ще следва да бъдат присъдени направените от него съдебни разноски за държавна такса в размер от 12,78 евро.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 1554/02.04.2026г. по гр.д.№ 2567/2025г. на ПдРС, V гр.с., в частта, с която е уважен предявеният от въззиваемия Г. И. Т. насрещен иск за признаване за 2 установено по отношение на жалбоподателя „ЕОС матрикс“ЕАД, че сключен между ищеца и „Ти Би Ай банк“ЕАД договор за потребителски кредит № 750031256172 от 07.12.2022г. е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, като ПРЕКРАТЯВА производството по насрещния иск.

ОСЪЖДА Г. И. Т. от гр.***, ЕГН: **********, да заплати на „ЕОС матрикс“ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, сумата от 12,78 евро- съдебни разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3