Решение № 320 от 02.10.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. София, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова П. като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20241800500643 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК вр. чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство А. П. В., чрез процесуалния му представител – адв. Ц. П., срещу Решение № 28 от 29.01.2024 г., постановено по гр. д. № 716 / 2023 г. по описа на РС – Сливница, с което молбата на А. П. В. по чл. 4, ал. 1 ЗЗДН за съдебна защита е била отхвърлена.

Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, поради което моли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което да бъде издадена исканата заповед за защита от домашно насилие.

Ответникът по въззивната жалба Б. П. В. е депозирал отговор, с който жалбата се оспорва.

Софийският окръжен съд, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания и съобразявайки събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционния съд.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Решението на първоинстанционния съд е правилно. То е постановено в съответствие с ангажираните от страните доказателства. Ето защо на 1 основание чл.272 ГПК Софийският окръжен съд препраща към мотивите на районния съд както относно установената по делото фактическа обстановка, така и относно направените въз основа на нея правни изводи.

Първоинстанционното производство е образувано по молба на А. П. В. по Закона за защита от домашно насилие с искане да й бъде издадена съдебна заповед за защита против Б. П. В..

Защита по Закона за защита от домашно насилие може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 ЗЗДН. Според чл. 3, ал. 1, т. 4 ЗЗДН защита може да търси пострадал от домашно насилие от лице – възходящ. Не е спорно обстоятелството, че Б. П. В., от една страна, и А. П. В., от друга страна, са роднини по права линия, а именно – дядо и внучка. Не е спорно и обстоятелството, че двамата са живели на един и същ административен адрес – с. П., общ. Б., ул. “П.“ №4.

Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите, изчерпателно посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1 – 6 ЗЗДН. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Следователно, в случая трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо молителката са били извършени конкретни действия от страна на ответника – нейния дядо по бащина линия, които биха могли да се квалифицират като домашно насилие, както и момента на тяхното извършване.

Към молбата за защита А. П. В. е депозирала декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която е посочила, че спрямо нея са осъществени три акта на домашно насилие. Посочено е, че на 15.09.2023 г. около 16,00 ч., дядо й – Б. П. В., бил „напит“ и в детската й стая, на посочения по-горе адрес, я обиждал като и казал „малка пикла“, „боклук“ и я псувал на майка. Твърди се, че на 25.09.2023 г., около 16,10 ч., ответникът, пиян, нахлул в детската й стая, докато се преобличала и била гола, нарекъл я „боклук“ и „пикла“ и й казал, че по всяко време може да я изхвърли, защото вече имал брак с баба й по майчина линия.

Твърди се още, че на 03.10.2023 г., около 15,30 ч. в центъра на с. П. ответникът я псувал и обиждал, като казал „Дееба боклука дееба“.

Не се спори, че молителката е живяла с майка си – В. Д. Д. и свидетеля Н.

Н. на втория етаж от къщата находяща се на посочения по-горе административен адрес в с. П. на ул.“П.“ №4, а ответникът е живял на първия етаж от същата къща със свидетелката С. В., която е негова съпруга и майка на В. Д. Д., съответно баба на молителката по майчина линия.

Не е спорно и обстоятелството, че към момента страните по делото не живеят в една къща, както и че между двете семейства са налице няколко съдебни производства – първото във връзка с акт на домашно насилие упражнено от майката на молителката – В. Д. Д., срещу нейната майка – свидетелката С. В., а второто във връзка с заведено дело от В. Д. Д. за поставяне под запрещение на С. В..

2

От доказателствата по делото, се установява, че на 19.12.2012 г. ответникът е дарил на молителката, апартамент находящ се в гр. С., а през 2021 г. й е открил детска спестовна сметка.

От изготвения социален доклад от АСП – община К., се установява, че основните грижи за детето се полагат от майка й – В. Д., като помощ и подкрепа за отглеждането й, майката е получавала от свидетеля Н. Н., с когото живее на семейни начала. Молителката е настанена в общежитие към ПГВМСС „С.Г.П.“ гр. К., в което учи. А. е ученичка в 9 клас през учебната 2023/2024г., със специалност „Ветеринарна медицина“, и според директора на училището, тя се справяла добре с учебния материал и непроявявала проблемно поведение. Според молителката, проявите на агресивно поведение на ответника, били акт на отмъщение, поради водените от майка й дела за неизплатена издръжка от страна на баща й – син на ответника.

От свидетелските показания на Н. Н. Н., се установява, че живее на семейни начала с В. Д. от около година и половина на втория етаж от къщата в с. П., а на първия етаж живеели Б. и С.на. Отношенията между двете семейства се обострили след като било спечелено от молителката воденото от нея срещу – син на ответникът, дело за издръжка. След този момент, ответника започнал да обижда внучка си, молителката А. В.. На 15.09.2023 г., след първия учебен ден, попитал А. как е минал денят й и тя споделила, че дядо й и казал, че може да я изгони от къщата, защото бил собственик. На 03.10.2023г. лично присъствал когато ответникът я напсувал, когато отивала към кметството да вземе някакви документи и не се обърнала на повикване на баба й – С..

Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е частен свидетелстващ документ, който удостоверява изгодни за молителя факти. Действително, чл. 13, ал. 3 овластява съда да издаде заповед за защита единствено въз основа на декларация, но само при липсата на други доказателства по делото с оглед спецификата на характера, обичайното място, времето и обстановката на извършване на актовете на домашно насилие, при които, в общия случай, найчесто други доказателства за това не могат да бъдат събрани. Това отклонение от общите принципи на доказването в гражданския процес не създава обаче законна доказателствена сила на декларацията, тъй като законът не съдържа разпоредба, че фактите, посочени в нея, се считат за верни до доказване на противното.

В настоящия случай предвид писмените доказателства по делото (медицинските документи, приложените съдебни решения и социални доклади) декларацията не следва да се ползва от доказателствената стойност, придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН би била достатъчно доказателство, единствено когато по делото няма други събрани доказателства. Молителката е следвало да проведе пълно и главно доказване на твърдените актове на домашно насилие, което в настоящият случай не е сторено.

Така по отношение на твърдяното нахлуване на ответника в стаята на молителката, докато била гола на 25.09.2023 г. не се събраха доказателства 3 същото да е било осъществено, нито по начина, по който е заявено в молбата, нито на посочената в молбата дата. В подадената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН във връзка с този акт на насилие е посочено, че нахлуването в стаята на молителката е било на 25.09.2023 г., докато се преобличала и била гола. В съдебното заседание пред първоинстанционния съд обаче, молителката е заявила, че ответника е нахлул в стаята й на 15.09.2023 г. докато тя се е преобличала, а пред вещото лице изрично заявява, че не е била гола, а е щяла да се съблича и просто е говорила с приятелка по телефона. Поради наличието на съществени противоречия както относно датата, така и относно деянието, което се твърди да е осъществено от ответника, съдът намира, че не е осъществен твърдения в молбата за защита акт на домашно насилие от 25.09.2023 година.

Що се отнася обаче до твърдение обиди от страна на ответника към молителката от 15.09.2023 г. и 03.10.2023 г. настоящата съдебна инстанция намира, че по делото се събраха доказателства те да са били осъществени.

Съдът не кредитира в цялост показанията на свидетелката С. Д. по отношение на обстоятелството, че на 15.09.2023 г. не е имало конфликт между Б. и внучката им. Свидетелката Д. потвърждава, че действително на 03.10.2023 г. е имало среща между тях и внучката им пред кметството, на която тя е повикала молителката, но същата не й е отговорила. Твърди обаче, че Б. не я е обиждал. По делото е безспорно установено, че на 11.08.2023 г. В. Д. е сезирала Софийски окръжен съд с искане за поставяне под пълно запрещение на С. Г. Д., предвид заболяването й – Параноидна шизофрения – пристъпен ход с умерен дефицит, както и обстоятелството, че свидетелката Д. е заинтересована от изхода на делото, бидейки съпруга на ответника.

Показанията на Д. са в противоречие с останалия събран по делото материал, а именно с показанията на свидетеля Н.ов, а също и с изготвената съдебно психиатрична експертиза на молителката.

Съдът кредитира частично показанията на свидетелката Д. относно любовта и проявените грижи от страна на ответника за отглеждането и възпитанието на молителката, както и в частта им относно мотива за влошаване на отношенията в семейството, а именно имотни проблеми свързани с появата на свидетеля Н. в смейството – искали С. да им припише дела си от апартамент в гр. С., който бил съсобствен между С. и дъщеря й – В..

Следователно по делото се установи, че на посочените в молбата за защита дати ответникът е изрекъл обидни изрази спрямо молителката, които обаче изрази съдът намира, че не са по естеството си и по интензитет такива, които да покриват белезите на акт на домашно насилие.

Разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителят и ответникът. От дефиницията, дадена в чл. 2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че 4 идеята на закона е да се изследва поведението на ответната страна не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма.

В закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“, както и дефиниция за понятието „емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице – пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие /крещене, обиждане, псуване/, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация. Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва обаче да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.

В конкретния случай се доказа, че ответника е дядо на молителката, живели са в една къща на различни етажи, грижил се е за нея 10 години, будил я е за училище, правил и е закуска и активно е участвал в отглеждането и възпитанието й, като през 2012 г. е дарил на молителката, апартамент находящ се в гр. С., а през 2021 г. й е открил детска спестовна сметка.