Разпореждане № 53663 от 31.03.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 53663 гр. София, 31.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241110147763 по описа за 2024 година

РАЗПОРЕЖДАНЕ гр. София, 31.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О, 156-ти състав в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 47763/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК.

Подадена е искова молба от „Топлофикация Перник“ АД срещу И. С. И., с която се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължима на ищеца суми по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

С разпореждане от 24.01.2025 г., съдът е предоставил възможност на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесен депозит за особен представител на ответницата в размер на 300,00 лева по сметка на Софийският районен съд.

На страната е указано, че при неизпълнение исковата молба ще бъде върната.

От разписка към съобщение се установява, че препис от разпореждането от 24.01.2025 г. е връчен на ищеца на 05.02.2025 г.

Съдът констатира, че нито в предоставения срок, нито понастоящем указанията на съда са изпълнени.

Процесуалният закон предвижда и форма на процесуално представителство, което макар и регламентирано от специална правна норма не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това предпоставки. Правната уредба на това представителство се съдържа в чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК и се свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК. Двете разглеждани хипотези се различават по това, че в първия случай (чл. 47, ал. 6 ГПК), ответникът не е намерен на адреса, посочен по делото, а втората хипотеза (чл. 48, ал. 2 ГПК) е свързана с липсата на известен адрес. Особеният представител 1 се назначава с акт на съда - определение, от който произтича и неговата представителна, спрямо отсъстващата страна, власт. Особеният представител, макар и назначен с акт на съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява – така т. 6 и т. 7 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

Доколкото внасянето на депозит за възнаграждение на особеният представител е предпоставка за по-нататъшното развитие на производството като динамичен фактически състав, процесуалното бездействие на ищеца препятства тази възможност, а съдът има служебно задължение да извършва необходимите процесуални действия по движение и приключване на делото – арг. чл. 7, ал. 1 ГПКС оглед гореизложеното, съдът счита, че невнасянето на депозит за особеният представител представлява процесуална пречка за развитието на производството, сходна с тази на нередовната искова молба, поради което при процесуалното бездействие на ищеца, съдът следва да върне исковата молба в тази част и да прекрати производството на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. . В този смисъл Определение № 61 от 9.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 148/2018 г., I г. о., ГК; Определение № 200 от 13.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4493/2018 г., IV г. о., ГК, според които „Внасянето от страна на ищеца на възнаграждение за назначен на негови разноски особен представител на ответник по иска не е сред изискванията за редовност на исковата молба, съдържащи се в чл. 127 и 128 ГПК, но разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК е приложима, доколкото невнасянето на възнаграждението препятства движението на делото (участието на особен представител в производството в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК е задължително и до назначаването му е налице процесуална пречка за извършване на съдопроизводствени действия), а невнасянето на определеното от съда възнаграждение за особен представител на ответника по иска за съответната инстанция е основание за приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК във всяка инстанция“.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 129, ал. 3 ГПК, поради което исковата молба следва да бъде върната, а производството да бъде прекратено.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РАЗПОРЕДИ:

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА на основание чл. 129, ал. 3 ГПК искова молба с вх. № 258322/12.08.2024 г. подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК: ......... срещу И. С. И., ЕГН:

**********, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 47763/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до ищеца пред Софийски градски съд.

Препис от разпореждането да се връчи на ищеца!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2