Решение № 120 от 18.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Благоевград, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20251200501212 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Б. И. А., ЕГН **********, Г. К. А., ЕГН **********, К. К. А., ЕГН ********** и М. К. А., ЕГН **********, всички с адрес: с.**, против решение №9394/21.07.2025г на РС-Гоце Делчев по гр.д.№1011/17г по описа на с.с., подадена чрез проц.представител, с пр. осн.чл.258 и сл. ГПК.

С атакуваното решение е уважен предявеният негаторен иск по чл.109 ЗС, ведно с всички произтичащи от това последици.

Недоволни от атакувА.я акт са останали жалбоподателите, които го считат за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока.

Настояват за неговата отмяна и отхвърляне на исковата претенция, ведно с разноските по делото. Липсват доказателствени искА.я.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и поддържа първоинстанционния акт, за което подробно се обосновава без да прави доказателствени искА.я.

Съдът, след като прецени наведените от стрА.те доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна 1 следното:

Обсъждането на събрА.я доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е установила, че ищецът Ю.А. е собственик, наред с други имоти, на 185/560 ид.ч. от поземлен имот с пл.№167 от кв.№19 по регулационния план на с.Слащен, общ.Сатовча (вж. нотариален акт №43/13г).

Съгласно съдебно-техническата експертиза в северната част на поземлен имот с пл.№167 от кв.№19 по плана на с.Слащен, общ.Сатовча, на калкан до собствения на ищеца гараж и на уличната регулация има изградена едноетажна масивна постройка – масивен гараж, който е идентичен по параметри с обекта, описан в исковата молба. Така изграденият гараж се ползва от ответника К.А. (починал в хода на делото и заместен от наследниците си – Б.А., М.А., Г.А. и К.А.). За строителството на гаража липсват строителни книжа и няма данни от кого и кога е построен, като същият е изграден в отклонение от изисквА.ята на ЗУТ и без съгласието на съсобственика на УПИ XVII-165,167 – ищеца Ю.А.. Вещото лице сочи още, че процесният обект се намира в северозападната част на имот с пл.№167, кв.19 по плана на с.Слащен, общ. Сатовча, в площта от 135 кв.м., собственост на Ю.А., която съгласно нотариален акт №43/13г съответства на правата на собственост на имот пл.№167 в УПИ, кв.19 по плана на с.Слащен. Обектът и едноетажна масивна постройка със стени от три стрА. от каменна зидария, откъм улицата с метална врата и покрив от монолитна стоманобетонова плоча. Същият представлява: гараж с размери: дължина 8, 00м, широчина 4, 07м и височина 2, 30м. Вещото лице пояснява, че обектът има характерните белези на сграда и може да бъде квалифициран като строеж. Според експерта при наличието на гараж на ответника, построен в имот пл.№167, собственост съгласно нотариален акт №43/2013г на Ю.А., последният не може реално да ползва площта от имота от 32, 56 кв.м., под постройката.

Експертизата установява по категоричен начин, че в поземлен имот с пл.

№167, кв.19 по плана на с.Слащен, общ. Сатовча, откъм северната страна на улицата, са изградени: масивен гараж, който се ползва от К. А., с размери – 4, 2

07/8, 00м, височина 2, 30м; масивен гараж, който се ползва от Ю.А., с размери в план 3, 30/8, 00м и височина 2, 30м. Двата гаража са изградени при свързано застрояване в УПИ XVII-165, 167, кв.19 по плана на с.Слащен, общ. Сатовча от 1960г и на грА.цата с УПИ XVI-166, 178, кв.19. В техническата служба на Община Сатовча няма данни от кого са изградени. Двата гаража попадат в УПИ XVII-165, 167, кв.19 по плана на с.Слащен, общ. Сатовча, на лицето на прилежащата улица, като разположението им не противоречи на строителните правила и норми на ЗУТ за допълващо застрояване в УПИ XVII. За гаражите не са издавА. строителни книжа, като липсват данни и за година на построяване, но сочи, че ако са изградени преди 07.04.1987г, представляват търпими строежи.

В показА.ята си св.К.К. и М.Ф. са единодушни, че процесният гараж е построен от ответника К.А. на място, собственост на ищеца, с което му пречи да ползва собствения си имот.

Св.Г.Х. и св.М.П. описват местоположението на изградените в процесния имот гаражи - в процесния имот има построени един до друг два гаража:единият на ищеца, другият на ответника. Построени са преди 40-45г, от бащите на стрА.те по делото, които са братя. Между последните не е имало спор относно гаражите, които възникнали слез смъртта на бащата на ответника К.А.(вж. и св. А.М.).

Св.Н.Х. уточнява, че гаражите са построени в мястото, което сега е собственост на ищеца, а преди това на майка му, като ответника направил гаража без да пита последната. Поддържа, че ответника и ищцовата майка споряте за мястото повече от 10-15г.

При тези данни РС обосновано е счел за доказА. предпоставките от фактическият състав на негаторния иск, уважавайки иска с правно основА.е чл.109 ЗС. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящия състав, тъй като са основА. на закона, теорията и константната съдебна практика. Поради това преповтарянето им е безпредметно и по арг. на чл.272 ГПК настоящият състав препраща към първоинстанционните мотиви.

Неоснователни са оплаквА.ята за неправилност на атакувА.я акт, понеже имотът бил съсобствен между стрА.те и че между стрА.те били налице спорове относно процесния гараж. В тази насока следва да се посочи, че по делото е категорично установено от съдебно-техническата експертиза 3 изграждането на процесния гараж, който се намира от северната част на поземлен имот с пл.№167 от кв.19 по плана на с.Слащен, на калкан до собствения на ищеца гараж. Установено е също така безспорно, че ищецът Ю.А. е собственик на 185/560 ид.ч. от процесния поземлен имот пл.№167 от кв.19 по плана на с.Слащен. Конкретната преценка на всички факти и обстоятелства сочи, че в този си вид и местоположение процесния обект очевидно пречи на ищеца да упражнява в пълен обем всичките си собственически правомощия върху имота си в неговата цялост (вж.Опр.

№534/29.06.12г по гр.д.№469/12г, I ГО на ВКС и др.).

Тези изводи се обосновават, както от естеството и характера на създаденото с обекта състояние, така и от изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според която при наличието на гараж, построен от ответника в имот с пл.№167, собственикът Ю.А. не може реално да ползва площта от имота от 32, 56 кв.м., върху която се намира постройката.

В тази насока са и свидетелските показА.я на св.К.К. и М.Ф., сочещи гаража за построен от ответника в ищцовия имот, който му пречи в от на ползва имота си.

Съдът кредитира показА.ята на ищцовите свидетели, тъй като са подробни, логически последователни и кореспондират с останалия доказателствен материал. Докато показА.ята на свидетелите П., Х. и М. в подкрепа на ответната теза са бегли, повърхностни и се опровергават от останалия доказателствен материал.

В настоящото производство ответниците не доказаха, че техния наследодател (първоначалния ответник К.А.), респ. те по силата на наследствено правоприемство, са собственици, респ. съсобственици на процесния имот с пл.№167, поради което недоказано се явява и възражението за придобиването на имота по давност, доколкото не са доказА. елементите от сложния фактически състав на придобивната давност по чл.79, ал.1 ЗС. Нещо повече, както правилно посочва и РС, дори да се приеме, че стрА.те са съсобственици на процесния имот, това не прави гаража законосъобразно изграден, доколкото отсъства съгласието на съсобствениците, което по арг. от чл.32, ал.1 ЗС е необходимо за ползването на общата вещ.

Правото на собственост е абсолютно и неогрА.чено, поради което изисква въздържане на трети лица от всякакви въздействия и неговият 4 титуляр не е длъжен да ги търпи, вкл. при съсобствеността, освен в предвидените от закона изключения (при огрА.чени вещни права и др.). В случая не се установи наличието на каквито и да е огрА.чения на ищцовите вещни права в полза на въззивниците, даващи им основА.я да ползват спорния обект. Оттук и неоснователността на изложените в тази насока доводи и оплаквА.я.

За пълнота следва да се отбележи, че факта на търпимост на един обект по см. на §16 ЗУТ е ирелевантен и сам по себе си не е в състояние да отблъсне негаторната защита, тъй като установява само благоустройствената му допустимост, с оглед общественият интерес. Ето защо, когато засяга нечии права, може да се претендира на общо основА.е неговото премахване по реда на чл.109 ЗС(Р74/09.07.14г по гр.д.№6580/13г, II ГО на ВКС и др.). Поради това изложените в тази връзка доводи от ответната страна не намират опора в закона и данните по делото.

Неоснователни са оплаквА.ята, че РС не се е произнесъл по възражението за придобиването на имота по давност. Напротив, в мотивите на решението съдът изрично го е обсъдил, независимо от обстоятелството, че е оставено от съда без разглеждане, поради неотстранени нередовности (вж.протокола за проведеното пред РС о.с.з. от 01.12.20г). За пълнота следва да се отбележи, че РС е приел това възражение за неоснователно.Доказването на придобивното основА.е, предполага установяване на всички елементи от сложният фактически състав на придобивната давност: фактическото господство над веща, намерението за своене и изтичането на определен от закона (чл.79, ал.1 ЗС) 10-годишен срок.

В случая обаче осъществяването на сложния юридически факт на придобивната давност не се доказва от свидетелските показА.я на разпитА.те по делото свидетели.

Свидетелите са единодушни, че след смъртта на бащата на ответника са започнали споровете относно гаража, а обстоятелството, че преди това същият е ползван необезпокоявано не сочи автоматично наличието на корпус и А.мус у наследодателят на ответниците, респ. наследодателят на първоначалния ответник досежно земята, върху която е построен.

В контекста на изложеното атакувА.ят акт се явява правилен и законосъобразен, поради което и на осн.чл.271, ал.1 ГПК ще следва да се 5 потвърди.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на стрА.те, които са от значение за правилното решаване на спора.

На осн.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателите дължат на въззиваемия направените по делото разноски пред настоящата инстанция, които според доказателствата възлизат на 153, 39 евро, с левова равностойност 300лв, за заплатено в брой адвокатско възнаграждение(вж. договора за правна защита и съдействие на л.18 от въззивното дело).

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №9394/21.07.2025г на РС-Гоце Делчев по гр.д.

№1011/17г по описа на с.с.

ОСЪЖДА Б. И. А., ЕГН **********, Г. К. А., ЕГН **********, К. К. А.,

ЕГН ********** и М. К. А., ЕГН **********, всички с адрес: с.** да заплатят на Ю. Ю. А., ЕГН **********, с адрес: с.**.“**“ **, вх.А, общ. Сатовча, сумата в размер на 153, 39 евро, с левова равностойност 300лв за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на стрА.те.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Благоевград, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20251200501212 по описа за 2025 година