Решение № 1918 от 13.10.2026, Административен съд - Шумен
- Съд
- Административен съд - Шумен
- Дело
- Административно дело 589/2026
- Вид
- Решение № 1918
- Подписан
- 13.10.2026
- В сила
- 13.10.2026
- Състав
- Бистра Бойн
Други актове по делото
- Определение № 1672 от 04.09.2026 · Бистра Бойн
- Определение № 1673 от 04.09.2026 · Бистра Бойн
- Разпореждане № 1934 от 15.10.2026 · Бистра Бойн
Цитирани разпоредби
- чл.146 т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6, ал.1 и ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6, ал.1 и ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140 ал.1 предл.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143 ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл.171 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.175 ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.574 ал.11 · Кодекс за застраховането
- чл.14 · Наказателен кодекс
- чл. 18б ал. 2 · Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация
РЕШЕНИЕ
№ 1918
Шумен, 13.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Шумен - VI състав, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
БИСТРА БОЙН
При секретар РОСИЦА ХАДЖИДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия БИСТРА БОЙН административно дело № 20267270700589 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172 ал.5, във вр. с ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Съдебното производството е образувано по жалба на Б. Б. М. от [населено място], общ.Н. П. с [ЕГН] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM- 1915509 от 25.08.2026г., издадена от младши автоконтрольор при ОД на МВР Силистра, сектор „Пътна полиция“, с която на лицето е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.З„гг“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и са отнети документи- СУ на МПС № *********. В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност и неправилност на оспорения акт, понеже жалбоподателката не е собственик на автомобила и не е знаела, че същият е с прекратена регистрацията. Собственикът- баща на жалбоподателката не е бил уведомен надлежно за прекратяването на регистрацията, съгласно действащите нормативни актове по чл.574 ал.11 от КЗ. Нарушен е принципът за съразмерност съгласно чл.6 от АПК, понеже автомобилът към датата на издаване на процесната заповед е бил с надлежна регистрация и сключена застраховка за гражданска отговорност.
В открито съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с процесуален представител- адв.В.П., който поддържа жалбата и претендира деловодни разноски по представен списък.
Ответникът– младши автоконтрольор при ОД на МВР Силистра, сектор „Пътна полиция“, не изпраща процесуален представител. На 08.10.2026г. депозира писмено становище, в което оспорва жалбата. Сочи, че Гаранционен фонд е уведомил собственика за липсваща действаща застраховка, каквато справка би могла да направи водача на автомобила на сайта. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
С жалбата е депозирано искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта по което съдът се е произнесъл с Определение № 1672 от 04.09.2026г., като го е уважил.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Заповедта е обоснована с констатации, че на неустановена дата и час жалбоподателката в качеството на водач, управлявала в [населено място] по ул.Х. С., лек автомобил Ауди А6 с рег.№ [рег. номер], който бил със служебно прекратена регистрация на 21.07.2026г., на осн.чл.143 ал.10 от ЗДвП, поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
С обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM- 1915509 от 25.08.2026г., издадена от младши автоконтрольор при ОД на МВР Силистра, сектор „Пътна полиция“, на лицето е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.З„гг“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и са отнети документи- СУ на МПС № *********. Заповедта била връчена на санкционираното лице на 25.08.2026г. и обжалвана пред съда на 02.09.2026г. чрез административния орган.
Видно от доказателствата по делото- справка, изискана от съда и представена на 15.09.2026г., датата на прекратяване на регистрацията по служебен път на автомобила е на 21.07.2026г. поради уведомление от ГФ за липса на валидна застраховка за гражданска отговорност. Собственикът на автомобила не е бил уведомен за прекратяването на регистрацията.
При така установената фактическа обстановка, по която няма спор между страните, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП административен орган. По делото е изискана и представена Заповед №342з-607 от 22.05.2025г. на Директор на ОДМВР- Силистра, за издаване на принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП, между които и младши автоконтрольор.
Спазена е и формата по чл.59 ал.2 от АПК при издаване на заповедта- същата е обективирана в писмен вид, съдържа правни основания, но не и фактически такива в пълнота, доколкото няма посочена дата и час на осъществянане на нарушението. Въпреки това, съдът приема, че заповедта е достатъчно мотивирана, понеже същата препраща към АУАН № 5117362 от 25.08.2026г., от който са видни фактическите основания за издаването ѝ. За да приложи процесната принудителна мярка, административният орган е приел от фактическа страна, че жалбоподателката е управлявала автомобил, на посочените в АУАН дата и място, който не е бил регистриран по надлежния ред в Република България, предвид липса на сключена застраховка за гражданска отговорност, въз основа на уведомление от ГФ.
Съдът намира, че заповедта е постановена в несъответствие с материалния закон и целта на закона. Съгласно чл.171 т.1 б. "з"(нова – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025г.) от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" се прилага на водач, извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство– до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: гг) 6 месеца – за нарушенията по чл.175 ал.3 и др.
Установява се от Заповедта и от приложения АУАН, че ПАМ е наложена за констатирано нарушение на чл.140 ал.1 предл.1 от ЗДвП- управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, съставомерно по чл.175 ал.3 от ЗДвП. Установява се от събраните доказателства, че автомобилът, управляван от жалбоподателката, е с прекратена регистрация към момента на извършената проверка на водача, като прекратяването на регистрацията е на 21.07.2026г. Съгласно чл.143 ал.10 от ЗДвП в настоящата редакция, в сила към момента на издаване на процесната Заповед за ПАМ, изм. ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025г., служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането.
Съобразно чл.18б ал.1 т.8 от Наредба № І– 45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/ служебно се прекратява регистрацията на ПС по чл. 143 ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. Съгласно чл. 18б ал. 2 от Наредбата при прекратяване регистрацията по ал.1, т.1, 2, 3, 4 или т. 8/ относимата за случая/, се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра. В случая регистрацията е прекратена по чл.18б ал.1 т.8 от Наредбата, при която хипотеза наредбата и към момента предвижда задължение собственикът на автомобила да бъде уведомен при прекратяване на регистрацията. Съдът намира, че подзаконовият административен акт не противоречи на закона, а предвижда по- детайлна уредба на реда за прекратяване на регистрацията на автомобилите.
Доказателства за надлежно уведомяване, респ. за узнаване на този факт от собственика или от жалбоподателката, не са представени. При установените обстоятелства категорично липсва основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателката и незаконосъобразно е било отнето с ПАМ Свидетелството ѝ за управление на МПС.
С. Т. постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022г., П. и Втора колегия на Върховния административен съд/ТП № 2/, което не е загубило сила с оглед нормативно съществуващото задължение за уведомяване, в случай на неуведомяване на собственика "се касае за незнание на факт от обективната действителност- за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл.143 ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175 ал.3 предл. първо от ЗДвП.", поради което такова не е извършено и деецът не се наказва. В този смисъл е изцяло посоченото тълкувателно решение. Съобразно чл.14 от НК, приложим в административно- наказателните производства по ЗАНН с оглед разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление. Тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В случая не се установява собственикът на автомобила да е бил уведомен надлежно за прекратената регистрация. Не е налице и публично достъпен регистър, в който лицата да могат да извършват справка за служебно прекратената регистрация. Ирелевантно е по делото, че ГФ поддържа публичен регистър за действащите застраховки. Предвид горното и съобразно посоченото ТР, след като незнанието се явява резултат от неизпълнено административно задължение за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, липсва както умисъл, така и небрежност. В случая процесната ПАМ е наложена за нарушение на чл.175 ал.3 от ЗДвП, което деянието е несъставомерно. Съответно мярката не може да обезпечава административно-наказателната отговорност. Предвид липсата на основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателката за посоченото нарушение, незаконосъобразна се явява наложената ПАМ.
Независимо от гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед е непропорционална и несъответна на целта на закона. Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т.1, буква 3– "гг" ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. От друга страна обаче, разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга– прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Наложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел. Процесното нарушение е било отстранено в кратък срок и регистрацията на автомобила е възстановена ex lege, съгласно нормата на чл.143 ал.10 ЗДвП, видно от приложената справка, поради сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност", с покритие от 26.08.2026г. със застраховател ЗД „Евроинс“ АД, съобразно представено извлечение от регистъра на Гаранционен фонд. След като това е така, напълно безпредметно е отнемането на СУМПС на водача на този автомобил за срок до решаване на въпроса за отговорността му, понеже целите на ПАМ са постигнати.
С оглед гореизложеното съдът намира жалбата за основателна. Обжалваната заповед е незаконосъобразна като постановена в нарушение на материалния закон и целта на закона, поради което следва да бъде отменена на основание чл.146 т.4 и т.5 от АПК.
Разпечатката съдържа 26 от 34 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/37b943a9-7eaa-4514-8292-d6db134ca264