Протокол № 290 от 29.04.2022, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 679/2021
- Вид
- Протокол № 290
- Подписан
- 29.04.2022
- В сила
- 23.05.2022
- Състав
- КОНСТАНТИН ПЕТРОВ КОСЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 248, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 290 гр. Разград, 29.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА и прокурора П. М. Уз.
Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Наказателно дело от общ характер № 20213330200679 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:15 часа се явиха:
ЗА РРП се явява прокурор У..
ПОДСЪДИМИЯТ В.К. се явява лично и с адв. А.Т..
ПОДСЪДИМИЯТ А.З. се явява лично и с адв. Я..
ПОСТРАДАЛИЯТ К.Б. се явява лично и с адв. П. от ДП.
ПОСТРАДАЛИЯТ Б.Й., редовно призован, не се явява.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. П.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. Т.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. Я.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
АДВ. П.: Нямам искания за отводи.
АДВ. Т.: Нямам искания за отводи.
АДВ. Я.: Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ СНЕМА самоличността на подсъдимите.
В. Л. К. – ЕГН **********, гр. София, неженен, неосъждан. Получил съм препис от обвинителния акт.
АЛ. ЦВ. ЗДР. – ЕГН **********, гр. София, неженен, неосъждан.
Получил съм препис от обвинителния акт.
АДВ. П.: Желаем да бъдем конституирани като гр.ищци и частни обвинители в настоящото производство, като предявяваме гр. иск за сумата от 3 000 лв. солидарно от двамата подсъдими.
ПРОКУРОРЪТ: Иска е предявен своевременно и следва да се приеме.
Доколко е основателен ще се прецени в наказателното производство и не възразявам да бъде конституиран пострадалия като частен обвинител.
АДВ. Т.: Моля колегата да уточни, тъй като с молба от 20.12. 2021 г. е 1 предявил иск за сумата 2500 лв., а днес предявява иск за сумата от 3 000 лв. кое всъщност е предявяването, да уточните.
АДВ. П.: Сега считаме, че адекватния размер на гражданския иск е в размер на 3000 лв. солидарно от двамата, ведно със законната лихва. В този увеличен размер го предявявам.
АДВ. Т.: Иска е допустим, по основателността ще се доказва в производството. Предоставям на съда доколко е основателен в настоящото производство да се гледа.
АДВ. Я.: Считам, че гражданския иск не следва да се допуска в наказателния процес, а да се разгледа в отделно гражданско производство.
Ще обремени допълнително наказателния процес.
СЪДЪТ намира, че предявеният гр. иск е допустим включително и с направеното днес уточнение от адв. П. относно окончателния размер, в който се претендира, поради което следва да бъде допуснат за съвместно разглеждане иска на пострадалия Кристиян Б., а също така съдът намира, че е допустимо искането му за конституиране като частен обвинител, ето защо ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА КР. Б. Б. като граждански ищец срещу подсъдимите В.К. И А.З. и ДОПУСКА за съвместно разглеждане предявеният от К.Б. граждански иск за солидарно осъждане на подсъдимите за заплащане на сумата от 3 000 лв. като неимуществени вреди от престъплението ведно със законната лихва от датата на твърдяния деликт.
КОНСТИТУИРА КР. Б. Б. като ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ срещу подсъдимите В.Л. К. и АЛ. ЦВ. ЗДР..
АДВ. Т.: В залата се намира едно лице, което не познавам и моля да изясни в какво качество се намира, да не би да е свидетел.
В ЗАЛАТА се намира адв. С. Б.а майка на пострадалия К.Б.. Същата не е участник в процеса.
СЪДЪТ пристъпи към разглеждане въпросите предмет на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ предоставя възможност на страните да заявят становище по реда на чл. 248, ал. 1, т. 1 от НПК, а именно подсъдно ли е делото на съда.
ПРОКУРОРЪТ: Видно е от събраните доказателства, че делото е подсъдно на Районен съд – Разград.
АДВ. П.: Делото е подсъдно на Районен съд – Разград.
АДВ. Т.: Делото е подсъдно на Районен съд – Разград.
АДВ. Я.: Делото е подсъдно на съда.
СЪДЪТ намира, че делото е подсъдно на Районен съд – Разград.
СЪДЪТ предоставя възможност на страните да заявят становище по реда на чл. 248, ал. 1, т. 2 от НПК има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.
ПРОКУРОРЪТ: Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
АДВ. П.: Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
АДВ. Т.: Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
АДВ. Я.: Няма основания за спиране или прекратяване на наказателното производство.
2
СЪДЪТ намира, че не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното производство.
СЪДЪТ предоставя възможност на страните да заявят становище по реда на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че не са допуснати на ДП отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите, на пострадалите.
АДВ. П.: Не са допуснати на ДП отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите, на пострадалите.
АДВ. Т.: Считам, че са допуснати съществени нарушения в обвинителния акт. На първо място в обвинението на В.К. е абсолютно същото конкурирано по отношение на А.З.. В случая К.Б. е получил абсолютно едни удари и същите кръвонасядания от двамата – както от В., така и от А. и това е съществено нарушение с оглед на това кои точно нараняванията са нанесени от моят подзащитен В. К.. В обвинителния акт по т.12 грубо нарушение на обществения ред и непристойните действия няма дори едно изречение - лека телесна повреда се преследва от частен характер и грубото нарушение на обществения ред и явното неуважение към обществото в обвинителния акт не съществува и следва делото да се върне на обвинението и да конкретизира всички тези груби нарушения на обществения ред изразяващи се в точно посочени действия, които са извършени по отношение на моят подзащитен К..
Доколкото в ДП тези действия лично за мен не съм ги срещнала надявам се прокуратурата в обвинителната си тези да може да ги каже, че да може ние да изградим защитната си тези.
АДВ. Я.: Поддържаме молба от 11.02. 22 г. във връзка с въпросите обсъждани в ДП и по конкретно считам, че има допуснато нарушение по чл.248, ал.1, т.3 относно квалификацията. Подробно съм изложил в молбата си основанията. Днес допълвам по отношение на разпознаването лицата представени за разпознаване с обвиняемия З. са с коренно различни белези в сравнение с обвиняемия. А. е с черна коса и бяла кожа, докато лицата представени за разпознаване са с мургав цвят на кожата и кестеняв и посветъл цвят на косата и считам, че има опорочаване във връзка с извършеното разпознаване и делото следва да се върне за извършване на тези действия повторно, още повече, че и към момента е отменена извънредна епидемиологична обстановка, поради която е извършено разпознаване по снимков материал, а не по предвидения по НПК ред чрез директен контакт и разпознаване.
ПРОКУРОРЪТ: Относно направените възражения по повод неконкретизирането на телесните увреждания следва да се има предвид, че се касае за деяние извършено във форма на съучастие и това е част от предмета на доказване и това от своя страна води неяснота на обвинението по отношение на двамата подсъдими. Самата хулиганска проява се извежда от факта, че е станало на обществено място, имало е много лица и това е укоримо деяние, което е противно на моралните нрави и норми в обществото.