Решение № 75 от 24.03.2025, Районен съд - Оряхово
- Съд
- Районен съд - Оряхово
- Дело
- Гражданско дело 712/2024
- Вид
- Решение № 75
- Подписан
- 24.03.2025
- В сила
- 18.08.2025
- Състав
- Борислав Методиев Методиев
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.126, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.211 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 138 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.2, пр.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- §13, т.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.66 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл.10 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 18 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.3 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.3 · Закон за потребителския кредит
- чл.14 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
РЕШЕНИЕ
№ 75 гр. Оряхово, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Б.М.М. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20241460100712 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на П. Н. С., с ЕГН:********** с адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх.
„Б”, ет.3, ап.18, чрез адв. Л. И. А. от САК, със съдебен адрес гр. София ул. „21 век” №9, вх. „Б”, партер, офис Б-7, с която е предявил против „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК: 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София р-н Оборище ул. „Панайот Волов” № 19, ет.3, представлявано от Я.Б.Я, кумулативно обективно съединени искове, както следва:
- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните П. Н. С., с ЕГН:********** и „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК: 207172780 гр. София, че сключеният с „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК:131576434 Договор за паричен заем №4765793 от 03.04.2023г. е нищожен, като противоречащ на нормативните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, поради накърняване на добрите нрави и заобикаляне на закона чл.26, ал.1, пред. второ и трето от ЗЗД;
- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните П. Н. С., с ЕГН:********** и „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК: 207172780 гр. София, че сключеният с „Файненшъл България” ЕООД, с ЕИК:202513690 Договор за гаранция №4765793 от 03.04.2023г. е нищожен, като противоречащ на императивните изисквания на закона, като лишен от правно основание, противоречащ на добрите нрави и обезпечаващ нищожна кредитна сделка.
1
Претендират се и направените в настоящия процес разноски.
Ищецът твърди, че е страна по Договор за паричен заем №4765793 от 03.04.2023г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК:131576434, по силата на който се е задължил да върне главница в размер на 3000 лева на 30 /тридесет/ месечни вноски по 357,70 лева, всяка.
Релевира се, че ищецът е сключил на същия ден – 03.04.2023г. Договор за гаранция с „Файненшъл България” ЕООД, с ЕИК:202513690, по силата на който поръчителят е поел задължение да отговаря солидарно за всички задължения на длъжника по Договор за паричен заем №4765793 от 03.04.2023г..
Сочи се, че ищецът е следвало да заплати за предоставената гаранция сума в общ размер на 1383 лева, платима разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 138,30 лева, заедно с вноската по заема.
Излагат се доводи, че в резултат на сключените договори, ищецът се е задължил да заплати обща сума по тях в размер на 4960 лева, при получена сума в размер на 3000 лева.
Твърди се, че след направена справка за кредитна задлъжнялост в БНБ, ищецът установява, че задължението му по Договор за паричен заем №4765793 от 03.04.2023г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК:131576434 е цедирано на ответника „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК: 207172780 гр. София.
Релевира се, че според ответника общата дължима сума от ищеца по Договор за паричен заем №4765793 от 03.04.2023г. е в размер на 5483,59 лева, като не е ясно как е формирана сумата в размер на 2483,59 лева, над чистата стойност на заема от 3000 лева.
Излагат се доводи, че ищецът дължи единствено чистата стойност по Договор за паричен заем №4765793 от 03.04.2023г., а именно сумата от 3000 лева, като не дължи лихва, възнаграждение за гарант по договор за гаранция и други разходи по заема.
Сочи се, че въпреки, че формално двата договора са отделни, то те са свързани помежду си, тъй като договорът за поръчителство и дължимото по него възнаграждение на поръчителя е във връзка с договора за кредит и обезпечава вземането на кредитодателя, т.е. договорът за поръчителство е обусловен от договора за кредит.
Релевира се, че отпуснатият кредит на ищеца като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на пар.13, т.12 от ДР на ЗЗП, поради което той има качеството потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и по смисъла на §13, т.1 от Закона за защита на потребителите.
Твърди се, че като потребител ищецът се ползва със защита срещу неравноправни клаузи по глава шеста от Закона за защита на потребителите.
Излагат се доводи, че е налице нищожност на договора за паричен заем, 2 поради неспазване на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като възнаграждението за гаранция /поръчителство/ и задължението по договора за паричен заем трябва да се внасят по една и съща банкова сметка на кредитодателя, а не на поръчителя, както и че двете са били дължими на една и съща дата.
Счита се, че доколкото възнаграждението за поръчителство не е включено в ГПР, се заобикаля императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК, а именно годишния процент на разходите да не надхвърля пет пъти размера на законната лихва.
Сочи се още, че грешното посочване на ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва да се приравни на непосочването му, поради което целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Предвид това се твърди, че съгласно чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 и т.12 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен и не поражда права и задължения за страните по кредитното правоотношение, като съгласно чл.23 от ЗПК в тази хипотеза потребителят дължи връщане само на реално получената сума, но не дължи лихва и други разходи по кредита.
Излагат се доводи, че доколкото сключените договори са бланкови, те не са били предмет на предварително договаряне между страните и се твърди, че ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Според ищеца, съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни ако не са уговорени индивидуално.
Релевира се, че ако договорът за кредит е нищожен, то и сключеният договор за предоставяне на поръчителство е нищожен, тъй като същият се явява лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението за поръчителство. На следващо място, се счита, че той е нищожен и на самостоятелно основание, поради липса на кауза за неговото съществуване и нарушаване на добрите нрави.
Моли се съдът да постанови решение, с което:
- на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД да признае за установено в отношенията между страните П. Н. С., с ЕГН:********** и „„Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК: 207172780 гр.
София, че сключеният с „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК:131576434 Договор за паричен заем №4765793 от 03.04.2023г. е нищожен, като противоречащ на нормативните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, поради накърняване на добрите нрави и заобикаляне на закона чл.26, ал.1, пред. второ и трето от ЗЗД;
- на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, да бъде признато за установено в отношенията между страните П. Н. С., с ЕГН:********** и „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК:
207172780 гр. София, че сключеният с „Файненшъл България” ЕООД, с 3
ЕИК:202513690 Договор за гаранция №4765793 от 03.04.2023г. е нищожен, като противоречащ на императивните изисквания на закона, като лишен от правно основание, противоречащ на добрите нрави и обезпечаващ нищожна кредитна сделка.
В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове, като неоснователни.
Твърди се, че са неоснователни твърденията в исковата молба, че е налице нарушение на разпоредбите на закона за потребителския кредит.
Сочи се, че при сключването на договора за паричен заем, заемополучателят е бил запознат, че следва да представи обезпечение, тъй като в противен случай, ще дължи неустойка. Поради това се счита, че бездействието от страна на длъжника за представяне на обезпечение, не може да се вмени във вина на кредитора.
По отношение на твърдението на ищеца, че дължимата неустойка по чл.4, ал.1 от Договора е следвало да бъде включена в ГПР, се твърди, че чл.19, ал.3 от ЗПК, изрично изключва включването в ГПР на плащания, възникващи при неизпълнение на задължения по договора за потребителски кредит.
На следващо място се излагат доводи, че неоснователни са твърденията на ищеца, че в договора за паричен заем не е ясно посочено, при какви условия е изчислен ГПР, тъй като в чл.4, ал.1, т.4 ясно са записани допусканията при изчисление на ГПР, както изисква ЗПК.
Релевира се, че смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне на банката под формата на ГПР, което изискване в случая е изпълнено и това от своя страна, води до спазване на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Сочи се, че възнаградителната лихва, представлява договореното и съответно дължимо възнаграждение на кредитора за отпуснатата в заем на длъжника сума. Задължението на длъжника включва, както връщането на дължимата главница, така и плащане на договорената цена – възнаградителната лихва.
Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените от ищеца искове, като неоснователни и недоказани и да присъди на ответника направените разноски за юрисконсултстко възнаграждение.
В срока за отговор на исковата молба, на основание чл.211 от ГПК, ответникът „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК:
207172780 гр. София е предявил насрещен иск срещу П. Н. С., с ЕГН:********** от гр. Оряхово, като се иска да бъде осъден последният да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/, представляваща главница по Договор за паричен заем №4765793 от 03.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
Твърди се, че на 03.04.2023г. между ответника П. Н. С. и „Изи Асет 4
Мениджмънт” АД, ЕИК:131576434 гр. София е сключен Договор за паричен заем №4765793, по силата на който на датата на сключване на договора на основание чл.2, ал.1 от същия на заемателя е предоставена сумата в размер на 3000 лева.
Сочи се, че съгласно посоченото в договора за паричен заем, длъжникът е поел задължение да върне освен получената сума в размер на 3000 лева, но и сумата в размер на 577 лева, представляваща договорна лихва, дължима в периода от 03.05.2023г. до 28.01.2024г..
Релевира се, че ГПР по договора е фиксиран и е определен съгласно изискванията на чл.19, ал.2 от ЗПК.
Излагат се доводи, че съгласно чл.4 от договора за паричен заем, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица – поръчители; 2. Банкова гаранция с бенефициер или одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
Именно поради това, се твърди, че на 03.04.2023г. заемополучателят е сключил с „Файненшъл България” ЕООД, с ЕИК:202513690 Договор за гаранция №4765793, по силата на който потребителят възлага, а поръчителят се задължава да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК:131576434 гр. София, по силата на който да отговаря солидарно с длъжника за изпълнението на задълженията му по Договор за паричен заем №4765793 от 03.04.2023г..
Уточнено е, че в Договор за гаранция №4765793 от 03.04.2023г. е посочено, че същият влиза в сила, в случай, че длъжникът не изпълни задължението си по договора за паричен заем и в указания срок да представи обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.
Твърди се, че тъй като П. Н. С. не е изпълнил задължението си по договора за паричен заем да върне заемната сума, заемодателят „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК:131576434 гр. София на 02.02.2024г. е отправил искане до „Файненшъл България” ЕООД, с ЕИК:202513690 гр. София за изпълнение на целия дълг. На 02.02.2024г. солидарният длъжник е заплатил дължимата сума в пълен размер – 8715,36 лева, като по този начин е встъпил в правата на удовлетворения кредитор „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК:131576434 гр. София.