Решение № 391 от 13.11.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. Смолян, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20245440100678 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „*“ ЕООД гр.София против М. М.

К., в която се твърди от ищеца, че на 26.02.2020 година ответникът е сключил Договор за потребителски кредит № * със „*“ ООД, по силата на който е получил сумата от 1200 лева, срещу което се съгласил да върне 1 броя вноски до 05.08.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63%.

Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № * на 26.02.2020 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и 1 размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „*“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, с полагането на подписа по договора, кредитополучателят удостоверява, че надлежно е положил заемната сума.

Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 01.04.2022г. г. „*“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера –ищец. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия, извадка от което е приложена към настоящата искова молба – ред 86. Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и със СМС на посочения от него телефонен номер. Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента – на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор – цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено. Ако се приеме, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то прави искане да де приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Към настоящия момент задължението все още не е погасено, поради което ищецът е подал аявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и по образуваното ч.гр.д. № */2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника за сумата в общ размер от 1673.02 лв., формирана както следва: 1) 2 главница в размер на 1030.73 лв.; 2) законна лихва за забава върху главницата в размер на 236.44 лв. за период от 05.08.2020 г. до 27.03.2024 г., 3) 405.85 - представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „*“ ООД, 4) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Длъжникът е възразил срещу заповедта, поради което и с оглед дадените от съда указания предявява и настоящия иск за установяване на вземането си.

Моли съда да поставнови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер от 1673.02 лв., формирана както следва: главница в размер на 1030.73 лв., законна лихва за забава върху главницата в размер на 236.44 лв. за период от 05.08.2020 г. до 27.03.2024 г., 405.85лв - представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „*“ ООД, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.Претендира и за разноски в заповедното и в исковото производства.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответникът, с който оспорва иска. Твърди, че въпреки че в т.3.12 от договора за заем е посочено, че общата сума за плащане е в размер на 1 324.06 лева, сумата, която кредитополучателят трябва да заплати на кредитора по този договор е в размер на 2 001,00 лв. на основание чл. 8 ал.1 от договора е начислена неустойка в размер на 676.94лева за неизпълнение на задължението на кредитополучателя по чл.9, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към договора за заем в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение измежду тези, изброени в чл.9. Счита, че така уговорената нсустойка е нищожна на основание чл.26 ал.1 33Д. Клаузата е нищожна и на друго основание — чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите във вр. чл.143 т.5 от 33П, тьй като чл.11 ал.1 във вр. чл.5 от договора е неравноправна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да запnати необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая в чл.8 от договора формаnно е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на кредитополучателя, но фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допьлнителна печалба на кредитора. Основното задължение на кредитополучателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С клаузата на чл.8 от процесния договор за паричен заем обаче е предвидена неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на кредитополучателя - да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора. Предназначението на обезпеченията към един договорза кредит е да гарантират изпълнението на задължението на кредитополучателя да върне заетата сума и дължимите лихви. При липса на такова обезпечение кредиторът има право на преценка дали въобще да сключи договора за заем, като тази иреценка предхожда сключването на договора. Фактът, че договорът за кредит се сключва, без да бъде 3 предоставено нужното според кредитора обезпечение, потвърждава тезата, че сумата, формаnно наречена „неустойка" е всъщност скрита възнаградителна лихва. При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тьлк. д. № 1/2009 г., ОСТК, така уговорената неустойка излиза извън придадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване. Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение, различно от главното, като начинът по който е уговорена сочи, че кредитопоnучате.лят всякога ще дължи неустойка в размер, надвишаващ заетата сума, ако в краткия тридневен срок от подписване на договора не осигури обезпечение дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение - да върне на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва.

Следователно, дори и интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен - той в срок да получава главницата и възнаградителната лихва, той ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем. Обезпечението в случая има цел, различна от тази на неустойката. Ако тя обезщетява вредите от неизпълнение то, то обезщетението в различните му форми, защитава кредитора срещу неизпълтгението и подготвя неговото изпълнение. От неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не насrьпва вреда за кредитора, размера на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. В този случай, при неизпълнение на задължкението за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за ползването й кредитора ще се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение, с оглед правилото на чл. 133 33П. Ето защо уговорката между страните за заплащане на неустойка, rъй като не преследва заложените й функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Клаузата на чл. 8 от процесния договор е и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което и нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тьй като е договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема. Този извод се подкрепя от обстоятелството, че е изначално предвидено неустойката да се кумулира към погасителните вноски, като се разсрочи изпълнението й. Поради това следва да се приеме, че уговорената неустойка не отговаря на изискiзането за добросъвестност в гражданските отношения и води до значително неравновесие между правата и задълженията на ~ кредитополучателя и заемодателя. Налице е и неравноправност по чл. 143, т. 5 ЗЗП, според която разпоредба е неравноправна клауза, която задължава потребителя прй неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Същата е уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 от Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и платттане по нея не се дължи. След като това е така, то договорът за потребителски кредит противоречи на част от императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е 4 нищожна. В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката. Следователно ГПР няма да е 49,82%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от 676.94лева, формално уговорено като неустойка. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, rьй като не е посочен реалният годишен лихвен процент. Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 676.94 лева, изразена като rгроцент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По гози начин не става и ясно дали ГПР не надвишава пет пъти размера на законна лихва (чл.19, ал.4 ЗПК).