Определение № 4172 от 12.08.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4172 гр. София, 12.08.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Десислава Попколева Касационно гражданско дело № 20268002101743 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Л. П., чрез адв. С. Ц. против решение № 78/21.01.2026 г. по в.гр.д. № 444/2024 г. на Апелативен съд София, с което като е отменено частично решение № 4790/14.09.2023 г. по гр.д. № 10805/2022 г. по описа на Софийски градски съд, касаторът е осъден да заплати на основание чл.240, ал.1 вр. чл. 79, ал.1 вр. чл.71 ЗЗД, при условията на солидарност с Цанко Димитров Петров, сумата от 25 564,59 евро /равностойността на сумата от 50 000 лв./, произтичаща от договор за заем от 24.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 14.10.2022 г.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил всички наведени от страните твърдения, доводи и събрани по делото доказателства и поконкретно представените от ответницата А. П. писмени доказателства, както и извлечението от банковата сметка на ответника Ц. П.; не е обсъдил и оценил 1 обясненията и твърденията на ответника Ц. П., дадени в съдебни заседания на 21.03.2023 г. и на 30.05.2023 г.; не е анализирал задълбочено гласните доказателствени средства и неправилно е интерпретирал двете групи свидетелски показания и по-този начин е достигнал до неправилно възприемане на фактите по делото, респективно до неправилност и необоснованост на въззивното решение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие със задължителна и казуална практика на ВС и ВКС: 1/ Длъжен ли е въззивния съд да обсъди всички относими писмени доказателства и да изложи мотиви по релевантните аргументи и възражения на страните и може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди обективно всички събрани доказателства; 2/ Допустимо ли е въззивният съд да основе решаващите си изводи изключително само на показанията на една група свидетели без съпоставка с писмените доказателства, приети по делото и без да ги съпостави с показания на други свидетели по делото и без да съобрази способността на всеки свидетел обективно и точно да възприеме фактите и да съхрани впечатленията си и да ги изложи добросъвестно пред съда и следва ли при разминаване на свидетелските показания съдът да приеме, че този факт не се е осъществил; 3/ Допустимо ли е въззивният съд да приеме, че задоволяване на „нужди на семейството“ по смисъла на чл.32 СК включва всяко разходване на средства за лични дългове и произволни лични нужди на единия съпруг, без преценка дали действително са посрещнати общи семейни потребности; 4/ Явява ли се съществено процесуално нарушение, ако въззивният съд излага декларативни, а не индивидуализирани мотиви и игнорира доказателства, изграждайки извод само на предположения и хипотези; 5/ Допустимо ли е съдът да отказва да кредитира показания на свидетел единствено поради родствена обвързаност и процесуално поведение, когато свидетелите на другата страна също са родственици; 6/ Допустимо ли е в рамките на въззивното производство да бъде извършен преразпит на свидетел, за който не са обосновани предпоставките за допускането му, нито са посочени обстоятелства за провеждането на нов разпит на този свидетел; 7/ Налице ли е основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК „очевидна неправилност“ когато въззивният съд игнорира изцяло обективни доказателства за фактическа раздяла и личен разход на заемните суми; 8/ Длъжен ли е съдът 2 след като определи правилно предмета на спора, да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, както и всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право; 9/ При преценка на всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.12 и чл.236, ал.2 ГПК не се ли налага извод, че при обсъждането им, доказателствата следва да се съпоставят, след което да се извърши тяхната съвкупна преценка по вътрешно убеждение, като съдът съблюдава правната и житейска логика и достоверност с оглед всички данни по делото, вкл. и с оглед събраните писмени доказателства по делото за разходване на заемните средства от Ц. П. за погасяване на лични дългове веднага след постъпването им по личната му сметка. По първия въпрос се поддържа, че въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение по гр.д. № 2113/2016 г. на I г.о., решение по гр.д. № 236/2012 г. на I г.о., решение по гр.д.

№ 59/2011 г. на I г.о., решение по гр.д. № 3816/2024 г. на III г.о., решение по гр.д. № 1321/2009 г. на I V г.о., решение по т.д. № 2693/2014 г. на II т.о., решение по гр.д. № 1163/2010 г. на IV г.о., решение по гр.д. № 4265/2014 г. на I V г.о., решение по гр.д. № 1100/2012 г. на I V г.о., както и на разясненията, дадени към т.2 на ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

По втория въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение по гр.д. № 3816/2024 г. на III г.о., решение по гр.д. № 6369/2014 г. н а I V г.о., решение по гр.д. № 1163/2010 г. на I V г.о., решение по гр.д. № 191/2017 г. на IV г.о. По третия въпрос – противоречие с разрешенията, дадени в решение по гр.д. № 3267/2013 г. на III г.о., решение по т.д. № 2693/2014 г. на II т.о., решение по гр.д. № 1653/2018 г. на III г.о., решение по гр.д. № 3594/2019 г. на III г.о., решение по гр.д. № 1027/2012 г. на IV г.о. По четвърти въпрос – противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение по гр.д.

№ 3816/2024 г. на III г.о., решение по гр.д. № 4265/2014 г. на IV г.о.; по петия въпрос – с решение по гр.д. № 3244/2016 г. на I V г.о., решение по гр.д. № 191/2017 г. на IV г.о., решение по гр.д. № 1163/2010 г. на IV г.о., решение по гр.д. №1/2013 г. на IV г.о. и решение по гр.д. № 65/1080 г. на ОСГК на ВС; по шестия въпрос – с решение по гр.д. № 2499/2016 г.; по осми и девети въпроси – в противоречие с решения по гр.д. № 761/2010 г. на IV г.о., решение по гр.д.

№ 311/2011 г. на II г.о., решение по т.д. № 34/2013 г. на II т.о., решение по т.д.

№ 1608/2015 г. на II т.о., решение по т.д. № 2220/2015 г. на II т.о., решение по т.д. № 1826/2016 г. на I т.о., решение по т.д. № 2435/2016 г. на II т.о., решение 3 по т.д. № 3768/2014 г. на II т.о., решение по гр.д. № 2526/2015 г. III г.о., както и на задължителната практика на ВКС – т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК, ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК, т. 12на ТР №1/17.07.2001 г. на ОСГК и Постановление № 7/1965 г. на ВС.

Поддържа се, че е налице и основанието на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на решението поради нарушаване на правилата на формалната логика при формиране на извода за наличие на солидарна отговорност на другия съпруг по чл.32 СК, т.е. поддържа се наличието на порока „явна необоснованост“ на въззивното решение.

Според касатора е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на вззивното решение по следните въпроси: 1/ Какви са пределите и доказателствените стандарти при оборване на законовата презумпция, че заем, получен от единия съпруг по време на брака, се използва за задоволяване на семейни нужди, когато има данни, че съпрузите са във фактическа раздяла и с безспорни доказателства се установява използване на средствата за погасяване на лични дългове, хазарт или други чисто лични интереси; 2/ Какъв би бил определеният от съдилищата единен критерий „семейни нужди“ – при доказана липса на общ бюджет, разделени домакинства и писмени доказателства за лично разходване на средствата, за да постановяват еднообразни решения относно обхвата на солидарната отговорност; 3/ Следва ли съдът, при наличие на противоречив и очевидно заинтересовани свидетелски показания от двете страни, както и при наличие на обективни писмени доказателства относно разходването на заемни средства, да мотивира изрично и подробно защо кредитира определени показания, а не други, особено когато всички свидетели са в еднаква степен заинтересовани лица и необходима ли е еднообразна съдебна методология за оценка на свидетелския доказателствен материал при наличие на съществени противоречия и доказателства за евентуална предубеденост на свидетелите; 4/ Налице ли е солидарна отговорност на съпруга неполучател по заем, когато със заемните средства са погасени лични дългове на другия съпруг /вкл. хазарт, индивидуални заеми и кредити/, като не е настъпило никакво имуществено обогатяване или удовлетворяване на „семейни нужди“ и как следва да се разграничават в съдебната практика хипотезите на обикновени и оправдани нужди за целите на чл.32 СК, за да се избегне разширително и несправедливо прилагане на закона за солидарност; 5/ Следва ли съдът, когато 4 се позовава на презумпцията за разходване на средства за семейни нужди, да изследва индивидуално всички обстоятелства по делото – фактическа раздяла, разходния път на парите, възраженията и признанията на страните – и да обосновава изрично защо приема или не приема оборването на презумпцията, за да се избегне механичното и остаряло прилагане на императивната разпоредба на чл.32 СК в нови-социално-икономически условия; 6/ Какво е значението на изявленията на страните при оборването на презумпцията за задълженията на солидарните длъжници; 7/ При наличие на категорични писмени доказателства за извършен личен разход на заемните средства, допустимо ли е съдът да приеме солидарна отговорност на другия съпруг по чл.32 СК; 8/ Може ли въззивният съд да не обсъди аргумента за фактическа раздяла, при доказателства за отделен бюджет и отделни разходи на съпрузите; 9/ Какъв е смисълът, който съдилищата следва да влагат при преценка дали заемните средства попадат под хипотезата на „нужди на семейството“ и доколко изплащането на лични заемни задължения, погасяване на средства използвани за хазартни цели и лични дългове, попада в задоволяването на потребности на единия съпруг, които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ.

Поддържа се, че отговорът на повдигнатите въпроси ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика, на непълноти или неясноти на правните норми, с което ще се съдейства за развитието на правото.

Ответната страна по жалбата – М. Д. П., чрез адв. Д. К., в писмен отговор изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа, че формулираните в изложението въпроси са фактически, а не правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като касаят правилността на решението и по-конкретно преценката на събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства и техния анализ, извършен от въззивния съд, поради което не могат да се разглеждат в производството по чл.288 ГПК. По същество се поддържа, че изложените в касационната жалба доводи за неправилност и необоснованост на решението, са неоснователни.

Претендират се сторените разноски за касационната инстанция.

За да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната му 5 част, с която е отхвърлен предявения иск по отношение на ответницата А. П., въззивният съд е приел за установени следните факти и обстоятелства: сключен на 24.01.2020 г. между ищцата и ответника Ц. П. писмен договор за паричен заем на сумата от 50 000 лв. със задължение за заемополучателя да върне същата на равни месечни вноски за срок от 10 години; сумата от 50 000 лв. е получена от ищцата на основание договор за текущо потребление, сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, след което е наредена на два пъти по банковата сметка на ответника – на 17 и на 24 януари 2020 г.; на 31.07.2018 г. ответниците са придобили в режим на СИО апартамент и гараж в жилищна сграда, находяща се в гр.София, ***А на етап груб строеж, като цената е заплатена с предоставен кредит на двамата ответници и обезпечен от тях с ипотека; на 16.09.2020 г. ответниците се разпореждат безвъзмездно с недвижим имот, притежаван от тях в режим на СИО в полза на майката на ответницата; на 31.12.2020 г. двамата ответници се разпореждат безвъзмездно и с притежаваните от тях в режим на СИО недвижими имот, находящи се в гр.София, ***А в полза на малолетното си дете; на 16.10.2020 г. ответниците са се разпоредили възмездно и с притежаван от тях в режим на СИО лек автомобил за сумата от 35 000 лв.; с решение от 03.12.2021 г., постановено по гр.д. № 6377/2021 г. на Софийски районен съд, влязло в сила на същата дата е прекратен по взаимно съгласие брака между ответниците, като семейното жилище, находящо се в гр.София, ***А е предоставено за ползване на съпругата А. П. и малолетното дете;