Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 161 от 10.02.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 3463/2025
Вид
Решение № 161
Подписан
10.02.2026
В сила
10.02.2026
Състав
Анелия Маркова, Зорница Гладилова, Величка Борилова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. С., 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20251000503463 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 5279/13.08.2025 г., по гр.д.№ 12009/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, I-20 състав съдът е осъдил на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД ЗАД „Армеец” АД, да заплати на М. С. М., действаща чрез своята майка и законен представител С. С. М., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 400 000 лв. в обезщетение на неимуществени вреди – болки и страдания във връзка с травматични увреждания, настъпили като резултат от ПТП на 23.06.2022 г., причинено виновно от А. Х. Х. - лице, чиято отговорност е покрита от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”, сключен за л.а. „БМВ“ с рег. № ***, ведно със законната лихва от 26.08.2022 г. до окончателното плащане. С решението ЗАД „Армеец” АД е осъдено да заплати на адв.С. К. Н., адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 20 650 лв.

С определение № 20704/23.10.2025 г., по гр.д.№ 12009/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, I-20 състав съдът е оставил без уважение молбата на ЗАД „Армеец” АД за изменение на основание чл.248, ал.1 ГПК на Решение № 5279/13.08.2025г. по гр.д. № 12009/2022г. по описа на СГС, І-20 състав, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

1

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ЗАД „Армеец” АД, което моли то да бъде отменено и въззивният съд да отхвърли иска.Евентуално, моли да бъде намален съществено размера на определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди, с оглед спазване принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, както и да вземе предвид възражението за съпричиняване, като намали съответно размера на обезщетението, съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Счита, че неправилно, незаконосъобразно и в противоречие със събраните по делото доказателства, решаващият съд приел, че при ищцата е налице контузия на мозъка, както и посттравматични промени, В приложената по делото медицинска документация липсвала констатация за такава травма.

Дори да се приемело, че е била налице контузия на мозъка от заключението на СМЕ се установявало, че вследствие проведеното лечение е постигнат добър ефект и към момента на изготвяне на заключението липсват значими клинични изяви. Във връзка с настъпилите фрактури на долна челюст, ребра, лопатка и тазови кости, вещото лице констатирало, че е настъпило зарастване на констатираните счупвания, без изяви на посттравматични усложнения, а при проведения преглед е установена нормална функция на ръката. Към момента на прегледа се съобщавало за изпитвана болка само при натоварвания на десен крак и периодично главоболие, като това били анамнестични данни - предоставени от ищцата/нейната майка, а не са обективирани в медицински документи. По отношение на оперативното отстраняване на слезката, вещото лице е посочило, че слезката не е жизненоважен орган, защото функциите, които изпълнява, се изпълняват и от други органи.

Липсвали посттравматични усложнения във връзка с травмата на белия дроб, а двата хематома - под капсулата на черния дроб и зад задния лист на пристенната коремница, изчезнали за около месец след появата им, без изява на симптоматика за наличието им. След проведеното лечение било настъпило консолидиране на счупените кости и резорбиране на хематомите за около 1-2 месеца. Не били установени функционални последици от уврежданията на вътрешните органи. Тези обстоятелства съдът не отчел. Вещото лице при преглед на ищцата констатирало, че е контактно, адекватно дете, което се придвижва самостоятелно, без помощни средства и без нужда от придружител, с нормални рефлекси, черепно-мозъчни нерви - в норма, без изявена хипотрофия на мускули, с леко ограничени движения в областта на дясна колянна става, като движенията на останалите крайници са в пълен обем. В съдебно заседание на 03.02.2025 г. пояснило, че при провеждане на рехабилитация и физиотерапия, движенията в десния крак биха се възстановили и болезнеността би изчезнала. Пострадалата е изписана с подобрение, като е назначено медикаментозно лечение, дадени са препоръки за рехабилитация и избягване на спорт и тежко физическо натоварване в рамките на един месец. Свидетелските показания на свидетелката М. М. - баба на ищцата следвало да се ценят през призмата на чл. 172 от ГПК.

Съдът неправилно приел, че е налице цялостна промяна в начина на живот на ищцата, при липса на доказателства за това. Ищцата била възстановена от получените травми е не се установявало негативно въздействие върху психиката й. Не бил приложен правилно чл. 52 от ЗЗД, тъй като понятието "справедливост" не било абстрактно понятие, а било свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства.

Първоинстанционният съд неправилно счел за неоснователно и недоказано своевременно направеното от страна на ответника възражение за съпричиняване и не е намалил съответно размера на обезщетението, съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Пострадалото дете е било без поставен предпазен колан и не е било обезопасено със система за деца, съгласно чл. 137а и сл. от ЗДвП. в резултат на което, след произшествието е било позиционирано извън автомобила, в който се е возило като пътник на задна седалка. От събраните по делото доказателства се установявало, че при поставен предпазен колан и/или система за обезопасяване на деца, детето би останало позиционирано в автомобила, респективно не биха настъпили същите по вид, брой и степен увреждания, голяма част от които реализирани при политане на пострадалата извън МПС и съприкосновение с твърди обекти в интериора на автомобила и извън него. Заключението по допуснатата съдебна медицинска експертиза е посочило, че поставеният предпазен колан при ПТП би предотвратил тежки травмирания от удари в интериора, и получени травми от удари в терена след изпадане на детето извън 2 автомобила. КСМАТЕ сочи, че със сигурност поставеният колан ще предотврати експулсия на пасажера извън автомобила, респективно травми от удари на експулсираното тяло в интериора в момента на напускане на автомобила и в терена, след изпадане извън автомобила.

Ответникът по въззивната жалба М. С. М., действаща чрез своята майка и законен представител С. С. М. я оспорва и моли съда да я остави без уважение. Счита, че решението е правилно и законосъобразно, като съдът го е постановил при съобразяване на всички събрани доказателства и остановени по делото факти.

Срещу определение № 20704/23.10.2025 г., по гр.д.№ 12009/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, I-20 състав е подадена частна жалба от ЗАД „Армеец” АД, което моли то да бъде отменено и определеният и присъден размер на адвокатското възнаграждение да бъде намален. На следдвало да се прилагат размерите по Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет като в този смисъл била практиката на СЕС. Следвало да се отчете положения труд от адвоката. В случая възнаграждението било непропорционално.

Ответникът по частната жалба адв.С. К. Н. оспорва жалбата като поддържа, че определеното възнаграждение е съответно на фактическата и правна сложност на делото.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от М. С. М., действаща чрез своята майка и законен представител С. С. М., против ЗАД „Армеец“ АД искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл. 497 КЗ. В исковата молба е посочено, , че на 23.06.2022 г., около 11.40 часа, в района на 39+600 км по път ПП I-4, в посока от гр.С. към гр.Варна, А. Х. Х., при управление на лек автомобил „БМВ“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата, като загубил контрол над автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал пътно-транспортно произшествие /ПТП/ с насрещно движещия лек автомобил „Форд Фокус“, с рег. № ***, управляван от В. А. Б.. По случая бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 31 от ОДМВР-Ловеч, Отдел „Пътна полиция“ и било образувано ДП № 50/2022 г. по описа на РПУ на МВР - Угърчин, пр. пр. № 02070/2022 г. по описа на Окръжна прокуратура – Ловеч. При настъпване на ПТП М. М. била пътник в лек автомобил „БМВ“ с рег. № ***, като в резултат получила тежки травматични увреждания, изразяващи се в политравматравма на главата, коремна травма и травма на тялото. По спешност била приета в КАИЛ на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – гр. Плевен в тежко увредено общо състояние, в кома, интубирана. Установени били: - охлузвания, натъртвания и хематоми в областта на лицето и шията; - фрактура на дясно бедро; - контузия с разкъсно-контузна рана на ляв крак; фрактура на долна челюст; - мозъчна контузия с контузионни огнища двустранно с размери 65/35 мм. и контузионни огнища двустранно с размери 45/30 мм; - фрактура на сакрума вляво; - пневмоторакс вляво; - контузионен бял дроб; - плеврален излив в дясно; - фрактура на седалищната кост; - фрактура на лява илиачна кост двустранно; - свободно-подвижна течност в малкия таз; - травматично разкъсване на слезката; наличие на 500 мл. кръв в коремната кухина; - течно-еквивалентни колекции в обдоемна и малкия таз; - фрактури на костите на аксиалня скелет и тазовия пръстен; - ретроперитонален хематом; - фисура в областта на опашката на панкреаса; - хематом на черния дроб; - фрактура на ляв хумерус. По 3 спешност слезката била оперативно отстранена. Поради изключително тежкото състояние, в медикаментозна кома, М. М. била преместена в УМБАЛСМ „Пирогов” за продължаване на лечението. На 01.07.2022 г., ищцата била оперирана и било извършено открито наместване с вътрешна фиксация на фрактурата на бедрената кост и на хумеруса. Към датата на предявяване на иска състоянието на М. М. продължавало да е изключително тежко. Поради тежките мозъчни увреждания, била налице парализа на десен крак и дясна ръка. Говореното й било силно затруднено. Била напълно обездвижена и имала непрекъсната нужда от чужда помощ. Изпитвала силни болки и се налагало непрекъснато да приема медикаменти. В резултат на получените при ПТП увреждания, М. М. претърпяла, търпяла и за в бъдещи щяла да търпи изключително интензивни неимуществени вреди. Към датата на ПТП, със застрахователна полица BG/11/121002772624, валидна до 22.09.2022 г., гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „БМВ“ с рег. № ***, включително и на водача А. Х. Х. била застрахована към ЗАД „Армеец” АД. Ищцата отправила искане за изплащане на застрахователно обезщетение, но такова не й било заплатено. Поискала е от съда да осъди ответника да й заплати сумата от 400 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.08.2022 г. до окончателното им изплащане.

Ответникът ЗАД „Армеец“ АД с отговора на исковата молба е оспорил иска.

Не е спорил, че към датата на процесното ПТП, по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданска отговорност на водача на лек автомобил „БМВ“ с рег. № ***, както и че на 11.08.2022 г., ищцата го е поканила да заплати обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в резултат на процесното ПТП.

Оспорва, че процесното ПТП е настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „БМВ“ с рег. № ***. Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер относно начина на настъпване на ПТП, доколкото представеният Констативен протокол за ПТП не се ползвал с материална доказателствена сила. Счита, че вина за произшествието имал водачът В. А. Б., тъй като управлявал л.а. „Форд Фокус“ с рег. № *** с превишена скорост и/или с несъобразена с конкретните пътни условия скорост, не се е движел найвдясно на полагащата му се лента за движение, навлязъл е изцяло или частично в лентата за насрещно движение, където правомерно се е движил л. а. „БМВ“ с рег. № ***. Ответникът оспорва и причинно-следствената връзка между събитието от 23.06.2022 г., както и наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Оспорва настъпването на описаните в исковата молба неимуществени вреди, включително тяхната продължителност, интензитет и обем, както и претендирания размер, за който поддържа, че е завишен, несъответстващ на принципа за справедливост. Възразява, че е налице съпричиняване от страна на ищцата, тъй като е пътувала в МПС без обезопасителен предпазен колан в нарушение разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. От исковата молба не ставало ясно, къде в купето на автомобила се е возила М.