Решение № 59 от 24.01.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Сливен, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20232230105083 по описа за 2023 година

Предявени са в условията на обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл.415 от ГПК за установяване на вземане от страна на ищцовото дружество по отношение на Община Сливен с цена на иска 611,97 лв., представляващи главница за дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, включваща и ликвидационни разноски в размер на 10 лв., мораторна лихва върху главницата, начислена от 15.11.2020 г. до 15.11.2023 г. от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 16.11.2023 г., възлизаща в размер на 197.95 лв., както и дължима законна лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.11.2023 г. до изплащане на вземането – чл. 79 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 14.11.2019 г. около 18.00 ч. в гр. С., на ул. "Б. Ш.", настъпило ПТП с л.а. марка „Ауди“, модел „Кю 7“, с рег. № ...., който е собственост на М. И. С., като същия попаднал в необезопасено, несигнализирано и необозначено препятствие на пътното платно, представляваща дълбока дупка.

Твърдят, че между ищцовото дружество и собственика на автомобила, 1 била сключена Комбинирана застрахователна полица за застраховки „Каско“ и „Злополука“ на МПС с № 0306Х0435953 от 29.11.2018 г. ЗАД „Армеец“ АД със срок на действие от 20.12.2018 г. до 19.12.2019 г.

Сочат, че съгласно правната разпоредба на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС стопанин на процесния пътен участък е Община Сливен. Като съгласно чл.11 от ЗОС, тези имоти следва да се управляват с грижата на добър стопанини, като съгласно чл.167, ал.2, т.1 от ЗДП, лицата следва да стопанисват пътя в изправно състояние. А съгласно чл.7, ал.1, т.3 от ЗМСМА, Общината като собственик на улиците следва да се грижи за тях като добър стопанин и да предотвратява препятствията с обозначените за това знаци.

Изтъкват, че ответникът нарушил задължението си за осигуряване на условия за безопасно, бързо и сигурно придвижване. В тази връзка следвало да отговаря за причинените вреди от това си бездействие по поддръжката на улиците на територията на съответното населено място. Предвид това, изтъкват, че настъпването на ПТП е следствие на причинна връзка от бездействието на службите за контрол, чрез които Община Сливен по закон осъществява изпълнението на горепосочените задължения, която се явява и собственик на улицата при наличие на обективна възможност за обезопасяването й спрямо увреденото лице на основание чл. 49 от ЗЗД.

Натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на пътната настилка в състояние, годно за поемане на пътен трафик от това бездействие са настъпили вреди в правната сфера на собственика на увредения автомобил.

Представят фактура № 1000000115/20.11.2019 г., издадена от автосервиз „Прес Евро Транс“ ЕООД, като сумите за извършения ремонт на л.а марка „Ауди“, модел „Кю 7“, с рег. № ...., възлизат на 700 лв., като стойността на ремонта е изчислен с методика на дружеството и възлизала на стойност 601.97 лв.

Ищцовото дружество изпълнило задължението си в качеството му на застраховател по застраховки „Каско“ и „Злополука“ на МПС, като с изпратено писмо с изх. № Л-316/19.05.2020 г., което е получено на 21.05.2020 г., придружено с цялата ликвидационна преписка по щета № 30019030100802, поканили Община Сливен доброволно да им заплати дължимата сума, но същата не била погасена в посочения срок за това.

2

Посочват, че на 15.11.2023 г. е депозирано Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и въз основа на него е постановена Заповед № 2364/17.11.2023 г. по ч.гр.д. № 4481/2023 г. по описа на СлРС.

Предвид гореизложеното молят да се постанови решение, с което да се признае за установено, че Община Сливен дължи на ищцовото дружество сумата от 611.97 лв. /шестстотин и единадесет лева и деветдесет и седем стотинки/ - главница, дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, вкл. и ликвидационни разноски в размер на 10 лв., както и мораторната лихва върху главницата от 15.11.2020 г. до 15.11.2023 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на Заповед- 16.11.2023 г., възлизаща в размер на 197.95 лв. /сто деветдесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на производството - 28.12.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.

Претендират за присъждане на направените по делото съдебни разноски, както и за реализираното процесуално представителство.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от Община Сливен, с който оспорват съществуването на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и процесното МПС, тъй като не е представен документ за преминал технически преглед както и това, че гумите на автомобила са били изправни. Освен това оспорват механизма на ПТП, както и причинно следствената връзка между търпяното ПТП и претендираните вреди, както и размера им, както и факта, че същите са настъпили. Посочват, че липсват данни относно това кой е карал процесното МПС в конкретния момент. Намират, че застрахователят не е имал основание да изплаща застрахователното обезщетение, тъй като не се е убедил, че водачът на лекия автомобил е шофирал в трезво състояние.

Излагат аргументи, че не са били уведомени съответните органи за постъпилото ПТП, като това е задължително действие след постъпването на ПТП. Твърди се още, че не са налице предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение, собственикът на МПС не е направил разходи за поправка на щетите, както и също така, че претендираните средства за обезщетение са завишени. Изтъкват, че вина за настъпилото МПС има водача на л.а. Молят да се отхвърли иска, като неоснователен и недоказан, както и претенцията за законна лихва и съответно искането за съдебно-деловодни 3 разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Оспорват изцяло исковите претенции, като ги считат напълно за неоснователни и недоказани.

Правят възражение в условията на евентуалност за съпричиняване на вредата от страна на водача на МПС в размер на 95%, тъй като същият е управлявал превозното средство с несъобразена скорост и при липса на достатъчно съобразителност и внимание, което не му е позволило да спре преди твърдяното препятствие - „дупка“, напротив преминал е през неравността.

Твърди, че Община Сливен не е извършвала ремонтни дейности на ул.

"Б. Ш.", тъй като по този булевард са извършени такива, но от ВиК – Сливен, свързани с аварии по водопроводната мрежа, като смятат, че отговорността за причинените вреди, следва да се потърси в оператора на водопреносната мрежа на град Сливен.

Ответникът излага аргументи, че е налице интерес от привличането на това трето лице-помагач на страната на ответника на осн. чл.214 от ГПК, който произтича от факта, че именно то, а не ответника е лицето, което носи отговорност за настъпване на ПТП. Считат, че водачът на МПС е управлявал превозното средство с несъобразена скорост и при липса на достатъчно съобразителност и внимание, което не му е позволило да спре преди твърдяната дупка, напротив преминал е през нея с предната си ходова част.

Като това привличане е от значение за ответника, и също така при уважаване на иска, ответника ще има възможност при условията на евентуалност да получи от третото лице сумата, която евентуално ще бъде установена дължима в хода на настоящото производство по силата на съдебното решение.

Сочат, че искането по чл. 219, ал.1 от ГПК касае привличането като трето лице помагач „Вик – Сливен“ ООД, като от това ще се установи, че процесното дружество е извършвало ремонтните дейности по ул. "Б. Ш." на 14.11.2019 г., датата на която настъпило ПТП- то, съответно то е трябвало да обезопаси пътя. Представят препис от аварийните листи на „ВиК - Сливен“, представени в Община Сливен с вх. № 4704- 406(1)/13.02.2024 г.

Съдът на осн. чл. 219, ал. 1 от ГПК конституира „ВиК – Сливен“ АД трето лице-помагач на ответната Община.

В с.з. ищцовото дружество,

4 редовно призовано, не изпраща представител или пълномощник. С нарочна молба моли съда да уважи изцяло исковата претенция. Претендират за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът Община Сливен в съдебно заседание се представлява от пълномощник, който поддържа отговора и моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани. Претендира също за присъждане на деловодни разноски.

Трето лице-помагач ВиК – Сливен“ АД се представлява от пълномощник в открито съдебно заседание, който моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция, като неоснователна.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Не е спорно, че на 14.11.2019 г. около 18.00 ч. в гр. С., на ул. "Б. Ш." е настъпило ПТП с л.а. марка „Ауди“, модел „Кю 7“, с рег. № ...., като същия попада в необезопасена, несигнализирана и необозначена дълбока дупка на пътното платно.

Съдът приема за безспорно, че е налице валидно сключена Комбинирана застрахователна полица за застраховки „Каско“ и „Злополука“ на МПС с № 0306Х0435953 от 29.11.2018 г. ЗАД „Армеец“ АД със срок на действие от 20.12.2018 г. до 19.12.2019 г.

Установи се, че ищцовото дружество изпълнило задължението си в качеството на застраховател по застраховки „Каско“ и „Злополука“ на МПС, като е изпратено писмо с изх. № Л-316/19.05.2020 г., което е получено на 21.05.2020 г., придружено с цялата ликвидационна преписка по щета № 30019030100802, след което е отправена покана до Община Сливен доброволно да им заплати дължимата сума.

От приложеното ч.гр.д. № 4481/2024 г. по описа на СлРС е видно, че на 15.11.2023 г. е депозирано Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на него е издадена Заповед № 2364/17.11.2023 г. за сумата 611,97 лв., представляваща регресна претенция на основание чл. 410, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.49 от ЗЗД и във вр. чл. 86 от ЗЗД за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 30019030100802, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на 5 заявлението 16.11.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 197.95 лв., представляваща лихва, дължима за периода 15.11.2020 г. до 15.11.2023 г. и направените по делото разноски в размер на 150,00 лв.

По делото е изготвена съдебно-автотехническа експертиза, като вещо лице е установило, че е възникнало ПТП на хоризонтален участък от пътя в населено място в зоната на десен завой по време на проливен дъжд на 14.11.2019 г. в гр. Сливен, ул. "Б. Ш." с лек автомобил „Ауди“, модел „Кю 7“, срег. № СН1112АС. Тъй като пътното платно за движение е двупосочно, ширината преди завоя е около 22 м., а след него около 6 м. Вещото лице разяснява, че съгласно становището на инспектор от ЗАД „Армеец“ Илиян Божков Илиев на местопроизшествието имало „голяма дупка, пълна с вода, с остри ръбове и измерена дълбочина 15 см. Процесната дупка е около 1,5-2 м. от дясната граница на пътното движение след завоя. Вещото лице дава заключение, че увреждането на предната дясна гума и джанта на автомобила съответства на преминаване през дупка със скорост, при която възниква ударно въздействие върху самата гума и джанта с деформиране на джантата.

Описаните щети по автомобила кореспондират с механизма на преминаване на предно дясно колело на автомобила през дупката, видна от фотоматериалите. Имуществените вреди в преписката на застрахователя се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. В представения фотоалбум от ищеца се виждало разкъсване на гумата с неправилна форма, с отнемане на външния слой на гумата, максимален радиален размер около 7 см. „Джантата на автомобила е деформирана по периферията точно срещу мястото на разкъсване на гумата.“ Освен това експертът е категоричен, че описаните щети на автомобила – разкъсване на гумата и деформация на джантата, напълно кореспондират с преминаване на предно дясно колело на автомобила през видимата от фотоматериалите дупка върху пътното платно за движение с ширина 22 м. и дълбочина 15 см., като дупката има остър ръб в края на си и това е основната причина довела до увреждане на предната дясна гума и джанта с деформиране на джантата.Тези вреди напълно съответстват на механизма на произшествието, описан в заявлението за щети, като общата стойност на щетата по средните пазарни цени към датата на застрахователното събитие е в размер на 586.57 лв. Скоростта на автомобила преминал през дупката е в границите на 30-35 км. в час. Предвид наличието на проливен дъжд и в близост на завоя водачката е имала възможност да 6 възприеме дупката с вода с размери 20-25 м. Разяснява, че щетите по автомобила са нанесени при преминаване през дупка, дължаща се на разрушена асфалтова настилка, а дупката е в резултат на силно износване и ерозия на асфалта. Опасната зона за спиране на автомобила е около 18 м., а видимостта е около 18-25 м., като дори дупката да е била пълна с вода се приема за предвидимо препятствие и водачката е имала техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП. В конкретния случай няма обезопасяване и сигнализация за наличната дупка.