Решение № 1462 от 26.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 2734/2026
- Вид
- Решение № 1462
- Подписан
- 26.04.2026
- Състав
- ВЕЛИЗАР СТОЯНОВ КОСТАДИНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.123, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.147, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.1, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 174, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.174, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.183 · Закон за движението по пътищата
- чл.185 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата
- чл.290 · Наказателен кодекс
- чл.343б, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.121, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.136 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1462 гр. София, 26.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря М. като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20261110202734 по описа за 2026 година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
ОБЖАЛВАНО Е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) 25-4332015357 о т 02.07.2025г. , ИЗДАДЕНО ОТ НАЧАЛНИК „ГРУПА“ КЪМ СДВР, ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“, упълномощен със Заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН на М. Х. М., с ЕГН: ********** СА МУ НАЛОЖЕНИ административно наказание парична „глоба“ в размер на 2000.00 (две хиляди) лева с равностойност в евро по фиксинга на БНБ от 1022.58 евро (хиляда двадесет и две евро и петдесет и осем евро цента) и административно наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за административно нарушение по състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП вр. чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП (за отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта).
ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ М. Х. М. ОСПОРВА с подробни доводи законосъобразността на издаденото наказателно постановление (НП).
Твърди се липсата на извършено административно нарушение за посочения състав. Счита се, че са били допуснати съществени процесуални нарушения 1 по реда на ЗАНН. Иска се отмяната на НП. В съдебно заседание санкционираното физическо лице, редовно призовано, не се явява, като се представлява от упълномощен процесуален представител, който инвокира във въззивната жалба съображения в писмена форма в подкрепа на доводите от въззивната жалба. НЕ СЕ ПРЕТЕНДИРАТ РАЗНОСКИ и не се заявява становище по разноските.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ОТ НАЧАЛНИК „ГРУПА“ КЪМ СДВР,
ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. Не депозира писмена защита чрез срой упълномощен процесуален представител. НЕ СЕ ПРЕТЕНДИРАТ РАЗНОСКИ и не се заявява становище по разноските.
II.). ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД в качеството си на последна инстанция по фактите, след като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, въз основа на закона и вътрешното си убеждение, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
III.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 10.02.2026г. - виж входящият номер върху жалбата и неговата дата, в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен преклузивен срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя чрез съответен представител, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН - наказателно постановление, връчен по надлежния ред с разписка от 29.01.2026г., която е инкорпорирана в постановлението (гръб), подлежащ на законов съдебен контрол пред и от родово, местно и функционално компетентен районен съд, действащ като въззивна инстанция, на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
IV.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО - ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
V.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):
ПРЕДМЕТ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ Е НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) 25-4332-015357 от 02.07.2025г., ИЗДАДЕНО ОТ НАЧАЛНИК „ГРУПА“ КЪМ СДВР, ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“, упълномощен със Заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН на М. Х. М., с ЕГН:
********** СА МУ НАЛОЖЕНИ административно наказание парична „глоба“ в размер на 2000.00 (две хиляди) лева с равностойност в евро по фиксинга на БНБ от 1022.58 евро (хиляда двадесет и две евро и петдесет и осем евро цента) и административно наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за административно нарушение по състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП вр. чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП (за отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не 2 изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта).
Жалбоподателят М. Х. М., неосъждано лице, придобил правото да правоуправлява моторно превозно средство (МПС) на 26.02.2001г., след издаването (и преиздаването) на надлежно свидетелство за управление на МПС с № ********с валидност до 25.06.2029г.
За периода от 24.03.2010г. до 01.06.2025г. същият е бил наказван 15 (петнадесет) пъти с административни наказания по ЗДвП - 8 (осем) пъти с отделни наказателни постановления за нарушения по чл.185 от ЗДвП; по чл.183 от ЗДвП; по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП; по чл.20 от ЗДвП; по чл.100 от ЗДвП; по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и 7 (седем) пъти с електронни фишове за нарушения по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП; по чл.21, ал.1 от ЗДвП - пет пъти и по чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Н а 01.06.2025г., около 16:50 часа, жалбоподателят М. Х. М. правоуправлявал ползваното от него (собственост на физическото лице С. П.
С., с ЕГН: **********) моторно превозно средство, а именно - лек автомобил „Крайслер ПТ Круизер“ с рег. № *******, в гр.София, като се движел с него по бул. „Овча купел“, с посока на движение от бул. „Президент Линкълн“ към ул. „Крушовски връх“.
При кръстовището с ул. „Народно хоро“ при извършен десен завой с управлявания от него автомобил, жалбоподателят М. реализирал ПТП в светофарната уредба, предназначена за пешеходци. Жалбоподателят М. не спрял своето МПС след настъпилото ПТП. Очевидци подали сигнал на телефон 112. Бързо служители на СДВР установили жалбоподателя М., в близост до дома му, в момент, когато е паркирал управляваният от него автомобил.
По МПС „Крайслер ПТ Круизер“ с рег. № ****** имало наличие на видими щети в предната му част. Жалбоподателят М. нямал стабилна походка.
Лъхал на алкохол. Говорел завалено. В автомобила му имало разхвърляни бутилки. На местопроизшествието пристигнали свидетелите Е. И. А. и Д. Е.
Гроздев - на длъжност „младши автоконтрольори“ към СДВР-ОПП.
Свидетелите А. и Гроздев установили щетите от ПТП - при мястото на светофарната уредба. Насочили се към дома на жалбоподателя М., който се намирал излязъл от автомобила си, но пазен в присъствие на и от полицейски служители (до пристигането на свидетелите А. и Гроздев за проверката им по ЗДвП).
Свидетелите А. и Гроздев лично възприели жалбоподателят М. да залита, да не може да стои стабилно на краката си. Двамата усетили мирис на алкохол от него и затлачено говорене. Пред тях жалбоподателят М. признал, че е изпил само две бири. Свидетелите А. и Грозде били надлежно обучени по ЗДвП и квалифицирани да могат извършват проверки на водачи на моторни превозни средства за употребата на алкохол чрез т.нар. „Алкотест дрегер“. Свидетелят А. обяснил на жалбоподателя М., че може да му бъде извършена проверка за 3 употребата на алкохол. На жалбоподателя М. били разяснени правата в процедурата по ЗДвП и правото му да откаже да предостави проба на техническото средство.
Свидетелят А. извадил техническото средство - „Алкотест дрегер 7510“, с фабричен № ARNA-0137. Техническото средство било изправно, калибровано, тарирано и годно за употреба в срок до 24.10.2028г. като одобрен тип средство за измерване с № 4812.2 съгласно становище за производствените му показатели и белези на Български институт по метрология. Свидетелят А. осигурил неразпечатан мундщук и го предоставил на жалбоподателя М. сам да си го отвори, след което да го постави на техническото средство, за да се извърши проверката по ЗДвП. Жалбоподателят М. се съгласил да извърши пробата и изпълнил тези указания. Свидетелят А. му разяснил, че следва да издиша между 6-7 секунди, или най-много до 10 секунди, без да спира, продължителна, равна струя въздух в техническото средство - „Алкотест дрегер 7510“, с фабричен № ARNA-0137.
Жалбоподателят М. привидно се съгласявал и разбирал какво му се посочва (казва), но не изпълнявал надлежно указанията на свидетеля А., доколкото издишал по-малко количество въздух за по-кратко време от необходимото. Пробите спрямо жалбоподателя М. не били успешни. (Със същото техническо средство били извършвани успешни проби за употреба на алкохол спрямо други водачи на МПС, без проблеми). Многократно били извършени опити от негова страна (поне до около 10 пъти), но жалбоподателят М. не изпълнявал надлежно разпорежданията на свидетеля А.. Накрая, жалбоподателят А. се отказал да издишва повече въздух на дрегера. Отказал проверката за употребата на алкохол. Техническото средство - „Алкотест дрегер 7510“, с фабричен № ARNA-0137 по фабрични настройки и показатели е било настроено, дори за астматици и същите безпрепятствено могат да предоставят качествени проби за употребата на алкохол. Жалбоподателят М. не изпитвал задух, кашлица и нямал задавяне.
Свидетелят Гроздев издал спрямо жалбоподателя М. талон за кръвно изследване с № 288623, връчен в 18:00 часа на 01.06.2025г. с обективираното в него необжалвано и влязло в сила административно предписание в срок до 40 (четиридесет) минути да предостави кръвни проби за изследване по надлежния ред в УМБАЛ „С.“ гр.С. Жалбоподателят М. се подписал в талона на свидетеля Гроздев и получил препис от него. Срещу жалбоподателят М. бил съставен протокол за ПТП. Същият не е бил обективирал възражения. Кръвни проби не били предоставени от жалбоподателя М. въобще. Същият отказал да се подписва в съставения срещу него АУАН Серия GA с № 3885309 от 01.06.2025г. Неговото СУМПС е било иззето на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП с писмена заповед № 1363/01.06.2025г. на свидетеля Гроздев.
Жалбоподателят М. влязъл в дома си след края на проверката по ЗДвП спрямо него.
VI.). ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от 4
НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Съдът кредитира събраният в административно-наказателното производство писмен доказателствен материал и показанията на свидетелите Е. И. А. и Д. Е. Гроздев - на длъжност „младши автоконтрольори“ към СДВР-ОПП, като пълни, логични, детайлни, конкретни, хармонични, последователни, точни, добросъвестни, подробни, изчерпателни, кореспондиращи помежду си в съвкупност и корелиращи на цялостната писмена документация по делото. По делото не е необходимо допълнителното събиране на още гласни доказателствени средства, тъй като фактите по делото са установени на база установените и събрани от съда писмени доказателства и гласни доказателствени средства. В доказателствените материали по делото липсват противоречия, непълноти или ясноти. Доказателствената съвкупност е единна, ясна, категорична, безспорна, непротиворечива и логична във висока съепем.
Съдът няма основания да се съмнява по никакъв начин в достоверността на показанията на свидетелите А. и Гроздев само, защото например са редови полицейски служители от СДВР-ОПП (от съответните служби), облечени в униформа и поради притежаването на предоставените им от Държавата отделни полицейски атрибути; и/или защото не са включили например своите бодикамери за заснемането на цялата проверка спрямо жалбоподателя М. на 01.06.2025г. от около 16:50 часа до 18:00 часа; и/или защото по делото не са предоставени записите на проверката от бодикамерите на полицейските служители, с оглед установения нормативен срок за съхранението им от 30 (тридесет) дни. Показанията на свидетелите А. и Гроздев, изложени пред съда в условията на устност и лична непосредственост, не са заинтересовани, преднамерени или умишлени. Те са обективни, безпристрастни и независими във висока степен. Фактът на незапазеното видеозаснемане на проверката на жалбоподателя М. и/или наличието на полицейско качество на свидетелите А. и Гроздев сами по себе си не водят до дискредитиране на показанията на същите. Видеозаснемането на проверките по ЗМВР и ЗДвП е само една законова възможност, която има специфична цел - да документират полицейските действия, когато същите са обект на жалба от гражданите. В случая, жалбоподателят М. не е подавал жалба срещу свидетелите А. или Гроздев или срещу другите служители на СДВР, и/или искане за съхранението на записите от бодикамерите, ако такива са били създадени, доколкото свидетелите А. и Гроздев нямат изричен спомен пред съда да са заснели проверката по ЗДвП (и предвид краткият нормативен срок за пазенето на записите). Фактите по делото се установяват от друг безспорен доказателствен източник - и това са свидетелските показания по делото и събраните писмени доказателства. Липсват индикации за проява на злоупотреба с полицейски правомощия. Напротив, на жалбоподателя М. са му били разяснени предварително всички негативни последици, ако даде проби за алкохол, или ако откаже по своя лична воля (преценка) да предостави такива проби - с издишан въздух и/или с биологични материали (кръв и урина). В първия случай, ако резултатите биха били положителни, същият би понесъл наказателна отговорност по чл.343б, ал.1 от НК за извършено престъпление от 5 общ характер, а във втория случай - при отказ да бъде проверен по ЗДвП - би се наложило само административно наказание. Жалбоподателят М. е избрал в случая „по-малкото зло“ - да обективира отказ да бъде проверен за алкохол, поради което се е съгласил да понесе административно-наказателна отговорност за административно нарушение по състава на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. От друга страна, съдът отчита, че свидетелите А. и Гроздев лично и пряко са били забелязали поведението и реакциите на жалбоподателя М. нестабилна походка, завалено говорене, мирис на алкохол, самопризнание за употреба на алкохол; управление на МПС след употребата на алкохол, които като факти се потвърждават изрично от писмените доказателства и при извършения от съда техен всеобщ анализ.