Решение № 368 от 11.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. София, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Маргаритка Шербанова

Георги Ушев като разгледа докладваното от Венелин Иванов Наказателно дело за възобновяване № 20251000600998 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXXIII от НПК.

Постъпило е искане от осъдения Н. А. П., чрез упълномощения му защитник – адв. Г. И., за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 13477/2022 г. по описа на Софийски районен съд, по което е постановена присъда № 443 от 13.10.2023 г., изменена с решение № 106 от 04.02.2025 г. на Софийски градски съд, НО, 5 въззивен състав.

В искането се развиват оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на присъдата и решението, като се визират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че с посочените съдебни актове, съдилищата не са изяснили обективно, всестранно и пълно фактите и обстоятелствата, необходими за разкрИ.е на обективната истина, относно авторството на деянието, че са нарушени чл.13, чл.14 и чл.107, ал.2 и ал.5 от НПК.

Според защитата, неправилно и двете съдебни инстанции са приели, че е налице верига от косвени доказателства, обуславящи единствен възможен извод за извършване на деянието по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 от НК от осъдения П., тъй като по делото е налично само едно косвено доказателство относно авторството на деянието, а именно намерен биологичен материал по рамката на разбитата врата, който съгласно заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза по метода на ДНК - профилиране би могъл да бъде негов. Изтъква се, че при невъзможност за лицева идентификация на лицето от записите от камерите за видеонаблюдение в двора на имота, изводите за прилики между него и П. са необосновани. Твърди се, че присъдата е постановена в отклонение от изискването по чл.303, ал.2 от НПК поради недостатъчен доказателствен обем и с нея е била нарушена презумпцията за невиновност, установена в чл.16 от НПК. В допълнение се посочва, че при проведения детайлен оглед на местопроизшествието не са били открити дактилоскопни следи от П., а при претърсването в жилището му не е била намерена 1 нито една от вещите – предмет на престъплението.

По оплакването за нарушение на материалния закон в искането не се сочат конкретни съображения. В заключение, на основание чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК се прави искане за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 13477/2022 г. по описа на Софийски районен съд, като се отмени постановената присъда и решението, с което тя е изменена, и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – София изразява становище за липса на основания за възобновяване на производството и настоява искането да бъде оставено без уважение. Намира, че и двете съдебни инстанции законосъобразно са установили фактическите положения при дължимия доказателствен и правен анализ и са достигнали до обоснован извод за доказаност на инкриминираното деяние и неговото авторство. Счита, че с постановените от тях актове е даден отговор на отправените възражения относно доказателствената основа на обвинението и авторството на престъпното посегателство, а наказанието е съобразено с изискванията на чл.36 от НК.

Защитникът на осъдения поддържа изцяло депозираното искане по посочените в него съображения. Излага твърдения за нарушаване на основни принципи на наказателния процес и превратно тълкуване на доказателствени източници, довели до постановяване на присъдата въз основа само на едно косвено доказателство относно извършителя на инкриминираното деяние, а именно вероятностният извод от ДНКпрофилирането на намеР.я на местопроизшествието биологичен материал. Посочва, че недопустимо във веригата от косвени доказателства са били включени записите от камерите за видеонаблюдение, тъй като според заключението по съдебно-техническата експертиза те не позволяват извършване на лицева идентификация. Пледира искането да бъде уважено.

Осъденият Н. П. изразява съгласие със становището на защитника и в последната си дума моли да бъде възобновено наказателното производство.

Апелативен съд – София, като се запозна с материалите по делото, обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, намери следното:

Искането, основаващо се на чл.420, ал.2 вр. с чл.422, ал.1, т.5 от НПК, е направено в законоустановения шестмесечен срок от осъденото лице и е насочено спрямо влязъл в сила съдебен акт от кръга на визираните по чл.419, ал.1 от НПК, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, същото е неоснователно.

С присъда № 443 от 13.10.2023 г., постановена по НОХД № 13477/2022 г., Софийски районен съд, НО, 133 състав е признал Н. А. П. за виновен в това, че на 06.05.2022 г. в с. Панчарево, обл. София, в.з. „Градище“, ул. „Младежка“ № 7, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на лица и имот /разбит стъклопакет на врата на тераса/ и чрез използване на техническо средство /стълба/, е отнел чужди движими вещи – 1 бр. символ от директора по операциите на ЦРУ за заслуги на стойност 80,00 лв., 1 бр. орден „За вярна служба под знамената“ – 1-ва степен във формата на позлатен кръст с кръстосани саби и шлем на стойност 120 лв., 1 бр. орден „За вярна служба под знамената“ – 2-ра степен във формата на сребърен кръст с кръстосани саби и шлем на стойност 90 лв., 1 бр. орден „За вярна служба под знамената“ – 3-та степен във формата на бронзов кръст с кръстосани саби и шлем на стойност 80 лв., 2 бр. секретни ключа на стойност 3,50 лв. за брой, 1 бр. касов ключ на стойност 10,50 лв., 1 бр. ключ за каса тип „сгъваемо ножче“ със секретен накрайник на стойност 24,50 лв. и 1 бр. секретен ключ марка „Abloy“ на стойност 10,50 лв., всички вещи на обща стойност 422,50 лв. от владението на О. И. И. без негово съгласие с 2 намеР.е противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 при условията на чл.54 от НК го е осъдил на шест месеца „лишаване от свобода“.

На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от три години.

На основание чл.59, ал.1 и ал.2 НК съдът е приспаднал при евентуално изпълнение на наказанието времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на НПК с постановление на прокурор, както и времето, през което спрямо него е била взета мярка за неотклонение „Домашен арест“, а именно от 06.07.2022 г. до 07.07.2022 г. и от 14.07.2022 г. до 08.12.2022 г., като един ден задържане и домашен арест се зачита за един ден лишаване от свобода.

С посочената присъда на основание чл.45 ЗЗД Н. А. П. е бил осъден да заплати на гражданския ищец О. И. И. сумата от 422,50 лева, представляваща размера на уважения граждански иск, ведно със законната лихва от датата на увреждането 06.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Със същия съдебен акт съдът се е произнесъл и по разноските, като е осъдил Н.

А. П. да заплати в полза на Софийски районен съд държавна такса в размер на 50,00 лева за уважения граждански иск и на основание чл.189, ал.3 НПК да заплати разноски по делото, както следва: по сметка на СДВР сума от 905,80 лева и по сметка на Софийски районен съд сумата от 450,00 лева.

Първоинстанционният съдебен акт е преминал през въззивна проверка, инициирана по протест на прокурор при Софийска районна прокуратура, по жалба на защитника на осъдения (тогава подсъдим) и по жалба на повеР.ка на частния обвинител и граждански ищец О. И.. С решение № 106/04.02.2025 г. по ВНОХД № 5844/2024 г. по описа на Софийски градски съд присъдата е била изменена в санкционната й част, като на основание чл.54 от НК размерът на наложеното наказание на Н. П. за извършеното престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. с чл.194, ал.1 от НК е било увеличено от шест месеца на една година „лишаване от свобода“ съобразно предвидената в закона долна граница на наказанието. Решението, като неподлежащо на касационно обжалване съгласно чл.346 от НПК, е влязло в сила в деня на постановяването му.

По така приключилото наказателно производство е подадено настоящото искане за възобновяване. С него са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предвидени в чл.422, ал.1, т.5 от НПК като основание за възобновяване на наказателното производство.

Преди апелативният съд да пристъпи към обсъждане на доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, намира за необходимо да отбележи, че в производството по възобновяване правомощията на съда са ограничени и същият не разполага с процесуалната възможност да събира доказателства, да измени или замести вътрешното убеждение на съдилищата по фактите и по достоверността на доказателствените източници. За разлика от въззивното производство, в което може да се попълва доказателствената маса и да се прави самостоятелна оценка на доказателствените материали, в производството по възобновяване съдебният състав проверява дали съдилищата са спазили процесуалните правила, гарантиращи пълното и всестранно изясняване на релевантните обстоятелства и правилното формиране на вътрешното убеждение.

Изхождайки от тези принципни положения, настоящата съдебна инстанция намира, че както първоинстанционният, така и въззивният съд са изследвали обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, съобразно очертания 3 в чл.102 от НПК предмет на доказване. В доказателствената си дейност инстанциите по същество са съблюдавали изцяло процесуалните стандарти, залегнали в чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, като са изчерпателно са установили всички възможни източници на доказателствена информация. Присъдата и решението, с което тя е била изменена в санкционната й част, съответстват на изискванията по чл.305, ал.3, респективно чл.339, ал.2 от НПК. Фактическите положения са били установени в изпълнение на законовите изисквания и правилата на формалната логика за проверка, анализ и оценка на всяко от събраните доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка.

Внимателният преглед на съдържащите се в кориците на делата материали показва, че решаващите съдилища са изпълнили задължението си за разкрИ.е на обективната истина. В хода на производството пред първата съдебна инстанция надлежно са били събрани и провеР. гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, въз основа на които е достигнат до обоснован и правилен извод, че обвинението относно вмененото на Н. П. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК е било доказано по несъмнен начин. При извършената инстанционна проверка, въззивният съд се е солидаризирал изцяло с приетата от първоинстанционния фактическа обстановка, като е осъществил в пълен обем дължимия доказателствен и правен анализ, в резултат на който е формирал значимите за съставомерността на деянието и авторството му фактически и правни изводи.

Изложените в тях аргументи позволяват по убедителен и логичен начин да бъде проследено формиране на вътрешното убеждение на съдебните инстанции по правнорелевантните факти и настоящият състав не установява твърдяните от защитата непълноти.

В разглеждания случай, в съответствие с чл.107, ал.2 и ал.3 от НПК законосъобразно посредством предвидените в НПК способи и средства са били допуснати и събрани всички доказателствени източници, необходими за изясняване на обстоятелствата, обхванати от предмета на доказване, включващи показанията на пострадалия от престъплението - свидетеля О. И. И., конституиран като частен обвинител и граждански ищец, на съпругата му П. Г. И., на сина им И. О. И., на служителите на охранителната фирма, посетили първи местопроизшествието по алармен сигнал - свидетелите И. С. П. и П. Д. М., както и на Н. Д. Д., Б. А. Г. и С. И.

Д., изпратени допълнително като подпомагащ екип, заключенията по приетите съдебно-медицинска експертиза, извършена по метода на ДНК профилиране (т.1, л.120-123 от ДП), видеотехническа експертиза (т.1, л.127-135 от ДП), съдебнооценителна експертиза (т.1, л.137-139 от ДП), повторна (т.1, л.142-145 от ДП) и допълнителна такава (т.1, л.154-156 от ДП), протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него (т.1, л.69-73 от ДП), справка-съдимост и други писмени доказателства. В съответствие с действителното съдържание на приобщените доказателства и доказателствени средства са били изведени всички факти и обстоятелства, обосноваващи извършването от осъдения П. на инкриминираното престъпно деяние по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.