Решение № 5618 от 17.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5618 гр. Пловдив, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330107293 по описа за 2025 година

С исковата молба ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД е предявил против И. Н. Д. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 733, 60 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***/10.11.2022 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение 30.12.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед № 41/03.01.2025 г. по ч.гр.д. № 22353/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII граждански състав.

С исковата молба са предявени и кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 263, 93 лв. – възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № ***/10.11.2022 г., дължима за периода от 20.09.2023 г. до 04.10.2024 г., сумата от 267, 19 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, сумата от 473, 16 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, сумата от 135, 71 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.02.2023 г. до 04.10.2024 г. и сумата от 56, 63 лв. – обезщетение за забава за периода от 04.10.2024 г. до 29.12.2024 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение - 30.12.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за 1 потребителски кредит № ***/10.11.2022 г., по силата на който на длъжника била предоставена сумата от 900 лв. срещу насрещното му задължение да върне последната, ведно с начислена възнаградителна лихва или сумата от 1 333, 29 лв. на 24 месечни вноски. С договора било установено заплащане на възнаграждение по допълнителна услуга „Фаст“ от 360 лв. и допълнителна услуга „Флекси“ от 630 лв., като след включване на задължението по закупения пакет от допълнителни услуги, размерът на вноската е от 96, 81 лв. , която месечна вноска е платима на 20-то число на месеца. Сочи, че сумата по редита е усвоена от длъжника чрез банков превод на посочената от длъжника банкова сметка. Твърди, че на 09.03.2023 г. и на 19.05.2023 г. длъжникът – с оглед предоставените му допълнителни услуги, е поискал отлагане на една вноска и намаляване на размера на вноските, поради което е изготвен нов погасителен план с 28 погасителни вноски, с който вноските са увеличени с 4.

Твърди, че с оглед принципа на свободата на договарянето и по избор на длъжника са предоставени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, като ответникът се е възползвал от предоставените допълнителни услуги. Сочи, че ответникът е заплатил по договора сумата в общ размер от 690, 05 лв., като е изпаднал в забава, поради което е начислено и обезщетение за забава. Твърди, че доколкото ответникът е изпаднал в забава вземането е обявено за предсрочно изискуемо на 04.10.2024 г. на основание чл. 12.3. от Общите условия към договора за кредит, за което длъжникът е уведомен. По така изложените съображения претендира заплащане на непогасените задължения.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И.

Н. Д. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че клаузите на договора не са индивидуално уговорени, като предоставения Стандартен европейски формуляр е бланков и съдържа неясна информация по отношение на методиката на формиране на годишния процент на разходите, като от разходите по кредита е възможно е да се види само процентът на възнаградителната лихва, която не изчерпва разходите по кредита. Твърди, че от договора не става ясно какви разходи са включени в годишния процент на разходите от 48, 13 % над горницата на посочения в договора лихвен процент от 41 %. Сочи, че договорените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ се явяват отделни разходи от годишния процент на разходите и недопустимо го увеличават. Поддържа, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на възнаградителна лихва е установена в противоречие с добрите нрави, доколкото лихвения процент надвишава размера на три пъти законната лихва, в който смисъл се позовава на съдебна практика. Сочи, че с уговорените допълнителни възнаграждения се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото с последните се покриват разходи, които следва да бъдат включени в годишния процент на разходите по кредита и тогава неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Сочи, че е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК при определяне на годишния процент на разходите, като не е посочена общата дължима сума по кредита. Твърди, че клаузите за допълнителни услуги са 2 установени в нарушение на чл. 10 а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК, доколкото услугите са свързани с управлението и усвояването на кредита. Поддържа, че клаузите за допълнителни услуги са неравноправни на основание чл. 143, т. 3 ЗПК.

Твърди, че след прекратяване на договора, с оглед обявената предсрочна изискуемост, не следва да се начисляват задължения за възнаградителна лихва и допълнителни услуги, доколкото последните са свързани с ползване на предоставения паричен ресурс. Оспорва да е получил изявление за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо, като неразпознава подписа си на представената по делото обратна разписка и го оспорва. Позовава се на разпоредбата на чл. 23 ЗПК, съгласно която при недействителност на договора за кредит длъжникът дължи връщане единствено на чистата стойност по кредита. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, както и кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по отношение на главницата е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 41/03.01.2025 г. по ч.гр.д. № 22353/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII граждански състав, както следва: сумата от 733, 60 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***/10.11.2022 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение - 30.12.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

Против заповедта за изпълнение е депозирано в срок възражение от длъжника, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Установителният иск е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

Осъдителните искове не подлежат на разглеждане по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото са предявени след изтичане на предоставения едномесечен срок, считано от датата на влизане в сила на разпореждането за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (след 31.02.2025 г.)

По делото е представен договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ***/10.11.2022 г., сключен между И. Н. Д. – кредитополучател и „Профи Кредит България“ ЕООД, по силата на който 3 кредитодателят се е задължил да предостави в полза на кредитополучателя сумата от 900 лв. срещу насрещното задължение връщане на предоставения за възмездно ползване финансов ресурс, ведно с включена възнаградителна лихва или сумата от общо 1 333, 29 лв. на 24 месечни погасителни вноски.

Установен е годишен лихвен процент от 41 % и годишен процент на разходите от 48, 13 %.

В договора е уговорено, че кредитополучателят дължи заплащане на такса по закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на сумата от 360 лв. и такса по закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на сумата от 630 лв., с размер на вноската по закупения пакет от 41, 25 лв. Страните са договорили, че общият размер на подлежащата на връщане сума е от 2 323, 29 лв., като общият размер на вноската е в размер от 96, 81 лв.

Договорът между страните е сключен при отнапред установени от кредитодателя Общи условия.

По делото е представен Стандартен европейски формуляр и Допълнителна преддоговорна информация. В Допълнителната преддоговорна информация е посочено какви услуги се предоставят по допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“.

Представен е погасителен план към договора за кредит, в който е установен падеж на първата погасителна вноска на 20.12.2022 г. и падеж на последната погасителна вноска – на 20.11.2024 г.

Страните са сключили Анекс № 1 от 17.03.2023 г. към договора за потребителски кредит, с който е договорено отлагане на погасителна вноска с № 4, като се изготвя нов погасителен план. С Анекса е установено, че годишния лихвен процент е от 41 %, а годишния процент на разходите след сключване на анекса от 45, 47 %. Договорено е, че останалите клаузи от договора остават непроменени.

Представен е погасителен план към Анекс № 1, в който е установен падеж на последната погасителна вноска на 20.12.2024 г.

Страните са сключили Анекс № 2 от 22.05.2023 г. към договора за потребителски кредит, с който е договорено намаляване размера на дължимите вноски, като новият размер на месечната вноска е от 47, 81 лв.

Установено е, че размерът на погасителните вноски с № 6,7,8,9 е намален до 47, 81 лв., при което клиентът ще изплаща кредита си по нов погасителен план, като ще заплаща на договорения падеж намалените вноски, а остатъкът на същите до пълния им размер – в края на погасителния план. С Анекса е установено, че годишния лихвен процент е от 39, 59 %, а годишния процент на разходите след сключване на анекса от 45, 47 %. Договорено е, че останалите клаузи от договора остават непроменени.

Представен е погасителен план към Анекс № 2, в който е установен падеж на последната погасителна вноска на 20.03.2025 г.

В случая в производството по делото съдът намира за установено, че между страните е възникнало облигаторно правоотношение по силата на договор за кредит с така установените клаузи. До този извод съдът достигна 4 при съобразяване на представените писмени доказателства. По делото е представен договорът за кредит, който носи подписа на длъжника, чието авторство не е оспорено в преклузивните за това срокове по чл. 193 ГПК, поради което следва да се приеме, че изявлението, обективирано в представения частен диспозитивен документ, изхожда от длъжника.

Процесното вземане е породено от сключен между кредитора „Профи Кредит България“ ЕООД и длъжника – ответник, договор за потребителски кредит. По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.