Определение № 111 от 25.02.2026, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 111 гр. Ямбол, 25.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Калина Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Калина Ив. Стоянова Въззивно частно гражданско дело № 20262300500028 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна частна жалба на мл. адв. Т. Д., АКПловдив, пълномощник на П. К. от гр.****, против Определение № 2502 от 08.12.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 2688/2025 г. по описа на Районен съд – Ямбол, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя да бъде обезсилена издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и издаденият изпълнителен лист поради неспазване на предвидените в чл. 415 ГПК изисквания.

С въззивната частна жалба на първо място се прави оплакване, че обжалваният съдебен акт не е бил връчен на молителя, като същият счита, че той е преграждащ, поради което подлежи на обжалване. Второто оплакване касае процедурата по връчване на разпореждането на заповедния съд, с което се дават указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като длъжникът по изпълнението е подал възражение по смисъла на чл. 414 ГПК. Третото и основно оплакване се отнася до това, че според жалбоподателя не са спазени изискванията на чл. 415 ГПК, доколкото освен представянето на доказателства за предявяването на иск по смисъла на чл. 422 ГПК от страна на заявителя посочената разпоредба изисква довнасянето на дължимата държавна такса. Жалбоподателят аргументира защо това следва да бъде осъществено в дадения от заповедния съд срок като сочи разминаване в правните изводи на заповедния съд от една страна в разпореждането, с което са дадени указанията и от друга в съдебния акт, който обжалва. Пред въззивния съд поддържа твърдението, че държавната такса не е била довнесена, поради което сочи, че указанията по чл. 415 ГПК не са спазени от страна на заявителя. По тези причини иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен, а издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителният лист да бъдат обезсилени.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след като прецени 1 събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение, намира за установено следното.

Производството по ч. гр. д. № 2688/2025 г. по описа на Районен съд – Ямбол е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417, ал. 1, т. 2 ГПК със заявител „Банка ДСК“ АД – София и длъжник П. К. от гр.****.

Заповедният съд е уважил заявлението на заявителя като е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за всички претендирани по заявлението суми. В указания в заповедта за изпълнение едномесечен срок от връчването й, длъжникът К. е депозирал възражение по чл. 414 ГПК.

Поради това заповедният съд с Разпореждане № 3589 от 08.10.2025 г. е дал указания на заявителя съобразно чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, като изрично му е указал, че ако не бъде предявен иск в посочения срок, на основание чл. 415, ал.

5 ГПК издадената заповед ще бъде обезсилена, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418 ГПК. Този съдебен акт е бил връчен на заявителя на 16.10.2025 г. по реда на чл. 38, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 41а, ал. 1, изр. 2 ГПК (след като са изтекли седем дена от неговото изпращане чрез ЕПЕП, в който срок съобщението не е било изтеглено).

Заявителят с молба вх. № 17424 от 14.11.2025 г. пред заповедния съд е представил копие от искова молба, подадена до Окръжен съд – Пловдив с вх.

№ 39908 от 14.11.2025 г., при което пред този съд е образувано т. д. № 682/2025 г. Видно от електронното дело това производство към момента на постановяване на настоящия съдебен акт е на етап подаден отговор на искова молба от настоящия жалбоподател в качеството му на ответник.

Независимо от това пред заповедния съд постъпва молба от настоящия жалбоподател с вх. № 18327 от 27.11.2025 г., с която същият иска обезсилване на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист с аргументи, сходни на тези, изложени в частната въззивна жалба.

Заявителят, вследствие на дадена от заповедния съд възможност, подава становище по така подадената молба като аргументира защо изискването за довнасяне на държавна такса не представлява изискване по същество за спазване на изискванията на чл. 415 ГПК.

Заповедният съд с обжалвания съдебен акт отхвърля искането на длъжника по изпълнението със следните мотиви. Съдът на първо място детайлно посочва уредения в чл. 38а, ал. 3 във вр. чл. 41а, ал. 1 ГПК ред за връчване чрез ЕПЕП, който се е осъществил при връчването на разпореждането, с което са дадени указания по смисъла на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. На второ място заповедният съд посочва изискването на чл. 415, ал. 5 ГПК, което е в сила от 01.07.2025 г., и съгласно което съдът следи служебно за предявяване на иска в едномесечния срок, както и резултатът от служебната справка в ЕИСС, от която се установява, че заявителят е предявил своя иск в дадения от заповедния съд срок. На последно място съдът посочва, че въпросът относно държавната такса за образуваното исково производство е такъв за преценка за допустимостта на същото, поради което същият е в правомощията на исковия, а не заповедния съд.

2

Въз основа на така приетата по делото фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното.

Окръжен съд – Ямбол намира, че въззивната частна жалба, с която е сезиран, е процесуално недопустима, тъй като обжалваният съдебен акт не подлежи на обжалване.

Това е така, защото определението на заповедния съд, с което е оставено без уважение искането на длъжника по изпълнение, не представлява съдебен акт нито по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1, нито по смисъла на чл. 274, ал. 1, т.

2 ГПК.

Съгласно мотивите към т. 7 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК, преграждащи са определенията, които временно или окончателно препятстват развитието на производството. В настоящия случай заповедното производство е преминало в исково, поради което не може да се приеме, че обжалваният съдебен акт препятства по някакъв начин развитието на производството. Следва да се посочи, че тъкмо за да може длъжникът по изпълнението да осъществи пълноценно своята защита спрямо предявено му в рамките на заповедно производство вземане, е предвидена възможността при оспорване на същото посредством възражение по смисъла на чл. 414 ГПК заповедното производство да премине в исково, в което да бъде установено със силата на пресъдено нещо дали вземането на заявителя съществува или не.

Същевременно предвид разпоредбата на чл. 416 ГПК процесната заповед за изпълнение не е влязла в сила, а въпросът относно изпълнението, респективно незабавното изпълнение по чл. 418 ГПК, видно и от процесуалния ход на образувания пред Окръжен съд – Пловдив исков процес, подлежи на разрешаване отново от исковия, а не заповедния съд. Ето защо доводът на жалбоподателя, че в случая става въпрос за определение по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, не може да бъде споделен.

В случая не е налице хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като в гл.

37 ГПК, където е правната уредба на заповедното производство, не е налице законова разпоредба, която да дава възможност този вид определения на заповедния съд да бъдат обжалвани.

Доколкото се извежда, че обжалваният съдебен акт не подлежи на обжалване (както правилно е посочено в същия), съобразно чл. 7, ал. 2 ГПК съдът не е бил длъжен да връчва препис от същото на жалбоподателя. В тази връзка оплакването на жалбоподателя, че определението не му е било връчено, се явява неоснователно.

Ето защо въззивната частна жалба не следва да бъде разгледана по същество, респективно следва да бъде оставена без разглеждане. А доколкото настоящият съдебен акт се явява преграждащ, същият подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна частна жалба с вх. № 20090/23.12.2025 г., подадена от мл. адвокат Т. Д., АК-Пловдив, пълномощник 3 на П. К. от гр.****, срещу Определение № 2502 от 08.12.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 2688/2025 г. по описа на Районен съд – Ямбол.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д. № 28/2026 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя с частна жалба пред Апелативен съд – Бургас.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4