Протокол № 1721 от 09.10.2025, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 1721 гр. Сливен, 09.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цанка Г. Н.

Съдебни

Радка Ж. И. заседатели: Юрка Ив. Дочева при участието на секретаря Галина Едр. Пенева и прокурора Т. М. Е.

Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Н. Наказателно дело от общ характер № 20252230200508 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

За РП-Сливен, редовно призована, се явява прокурор Е..

Подсъдимият С. Р. М., редовно призован, се явява лично и с адв.П. Н. от АК-Сливен, надлежно упълномощен от преди.

Свидетел пор.№ 3 – Д. К. К., редовно призована, се явява лично.

Свидетел пор.№ 4 – К. К. К., редовно призован, се явява лично.

Свидетел пор.№ 5 – Д. В. Х., редовно призован, не се явява.

Свидетел пор.№ 6 – Ц. А. С., редовно призована, не се явява.

Свидетел пор.№ 7 – М. И. К., редовно призована, се явява лично.

Свидетел пор.№ 8 – И. В. Ц., редовно призован, не се явява.

Свидетел пор.№ 9 – М. Г. Г. – Т., редовно призована, не се явява.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв.Н.: Няма пречки, моля да дадете ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.

Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

1

Същото е във фазата на съдебното следствие.

САМОЛИЧНОСТ НА ЯВИЛИТЕ СЕ СВИДЕТЕЛИ:

Д. К. К. - 21 г., българска гражданка, със средно образование, неомъжена, не работи, неосъждана, без родство с подсъдимия.

К. К. К. – 46 г., български гражданин, с основно образование, женен, работи, осъждан, без родство с подсъдимия.

М. И. К. - 46 г., българска гражданка, с основно образование, омъжена, не работи, неосъждана, без родство с подсъдимия.

ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.290 от НК, обещават да говорят истината.

Съдът ОТСТРАНИ свидетелите от залата с изключение на свид.Д. К..

Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свид.Д. К..

СВИД.Д. К.: Предупредена съм за наказателната отговорност. Обещавам да говоря истината.

РАЗПИТАНА КАЗА: На 11.03.2024 г. бях на градския стадион в гр.Твърдица. Имах уговорка с моята приятелка Ц. А. С. и я изчаквах там за да се видим. Беше вечерта към 19,40-20,00 часа. Със С. преди това имахме връзка, която прекратихме мисля че няколко дена преди това, не мога да кажа точно. Тогава С. дойде с колата си, спря до мен, аз също бях в моята кола сама.

Спря до мен, слезе и започна да удря шофьорския прозорец, предния десен прозорец, с юмруци за да сваля прозореца си, обаче аз отказах. Потеглих от въпросното място и се спрях в ромския квартал в гр.Твърдица, точно улица не мога да кажа. Съответно той ме проследи до там и се започна абсолютно същото нещо пак – крясъци, викове, заплахи, че ще ме убие, ще ме пребие.

Понеже аз отказах да сваля прозореца ми каза, че има да ми каже нещо, поне малко да си отворя прозореца. Аз го направих и той пъхна ръката си и тъй като колата ми беше централно заключена от шофьорското място, той повдигна копчето и отвори вратата. След като отвори вратата, посегна и ме удари с ръка, с плесница наобратно в областта на устата. Аз усетих, че имам някакво счупване в зъбите, изплюх остатъците им и разбрах, че са счупени предни долни два зъба. С. въпреки всичко не спря, избута ме на седалката до шофьорската, взе телефона ми, след това се качи в моята кола на шофьорското място, запали колата и тръгна към бензиностанцията „Неси Ойл“, мисля че се 2 казва. По пътя спря на една отбивка, където има беседка, няма наименование това място. Там продължи да отправя заплахи „Ей сега те набарах, ще те унищожа“ и тем подобни, вече не си спомням. Това продължи около 30 минути, може и повече. След това аз му показах въпросните останки от зъбите, които бяха паднали. След това потеглихме към бензиностанцията. Там бяха Д. и И., като Д. работи там. С. спря колата, аз останах вътре, телефонът ми все още не беше в мен. С. слезе, не помня дали е купувал нещо от бензиностанцията. Двамата свидетели дойдоха при мен, видяха че не съм в добро съС.ие, че ми има нещо, но не съм им споделяла какво точно се е случило и какво ми има и защо ми има, защото ме беше страх от С.. След това се върнахме и С. ме предупреди да не казвам на никого, включително на родителите ми и аз се съгласих. Върнахме се до неговата кола и там той ме остави и ми даде телефона и всички останали вещи. Говорихме си в заключение какво следва и ми каза да не казвам на родителите ми да не стане по-зле, да не създаваме проблеми. Съгласих се. Той се качи в неговата кола, аз пак се върнах на шофьорското място в моята кола. Баща ми преди това беше ми звъннал. Доколкото си спомням, на връщане от бензиностанцията баща ми звънна по телефона, но телефонът ми беше в С. и аз не можах да вдигна. В същия момент С. ми върна телефона за да вдигна на баща ми. Баща ми каза, че трябва да се прибирам, защото трябвало да му дам нещо, не помня точно какво. Като казвам, че ми върна останалите вещи, имам предвид телефона ми и ключовете за колата. Като казвам, че като си говорихме в заключение какво следва, става въпрос, че проблемът не е малък, проблемът е счупването на зъбите ми и затова той ме предупреди, примерно да излъжа, че нещо съм се ударила, ако ме питат за зъбите. Аз се качих на шофьорското място на моя автомобил и се прибрах вкъщи, където бяха майка ми и баща ми. Видях ги и почнах да плача, при което те разбраха, че нещо не е наред и им разказах цялата истина. След това баща ми взе решението, че трябва да отидем до районното, час не мога да кажа. Там обяснихме ситуацията и това беше него ден. На следващия ден пак ме извикаха в районното. Тогава разказах на следователя и всичко беше до там. Полицаите ме посъветваха, че трябва да си изкарам медицинско и на следващия ден отидох в болница „Хаджи Д.“, казаха ми че там мога да намеря съдебен лекар. Той ме прегледа, установи щетите, какви са частиците и от какъв сорт. След това медицинското го предадох в районното управление. Ходих на стоматолог за да установят кои зъби са, но не 3 мога да ви кажа точно при кой. Това не е зъболекарят, при който ходя. Този когото търсех, го нямаше. Боляха ме зъбите и пиех обезболяващи, но не съм ходила да ги оправят. И в момента ме болят от време на време, защото има прозиращ нерв. Не можахме да се видим нея вечер с моята приятелка Ц.. Ц. ми е писала през това време докато бях със С., но телефонът тъй като не беше в мен, нямаше как да ми помогне. Вече след като разказах всичко на родителите ми, писах на Ц., но не съм разговаряла с нея. Мисля, че на следващия ден разказах на Ц. какво се е случило. След нея вечер не съм виждала и не съм разговаряла със С.. Агресията от С. беше заради раздялата ни, защото аз го предупредих, че всичко трябва да приключи и не желая да контактувам и комуникирам с него, защото забелязвах характерни черти, които не ми харесват. С. по принцип обикаля с автомобила си и ме е видял случайно до стадиона. Не сме си разменяли СМС-и и аз не съм му казвала, че ще бъда до стадиона. Когато спря автомобила до мен и почна да блъска по стъклото, ми казваше „Ей сега те намерих, ще те убия, ще те унищожа, ще те пребия“. Доколкото си спомням, след първия удар на С. с опакото на дланта по устата ми, аз се наведох за да изплюя частици от зъбите, изпаднах в шок и не помня дали е имало други удари. Помня, че ми викаше и крещеше, но не помня какво. Кръв нямаше по устата ми, нямаше кръв. С. не каза защо ми взема телефона, просто го взе. Решението да прекратим връзката беше мое, той настояваше да продължаваме да сме заедно. Не помня 11-ти март какъв ден от седмицата е бил. С. знае къде живея. Спрях на улица в ромската махала, аз не живея там, а живея извън ромската махала. Тръгнах с автомобила си към ромската махала, а не към къщи, защото там бяха родителите ми и исках да избегна по-сериозен конфликт между родителите ми и С.. Родителите ми не одобряваха С.. Връзката ни със С. продължи около година, като постоянно се разделяхме и после се сдобрявахме. По време на връзката ни, юни месец 2023 г. родителите ми подадоха сигнал в полицията в Твърдица, че С. ме е отвлякъл.

Тогава имахме сблъсък със С., пак се бяхме разделили и тогава той ми отправи условие, че или ще се прибирам кротко и тихо с него в тях, или след това ще има някакви последици за мен и за родителите ми, но не каза в какво ще се изразяват те. Аз тогава доброволно се качих в колата му и отидохме у тях, където стоях около 3-4 дни. Когато отидохме в С., неговата майка се обади на моята, за да й каже, че аз съм там. Когато след това се прибрах в моя дом, подадохме сигнала в полицията, за да може да се прекрати всякакъв контакт с 4 него, за да може да има ограничителна заповед. Връзката ни продължи 3-4 месеца след това, като не е имало второ оплакване за отвличане. Не са ме издирвали. Две частици паднаха от зъбите ми и ги оставих при съдебния лекар да ги види. Баща ми не е осъществявал насилие над мен. Не съм звъняла на телефон 112. Още същата вечер отидохме в полицията в Твърдица. Случката се случи на 11-ти вечерта, на 12-ти бях на съдебен лекар. Същата вечер не съм звъняла по телефона на С..

ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.

Адв.Н.: Нямам въпроси към свидетеля.

ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля.

Съдът, след като изслуша становищата на страните в процеса, намира че следва да бъдат прочетени показанията на свид.Д. К., дадени в хода на досъдебното производство на 17.09.2024 г. и на 10.12.2024 г., тъй като свидетелят заяви, че не си спомня някои от нещата, свързани с инцидента.

ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам.

Адв.Н.: Съгласен съм.

На основание чл.281, ал.7 от НПК съдът разяснява на подсъдимия, че прочетените показания на свид.Д. К. по реда на чл.281, ал.5 от НПК могат да се ползват при постановяване на присъдата.

ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам това. Съгласен съм да се прочетат показанията на свид.Д. К., дадени на досъдебното производство на 17.09.2024 г. и на 10.12.2024 г.

Със съгласието на страните и на основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2 от НПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА показанията на свид.Д. К., дадени пред орган на ДП на 17.09.2024 г., находящи се на л.47-48 от ДП и на 10.12.2024 г., находящи се на л.55-56 от ДП.

Съдът започна с прочитане на показанията, дадени на 17.09.2024 г., находящи се на л.47-48 от ДП.

СВИД.Д. К.: „Както вече казах, имах връзка със С. Р. М., който е от гр.Твърдица и живее на ул.*****, същия град, която продължи до м.ноември 2023 г., като след това с него се разделихме“ – вярно е. „След раздялата ни той 5 много пъти ме е канил да излезем заедно, за да се сдобрим, но аз винаги съм му отказвала“ - да. Това, което съм казала тогава е вярно, че м.ноември 2023 г. окончателно прекратихме връзката си със С. и месеци наред не сме имали контакт с него. В началото на м.март 2024 г. започнахме да си пишем, два или три пъти С. ме кани на среща и се виждахме из града, просто се разхождахме, но не сме възобновили връзката си, просто като приятели. „На 11.03.2024 г., около 20,30 часа, бях в района на градския стадион на гр.Твърдица, където изчаквах една моя приятелка да ми се обади, защото с нея щяхме да излизаме“ – да, имахме уговорка да се видим с нея до стадиона. „Аз бях с автомобила на баща ми, който е „Опел Зафира“ с рег.№ *****“ - да. „Докато изчаквах вътре в автомобила, до мен спря автомобила на бившия ми приятел С. М. и от него слезе той“ - да. „С. беше сам, аз също бях сама и като го видях веднага заключих автомобила, защото разбрах, че той може да ми направи нещо“ - да.

Забелязах заплаха в него, той като слезе от автомобила очевидно в него имаше агресия. Последния път когато се виждахме преди 11-ти март, в началото на м.март, де факто в тези десет дни, не ми харесваше че имам контакт с него и по някакъв начин се опитвах просто да няма допир до мен. Ние живеем в един град и постоянно се виждаме било в магазина, било на улицата. Той проявяваше желание отново да възобновим отношенията си. Аз по някакъв начин се съгласих, но в граници, не исках пак да се впускаме в нещо посериозно. „Видимо изглеждаше изнервен и понеже го познавам, изглеждаше и да е употребил наркотични вещества, тъй като през времето, когато излизахме, съм го виждала да си купува и да употребява такива“ – да, вярно е. „С. се доближи до автомобила, в който се намирах и започна да удря стъклото на шофьорската врата с юмруци“ - да. „Каза ми, че ако не сляза от автомобила щял да го разбие, да ме отмъкне и да ме пребие“ - да. „Аз запалих двигателя на автомобила и тръгнах, като след мен тръгна С. с неговия автомобил“ - да.