Решение № 67 от 20.04.2023, Районен съд - Девня
- Съд
- Районен съд - Девня
- Дело
- Гражданско дело 918/2022
- Вид
- Решение № 67
- Подписан
- 20.04.2023
- В сила
- 19.05.2023
- Състав
- ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ ВАСИЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.14 · Закон за местните данъци и такси
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 67 гр. Девня, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20223120100918 по описа за 2022 година
Предявени са искове от “Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД, ЕИК 103002253, против Н. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Д. , кв. “ Н. Н. “ ул. „ Д. „ №** , с правно основание чл.422, вр. с чл.415 ГПК, която в качеството си на потребител ползва предоставяни от ищеца ВиК услуги на същия адрес. Услугите се ползват и отчитат по партида с абонатен №******-*, чийто титуляр е ответника. Съгласно чл.5, т. 6 и чл.33, ал.2 от Общите условия /ОУ/ на ищеца потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги в срок 30 дни от датата на фактуриране, което ответника не е направил.
Моли съдът, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК за сумата от 91,60 лв, представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с аб. №********, за периода от 08.05.2019 г. до 06.04.2022 г. за обект-имот, находящ се в гр. Д., кв. “ Н.Н. “ ул. „ Д. „ №**, за сумата 14,53 лв, представляваща лихва за забава за периода от 12.07.2019 г. до 28.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2022 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане. Претендират се и разноските в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника. Същата, нито нейн представител не се явява в съдебно заседание и не е поискано делото да се разглежда в нейно отсъствие. Процесуалният представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът с протоколно определение от последно по делото заседание от 05.04.2023г. след събиране на всички поискани от страните доказателства е 1 обявил, че ще се произнесе с решение по реда на чл.238 и чл. 239 ГПК. Видно от представените доказателства по делото обаче не са налице всички предпоставки за постановяване неприсъствено решение по делото, тъй като за част от размера на исковете се явяват вероятно неоснователни. Съдът намира, че съгласно разясненията, дадени с определение №184/20.04.2015г. по ч. гр. д. №306/2015т. по описа на I гр. отд. на ВКС определението, с което съдът се е произнесъл по искането по чл.238 ГПК е оттегляемо и съгласно разясненията, дадени с мотивите на това определение, тъй като съдът прецени, че исковете са вероятно неоснователни в една част, той се явява длъжен да отмени определението, с което се е произнесъл по искането по чл.238 ГПК и да премине към решаване на делото по общия ред, което се извършва с настоящето решение.
По частно гражданско дело № 472/2022 г. на ДРС е издадена Заповед № 311/12.05.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Н.
К. С., ЕГН **********, с адрес гр. Д., кв. “ Н. Н. “ ул. “ Д. “ №**, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Варна, ЕИК 103002253, за сумата от 341,02 лв., представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от 08.08.2014 г. до 06.04.2022 г., за сумата 136,16 лв, представляваща обещетение за забава за периода от 07.09.2014 г. до 28.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2022 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане, за сумата от 25 лв., представляваща държавна такса и за сумата от 50 лв юрисконсулско възнаграждение
Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия / ОУ / за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, видно от които /чл.2/ потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица, собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и доказателства за публикацията им и за влизането им в сила.
Представена по делото е справка за недобора на абонат с потребителски абонатен № 2236471, за адрес, находящ се в гр. Д., кв. “ Н. Н. “ ул. “ Д. “ №**, за периода 12.06.2019 г. – 04.04.2022 г.
Представен по делото е карнетен лист по партида с абонатен № ********, за адрес, находящ се в гр. Д., ул. “ Д. “ №**, за периода м.12.2018г. до м.09.2020г.
Представен по делото е опис на отчетите за абонат №******* от таблет, за адрес в гр. Д., ул. “ Д. “ №**, за период м.09.2020. – м.02.2023г.
Представена по делото е копие от данъчна декларация по чл.14 ЗМДТ по партида на Н. К. С..
Представен по делото е споразумителен протокол от 09.01.2023г., за разсрочено плащане по фактури за периода м.06.2015г. – м.10.2022г. за партида с абонатен №2236471 с титуляр Н. К. С. и адрес гр. Д. , ул. “ Д.“ №**, подписан от М.И. -син От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, което съда приема като обективно дадено и безпристрастно, се установява, че 2 размера на месечните задължения по главница за ползвани ВиК услуги по партида с № ******** по фактури, издадени в периода 12.06.2019г – 06.04.2022г. , са в общ размер 84,94 лв. Обезщетението за забава върху задължението е в общ размер от 13,82 лв., считано от падежа на всяка една фактура до 28.04.2022 г. Титуляр към датата на проверката от вещото лице в базата данни на ищеца на партида с аб. №2236471 е ответника По счетоводни данни от системата на ищеца има погасени суми по процесните фактури – плащане на 20.02.2023г. на сумата от 7,30 лева
Ангажирани са и гласни доказателства посредством разпита на един свидетел на страната на ищеца. В своите изявления пред съда свиетелят Б. М., служител на ищеца, излага, че за имота засича потреблението на вода. Явства, че в имота отначало живеели двама души.
Исковете са предявени по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за връчване съобщенията на длъжника по заповедното производство по реда на чл. 47 ГПК, поради което се явяват процесуално допустими. Разгледани по същество съдът намира същите за частично основателни по следните съображения :
За основателността на предявените искове ищецът следва да установи на първо място наличие на облигационно правоотношение с ответника по валидно сключен договор за доставка на ВиК услуги при Общи условия. Съгласно НАРЕДБА №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи получаването на ВиК услуги се урежда от публично известни ОУ на оператора. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането в сила на ОУ потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния ВиК оператор заявление, в което да предложат различни условия.
Неподписването на индивидуално споразумение обаче не препятства приложимостта на ОУ, чиято задължителност остава приложима. Следователно ако между страните няма подписан индивидуален договор, то отношенията между потребител и оператор на ВиК услуги остават подчинени на публикуваните ОУ. Отделно от това за пълнота на изложението следва да се добави и че закона никъде не въвежда и изискване за някаква форма на този вид договори. По делото от представените писмени доказателства се установява факта на влизането в сила на ОУ на ВиК, както и че същите важат за всички потребители на вода и ВиК услуги, посочени в чл.2 от Общите условия . Представени са и Решения на КЕВР за изменение цените на потребление, считано от 23.12.2019г., както и всички останали решения за промени в елементите от възникващото при ОУ правоотношение. Въпреки предоставената й възможност в рамките на срока по чл. 131 от ГПК ответникът Н. К. С. не е депозирала отговор на исковата молба, като не е изразила становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложила възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочила доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представила писмени доказателства, с които евентуално 3 разполага. На основание чл. 133 от ГПК и предвид липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на цитирания текст, съдът приема, че ответникът е загубила възможността да упражни тези си права в хода на предстоящото разглеждане на спора. В хода на съдебното производство ответницата не е направила и оспорване, че за претендирания период имота в гр. Д., ул. “ Д. “ ** не е бил водоснабден и не са получавани предоставяните от ищцовото дружество услуги, не е противопоставила и твърдения за неизправност на водомера. Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнет заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен случаите на отчитане по електронен път.В случая се твърди, че системата на отчитане на водата при ищцовото дружество от м.
09.2020г. не е позволявало поставянето на подпис от представител на клиента. Правото на потребителя да присъства при отчитането на показанията на водомерите по чл.4, т.7 от ОУ обаче не е нарушено, доколкото разпитаният по делото свидетел установява реализирането на това право, в тези случаи, когато е извършвал реален отчет, а съгласно представения опис на отчетите чрез таблет, това е станало през периода м. 11.2020г – м.05.2021г. също през м.11.2021г. и през месец 04.2022г. Следва да се приеме, че съгласно чл. 35, ал. 2 от Наредба № 4 и чл. 23, ал. 3 от ОУ в междинните периоди между две отчитания, когато периодът е по - дълъг от един месец, ежемесечно е начислявано служебно количество изразходвана вода и при следващото реално отчитане на показанията на водомера количеството вода се е изравнявало в съответствие с реалното потребление и крайният резултат е общото потребено количество до този момент на последното реално отчитане.
Следва да се отбележи, че макар отчет на потреблението е извършен на период повече от три месеца, законодателят обаче не е предвидил санкция за неотчитането в тримесечния период, с която потребителят да се освобождава от задължението си за заплащане на потребените и отчетени количества потребени ВиК услуги. С оглед отбелязаното в представения опис на отчетите чрез таблет за процесния абонатен №2236471 за последен реален отчет, относим за процесния период, през м.04.2022г. отчетеното количество вода за периода м.05.2019г. – м.04.2022.г, е 45, което се равнява на около 1,25 на месец, което според настоящия съдебен състав е в рамките на нормалното за едно домакинство и в съответствие с преходните реални отчети от опис на отчетите чрез таблет за процесния абонатен №2236471, при които е била отбелязвано в повечето случаи количество от 1 на месец . Стойностната претенция на ищеца е проверена и установена от заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза. Потребителят, нито твърди, нито доказва, че за процесния период е заплащал стойността на доставените му от оператора ВиК услуги, поради което исковете следва да бъдат уважени, но в размерите, установени от вещото лице по делото с оглед така извършеното плащане.
С оглед изхода на делото и предвид обстоятелството, че заплащането на част от дължимите суми е било извършено след образуване производството по делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски в размер на 480 лева и разноски за заповедното производство в размер на 75 лева. Съдът 4 намира, че съобразено фактическата и правна сложност на делото юрисконсултското възнаграждение на ищеца следва да бъде определено в размер на 100 лева съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.25, ал.1 от НЗПП.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТТЕГЛЯ определение от съдебно заседания от 05.04.2023г, с което съдът е обявил на страните, че ще се произнесе с решение по реда на чл. 238 ГПК и чл.239 ГПК и ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ, по предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК, че ответника Н. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., кв.