Определение № 262474 от 17.09.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 13239/2019
- Вид
- Определение № 262474
- Подписан
- 17.09.2026
- В сила
- 07.10.2026
- Състав
- АЛБЕНА МАРЧЕВА БОТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.21, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.24, т.1 · Закон за правната помощ
- чл. 132, ал. 1 · Конституция на Република България
О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№….. гр. София, 17.09.2026 г..
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 2 състав, в закрито съдебно заседание в състав:
СЪДИЯ: Албена
Ботева като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 13239 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е осъдителна искова претенция от Е.Д.М. срещу Върховен административен съд.
С исковата молба, ищецът е заявил искане за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ по делото.
От приложените доказателства се установява да са налице предпоставките на чл.83, ал.2 от ГПК.
Молбата за предоставяне на правна помощ по смисъла на чл.21, т.3 от ГПК съдът намира за неоснователна. Допускането на правна помощ се явява процесуално неоправдано съгласно чл.24, т.1 от ЗПП, съобразно ползата която би донесло за ищеца съобразно предмета на исковата претенция. С оглед изложените обстоятелства и искания, съдът констатира, че исковата претенция е процесуално недопустима, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България, при осъществяване на съдебната власт, съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. С тази разпоредба законодателят е въвел т. нар. „функционален имунитет“ на магистратите. Функционалният имунитет е предназначен да осигури на магистратите независимост при осъществяване на своята дейност, за да могат те свободно и по съвест да решават възложените дела.
Гражданската неотговорност е материалноправен елемент от правното положение на титуляра, която се прилага както по време на изпълнение на служебните задължения в това качество, така и след освобождаване от заеманата длъжност. Следователно същата се явява абсолютна процесуална пречка за образуване и разглеждане на предявени имуществени искове срещу посочената категория лица и за посочените действия и актове. Отделно от това следва да се подчертае, че разпоредбата на чл. 132, ал.
1 от КРБ визира едно единствено изключение от принципа, а именно - ако извършеното не е умишлено престъпление от общ характер. В настоящият случай не се твърди да е реализирано посоченото изключение – посочените в исковата молба съдии от Върховен административен съд, да са осъдени с влязла в сила присъда за престъпление от общ характер за деянието (деянията), за които се иска ангажиране на отговорността на държавата.
Конституционната забрана за търсене на отговорност от магистратите за извършени от тях действия/бездействия при изпълнение на служебните им задължения, изключва противоправния им характер, извън изрично предвидената хипотеза, при извършено умишлено престъпление, и при липса на възможност за търсене на отговорност от прекия причинител се изключва и възможността такава да се търси и от възложителя на работата по чл. 49 от ЗЗД. Ето защо и исковата претенция е недопустима.
Поради това и на осн.чл.24, т.2