Решение № 1561 от 22.02.2016, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 22.02.2016 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение , III “Б” състав , в публично заседание на девети февруари през две хиляди и шестнадеС.година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЛЮБОМИР В. при секретар Н.С. като разгледа докладваното от съдия В. въззивно гражданско дело №12385 по описа на 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК / въззивно обжалване /.

В. гр.д. №12385/2015 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Х.Х.А. ЕГН ********** , Е.Х.А. ЕГН ********** и С.З.А. *** срещу решение №I-25-49 от 28.05.2015 г постановено по гр.д.№18211/13 г на СРС , 25 състав , с което е отхвърлен иска им с правно основание чл.124 ал.1 ГПК срещу Д.А.П. ЕГН ********** и В.П.Т. *** , че са собственици по покупка с нотариален акт от 18.10.1995 г от А. З. П. и наследство на следния недвижим имот : ДВОРНО

МЯСТО с площ от 660 кв.м в гр.Б. кв.М. , представляващо УПИ XIII-103 кв.15 по плана на кв.М. ; а по кадастралната карта поземлен имот с идентификатор №*** с площ от 623 кв.м.; при съседи имот №*** ,

№***, №*** и №***.

Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като са собственици на имота и са го владяли и стопанисвали. Прилагат удостоверение от Служба по вписванията , че нотар.акт №14 том 96 нотар.дело №19131/95 г е надлежно вписан .

Въззиваемите страни не са подали писмен отговор на въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 22.06.2015 г и е обжалвано в срок на 03.07.2015 г .

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

За да отхвърли исковете на ищците СРС е приел , че независимо от грешния ЕГН в нотариалния акт от 18.10.1995 г прехвърлителят е бил ясно индивидуализиран и надлежно представляван . От друга страна , според справка за имот за периода 01.01.1992 г – 12.11.2012 г първото вписване по партидата №240165 от 29.10.2012 г за поземления имот в гр.********** е на нотариалния акт от 26.10.2012 г на ответниците. Нотариалният акт от 18.10.1995 г не е бил вписан и по силата на 113 ЗС /оповестително-защитно действие/ е непротивопоставим на ноталиалния акт на ответниците от 26.10.2012 г.

Решението на СРС е неправилно .

Ответниците не твърдят в писмения си отговор , че нотариалният акт на наследодателя на ищците не е вписан . Твърденията им са , че добросъвестно са купили имота , като СПОРЕД ПРЕДСТАВЕНИТЕ ИМ СПРАВКИ имотът не е бил отчужден или обременен.

Разликата е много съществена, като на практика СРС се е произнесъл по довод , който не е бил заявен .

По идентичността на имота няма спор между страните. СГЕ установява , че нотар.акт от 18.10.1995 г е подписан от П. П. като пълномощник на А. П.. Възражение на ответниците , че П. П. не е имала представителна власт не е заявено в отговора и е преклудирано. Същото освен това не е доказано , а самият нотариален акт има обвързваща доказателстевна сила - решение №545 от 23.02.2011 г по гр.д. № 349/2010 г, ГК , ІІ ГО на ВКС и решение №209 от 16.10.2013 г по гр.д. № 2591/2013 г, ГК , ІІ ГО на ВКС.

При констатираното :

- разминаване в ЕГН на продавача А. З. П. в нотар.акт от 18.10.1995 г ;

- отразяване върху акта на номер от входящ регистър и номер от актова книга ;

- промяна в номера , адреса и индивидуализация на имота ;

- издаване на нотар.акт от “държавен нотариус” през 1995 г - преди влизане в сила на ЗННД ;

СРС е следвало да извърши задълбочена проверка дали нотар.акт от 18.10.1995 г е бил вписан или не. Вписванията на нотариални актове у нас се извършва служебно . Вероятността визирания нотариален акт да се издаде и да не бъде вписан е минимална , а освен това:

- справката

, на която се позовава СРС е нечетлива и е издадена за имот с адрес гр.********** ;

- такъв адрес не е залегнал при издаване на нотар.акт от 18.10.1995 г ; в който е посочено , че имотът е в кв.М.;

- по данни на “ГИС” София процесният имот е в гр.Б. на ъгъла на ул.Й.Й. и ул.Н.В.

, като адресът му всъщност е на ул.Н.В. №** ;

- по правило системата на вписванията у нас е персонална и много по-точна за случая би била справка по лице – за продавача А. З. П. ; както по вярно , така и по грешно ЕГН ;

- дори персонална справка на името на праводателите на ответниците няма да е точна , защото ЗКИР и ПВп не предвиждат отразяване на наследственото правоприемство в имотния регистър ;

-

“заиграването” с различни адреси и индивидуализация на имот е класически пример на схема на имотна измама . В такъв случай справката от “партидата по имот” се оказва неточна , като удостоверението за тежести излиза “чисто” , но с невярно съдържание .

За да се получи от електронна система правилен отговор , страната и съдът трябва да й зададат правилния въпрос.

Изводът е , че преди да приложи чл.113 ЗС районният съдия е следвало напълно да се увери , че първият нотариален акт въобще не е бил вписан . При съвместяване на сегашните дейности на нотариус и съдия по вписванията само от държавен нотариус - преди ЗННД – това е по-скоро учебникарски пример за илюстриране на оповестително-защитно действие на вписването , отколкото реална възможност .

В случая според удостоверение №3240 от 25.06.2015 г на Служба по вписванията на 18.10.1995 г и според изискана от настоящия съд справка от 13.10.2015 г на Служба по вписванията –гр.София се констатира вписване на нотар.акт №14 том №096 нотар.дело №19131/95 г за продажба от А. З. П.. Следователно има основание за приложение на чл.113 ГПК , но в полза на ищците , а не на ответниците. Наследодателят на ищците е придобил в СИО собствеността върху имота с посочения нотариален акт.

С оглед на изложеното трябва да се разгледа възражението на ответниците , че праводателите им са придобили обратно имота по давност.

Според разпитания пред СРС свидетел С.В. /непосредствен съсед по имот/ имотът е бил посещаван от Х.А. , но не е бил поддържан от него , а от свидетеля. Имотът не е ограден , а през 2012 г бил посетен от жена , която искала да го купи.

Според разпитания пред СРС свидетел Ц.К. , същият бил брокер и участвал при подготовката на сделката от 1995 г . Виждал ищците в имота , но рядко.

Според разпитания пред СРС свидетел А.Г. същата водила строители на имота между 1995 г – 1998 г . После през 2010 г ходила на имота

, както и през 2012 г . Имотът не бил ограден , а буренясал и изоставен.

Според разпитания пред СРС свидетел Р.Ч. /или Ч./, същият се запознал с П. 2009 г или 2010 г . През 2010 г или 2011 г свидетелят ходил на имота , който представлявал неоградено място. На място нямало никого и П. му казала , че ходи редовно .

Беряла и плодове.

Видно е , че всички свидетели са единодушни , че процесният имот не е бил ограден , бил е изоставен и не е ползван . Най-достоверни и обективни са показанията на св.В. , който е и непосредствен съсед на имота. От неговите показания се установява , че праводателите на ответниците не са установили явно и открито владение върху имота . Подготовката на документи и намерението имотът да бъде повторно препродаден /показанията на св.Г. и Ч./ не са равнозначни на владение, а и тези лица установяват факти от 2009 г или 2010 г , от когато до предявяване на иска не е изтекъл 10-годишен давностен срок. Св.Г. твърди , че е водила строители в имот , но не става ясно дали това е бил процесния имот /А. П. е имал и други имоти в района/ и дали е било преди или след сделката с праводателят на ищците.

Настоящият съд счита , че има злоупотреба от лицето

П. П. , която е участвала и в двата нотариални акта. Очевидно същата е установила , че процесният имот не се ползва редовно от Х.А.-баща и от наследниците му; и се е възползвала от това положение , за да продаде повторно имота.

Налага се изводът , че искът е основателен и след отмяна на решението на СРС трябва да бъде уважен. С оглед изхода на делото в тежест на ответниците са деловодните разноски за ищците пред СРС и СГС.

Водим от горното , СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение

№I-25-49 от 28.05.2015 г постановено по гр.д.№18211/13 г на СРС , 25 състав , с което е отхвърлен иска на Х.Х.А. ЕГН ********** , Е.Х.А. ЕГН ********** и С.З.А. *** с правно основание чл.124 ал.1 ГПК срещу Д.А.П. ЕГН ********** и В.П.Т. *** ,че са собственици по покупка с нотариален акт от 18.10.1995 г от А. З. П. и наследство на следния недвижим имот : ДВОРНО МЯСТО с площ от 660 кв.м в гр.Б. кв.М. , представляващо УПИ XIII-103 кв.15 по плана на кв.М. ; а по кадастралната карта поземлен имот с идентификатор №*** с площ от 623 кв.м.; при съседи имот №*** , №***, №*** и №*** ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на Х.Х.А.

ЕГН ********** , Е.Х.А. ЕГН ********** и С.З.А. *** с правно основание чл.124 ал.1 ГПК срещу

Д.А.П. ЕГН ********** и В.П.Т. *** , че Х.Х.А. ЕГН ********** , Е.Х.А. ЕГН ********** и С.З.А. *** са собственици по покупка с нотариален акт от 18.10.1995 г от А. З.

П. и наследство на следния недвижим имот : ДВОРНО МЯСТО с площ от 660 кв.м в гр.Б. кв.М. , представляващо УПИ XIII-103 кв.15 по плана на кв.М.