Решение № 3440 от 29.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3440 гр. София, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета М. Антонова

РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20221100504739 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 08.12.2021г., постановено по гр.д. № 71298 по описа за 2019г. на Софийския районен съд, 175 състав, е признато за установено по отношение на “П.” ООД и П. М. М., действащи в условията на пасивна солидарност, съществуването на вземането на “Алинц лизинг България” ЕАД, за сумата 621,76 лева, представляваща платена от ищеца вноска по застраховка “Автокаско” на л.а. м. “Мерцедес Бенц”, м. “GLK 220 CDI”, рег. № СА **** СМ, съгласно договор за финансов лизинг на моторно превозно средство с опция за прехвърляне на собствеността № 00FLO4580, скл. на 18.07.2011г., изискуема на 01.01.2015г., сумата 512,06 лева, представляваща платен от ищеца местен данък “Превозно средство” за посоченото МПС, съгласно договора за лизинг, изискуема на 12.03.2015г., сумата 7644,96 лева, представляваща лизингови вноски за периода 15.04.2015г.15.09.2015г., съгласно договора за лизинг, сумата 2362,66 лева, представляваща застрахователни премии по застраховка “Автокаско” на лизинговото МПС, във връзка с посочения договор за лизинг, за периода 04.04.2015г.- 01.01.2016г., сумата 340,48 лева, представляваща платена от ищеца застрахователна премия по застраховка “Гражданска отговорност” на лизинговото МПС, във връзка с посочения договор за лизинг, изискуема на 28.10.2015г., сумата 70 лева, представляваща административно наказания “глоба”, наложено за нарушение по ЗДвП във връзка с лизинговия автомобил, платена от ищеца, изискуема на 03.09.2015г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 11.12.2017г., до окончателното плащане на сумите, за което вземане е издадена заповед за 1 изпълнение за парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 86230 по описа за 2017г. на Софийския районен съд, 175 състав. Със същото решение е отхвърлен предявения от “А.л.Б.” ЕАД против “П.” ООД и П. М. М. иск за установяване на вземането на лизингови вноски над сумата 7644,96 лева до сумата 7759,92 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останала ответницата П. М. М..

Въззивницата изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че вземането на ищеца, предмет на настоящото дело, е различно от това- на гр.д. № 24733/ 2017г. на Софийския районен съд, 158 състав. На следващо място, същата развива доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че дължи заплащане на лизингови вноски, дължими след отнемане фактическата власт върху автомобила. Във въззивната жалба са развити съображения, че кредиторът не е оказал необходимото съдействие след намиране на лизинговия автомобил от полицейските органи на Република Северна Македония. Счита, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че задължението не е погасено по давност.

В обобщение, въззивникът счита, че първоинстанционното решение противоречи на материалния закон и е необосновано. Искането към въззивния съд е за отмяна на съдебния акт в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока и реда по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Искането е въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а постановеното решение да бъде потвърдено в обжалваната част.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът “А.л.Б.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните бил сключен договор за финансов лизинг на МПС, с предмет л.а. м. “Мерцедес Бенц”, м. “GLK 220 CDI”, с рег. № СА **** СМ. Поради неизпълнение на задълженията от страна на лизингополучателя, лизингодателят прекратил договора, считано от 14.03.2015г., за което уведомил лизингополучателя и поискал връщане на лизинговата вещ. Ищецът сочи, че последният не върнал вещта, нито платил дължимите лизингови вноски. Наведени са доводи, че съгласно т. 6.3, т. 6.4 и т. 6.10 от Общите условия (ОУ) към договора лизингополучателят следвало да плаща всички застрахователни премии по застраховки, с предмет лизинговия автомобил, както и данъците, дължими за процесния автомобил. Във връзка с лизинговия автомобил ищецът направил разходи за застрахователни премии, местен данък и административно наказание “глоба”. Лизингополучателят не изпълнил задължението си да плати същите. Предвид изложените твърдения, ищецът счита, че ответницата дължи сумата 621,76 лева, представляваща вноска по застраховка "Автокаско"застрахователна полица № 14-0300/378/5001450 на лизинговото МПС, изискуема от 01.01.2015г., сумата 512,06 лева, представляваща данък "Превозно средство" за посоченото МПС, изискуем от 12.03.2015г. Ищецът поддържа, че съгласно т. 10.7 от Общите условия към договора за лизинг след прекратяване на договора при условие, че автомобилът не е върнат лизингополучателят дължи заплащане на лизингови вноски до връщане на 2 лизинговата вещ в размер на сумата 7759,92 лева, представляваща лизингови вноски по договора за лизинг за периода от 15.04.2015г. до 15.09.2015г. Също така на основание т. 8.8 от Общите условия дължи заплащане на направените от страна на дружеството разходи, свързани с автомобила- платени застрахователни премии в размер на сумата 2362,66 лева, представляваща вноски по застраховка "Автокаско" за периода от 04.04.2015г. до 01.01.2016г.; сумата 340,48 лева, представляваща вноска по застраховка "Гражданска отговорност" на лизинговото МПС, изискуема от 28.10.2015г. и глоба в размер на сумата 70 лева, представляваща административно наказание "глоба", наложено за нарушение по ЗДвП във връзка с лизинговото МПС, изискуемо от 03.09.2015г.

Ето защо, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземането му за сумата 7759,92 лева, представляваща лизингови вноски по договора за лизинг за периода от 15.04.2015г. до 15.09.2015г., сумата 621,76 лева, представляваща вноска по застраховка "Автокаско"-застрахователна полица № 14- 0300/ 378/ 5001450 на лизинговото МПС, изискуема от 01.01.2015г., сумата 512,06 лева, представляваща данък "Превозно средство" за посоченото МПС, изискуем от 12.03.2015г. , сумата 2362,66 лева, представляваща вноски по застраховка "Автокаско" за периода от 04.04.2015г. до 01.01.2016г.; сумата 340,48 лева, представляваща вноска по застраховка "Гражданска отговорност" на лизинговото МПС, изискуема от 28.10.2015г. и глоба в размер на сумата 70 лева, представляваща административно наказание "глоба", наложено за нарушение по ЗДвП във връзка с лизинговото МПС, изискуемо от 03.09.2015г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „П.“ ООД не е депозирал отговор на исковата молба.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответницата П. М. М., в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Ответницата не оспорва , че действително е подписала договора за финансов лизинг на моторно превозно средство с опция за прехвърляне на собствеността № 00 FLO 4580 от 18.07.2011г. Сочи, че лекият автомобил бил противозаконно отнет, била образувана пр.пр. № 17922/ 2015г. по описа на СРП, дознание ЗМ № ЗМК 15154/2015г. по описа на 05 РУ на СДВР, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК. Вследствие на помощта на ответницата, автомобилът бил открит и задържан в органите на полицията в Република Северна Македония, като същото се намира в държане на органите на реда в гр. Струмица, Република Северна Македония. Междувременно ответницата продължила да плаща лизинговите вноски, но тези плащания не били отразени никъде. Същата сочи, че дружеството лизингодател отказало да съдейства автомобилът да бъде върнат. В отговора са наведени доводи, че във връзка с договора за лизинг между страните било образувано гр. дело № 24733/2017г. на Софийския районен съд, 158 състав. Ответницата релевира възражение за изтекла погасителна давност. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.

На 18.07.2011г. между “А.л.Б.” АД и “С.**” ЕООД, “П.” ООД и П. М. М. е сключен договор за финансов лизинг на моторно превозно средство с опция за прехвърляне на 3 собствеността № 00FLO4580, като “П.” ООД и П. М. М. са се задължили като солидарни длъжници наред с “С.**” ЕООД. Видно от договора, лизингодателят е поел задължение да придобие от доставчика автомобил м. “Mercedes Benz”, м. GLK 220 CDI и да го предостави за ползване на лизингополучателя срещу заплащане на възнаграждение в размер на 29083,33 евро без ДДС/ 34900 евро с ДДС. Договорът е сключен за срок от 48 месеца от предаване на автомобила. Страните са постигнали съгласие, че лизингополучателят се задължава да плати лизинговата цена на 48 лизингови вноски, с падеж 15 число на съответния месец.

Първоначалната лизингова вноска е в размер на 5816,67 евро, без ДДС. Страните са постигнали съгласие, че по отношение на автомобила се сключват задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” и застраховка “Каско”.

Съгласно Общи условия (ОУ) на “А.л.Б.” АД, приложими към договора за лизинг, раздел VI, лизинговото имущество се застрахова през целия срок на действие на договора за финансов лизинг от лизингодателя в негова полза. Лизингодателят определя застрахователя, застрахователния посредник, вида на застраховката и покритите рискове, ръководейки се от принципа на максимална застрахователна защита за целия срок на действие на договора.

Дължимите застрахователни премии са за сметка на лизингополучателя, без последният да има право да оспорва видовете застраховки, покритите застрахователни рискове, избрания застраховател и размера на застрахователните премии (т. 6.1.). В ОУ е посочено, че за целия срок на договора лизингополучателят се задължава да плаща дължимите застрахователни премии и да извършва необходимите правни и фактически действия във връзка със сключване или подновяване на договора за застраховка при установени от лизингодателя или същите условия (т. 6.3). Лизингополучателят заплаща застрахователните премии за своя сметка през целия срок на действие на договора (т. 6.4). Съгласно т. 8.10.1 и т. 8.10.9 от ОУ, освен останалите свои задължения, посочени в тези общи условия и договора за финансов лизинг лизингополучателят се задължава да изплаща на лизингодателя всички суми, дължими за глоби, имуществени санкции и други административни наказания, свързани с лизинговото имущество или с действията или бездействията на лизингополучателя, предявявани към лизингодателя от съответните органи, в срок до 7 дни от тяхното поискване от лизингодателя, а също така и да възстановява на лизингодателя платените от него за имуществото данъци и такси. В ОУ е посочено, че всички рискове във връзка с притежаването, погиването, погиването на имущество, след предаване на имуществото е за сметка на лизингополучателя (т. 8.2). В раздел VIII на ОУ са регламентирани предсрочната изискуемост и прекратяването на договора. В т. 10.6.7. е посочено хипотеза на едностранно прекратяване на договорната връзка между страните, а именно, че лизингодателят може да прекрати едностранно и без предизвестие договора за финансов лизинг при неизпълнение от лизингополучателя на задължение, произтичащо от договора за лизинг или ОУ. При всички случаи на разваляне или прекратяване на договора, поради действие/ бездействие на лизингополучателя същият дължи плащане на лизингови вноски до връщане на лизинговото имущество.

Лизингодателят е предал държането на автомобила на лизингополучателя на 4

04.10.2011г., за което страните са съставили приемо- предавателен протокол.

От събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства се установява, че фактическата власт върху лизинговия автомобил е била отнета противозаконно след 10.02.2015г., за което пред 05 РУ- СДВР е образувано досъдебно производство.