Решение № 146 от 14.02.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1250/2023
- Вид
- Решение № 146
- Подписан
- 14.02.2024
- В сила
- 14.02.2024
- Състав
- Цветко Лазаров, Ралица Димитрова, Нина Стойчева
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.234, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.63 · Закон за собствеността
- чл.68, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.69 · Закон за собствеността
- чл.79 · Закон за собствеността
- чл.99 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 146 гр. София, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Цветко Лазаров
Членове:
Ралица Димитрова
Нина Стойчева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231000501250 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на И. С. С. срещу решение № 500/ 31.01.2023г. на СГС, ГО, 10 състав, постановено по гр.д. № 11053/21г., с което е отхвърлен предявеният от нея иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и е уважен насрещен иск на И. С. С. -Ф. с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.63 от ЗС.
Жалбоподателят твърди, че правилно е прието в обжалваното решение, че към момента на депозиране на първоначалната искова молба И. С. е била упражнявала фактическа власт върху имота, както и първоначално тя е била установена като държане от името на И. С.- Ф.. Правилно при разпределение на доказателствената тежест съдът й е възложил да докаже момента на промяна на отношението към имота чрез демонстриране спрямо ответника намерението й да свои имота. Това е доказано, но събраните доказателства не са преценени правилно от съда. В хода на процеса ответникът И. С.- Ф. не е въвела ясно твърдение кога е установила фактическа власт за себе си върху имота, нито кога я е загубила или дори е узнала за промененото субективно отношение на въззивника към вещта. И. С. твърди, че при завършване на строежа се е представяла пред трети лица като държател на имота на сестра 1 си, но през 2008г. е преобърнала държането във владение за себе си. След въвеждане на строежа в експлоатация апартаментът се държи от лица, които жалбоподателят е допуснала, тя е заплащала данъците, такса смет и консумативните разходи след 2006г. Само тя е разполагала с ключ от жилището и е получавала доходите от наем. Обзавеждането на апартамента е извършено от нея. В него не е имало никога вещ на ответника по първоначалния иск. От показанията на всички свидетели се установява, че фактическата власт върху имота се упражнява от И. С.. Спорен е въпросът за субективния елемент на владението. Позовава се на чл.69 от ЗС като се твърди, че през 2007г. тя е допуснала първият наемател в жилището като след това е имало и други. След 2016г. имотът се държи от дъщерята на въззивника. През 2008г., според свидетеля И. И., между страните по делото е имало скандал, при което И. С. е поискала сестра й да освободи имота, но последната й е отказала и е продължила свободно и несмущавано да го владее. Свидетелят не е бил пряк очевидец на спора, но няма основание показанията й да бъдат пренебрегнати. Собственическото отношение към апартамента е демонстрирано от И. С. чрез ремонтите, които е извършвала, отдаването му под наем и получаването на доходите, изключила е достъпа на ответника до имота. Неправилно съдът е дал вяра на показанията на свидетелите, доведени от И. Ф.. Те са само за началния период на отношенията между страните. Владението на въззивника е било явно, непрекъснато, несмущавано за срок от 10 години, поради което е станала собственик на спорния имот.
Затова моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да уважи предявения иск.
В депозиран писмен отговор И. С.- Ф. и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита я за неоснователна.
Излагат се подробни съображения в тази насока.
Съдът след като обсъди събраните доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК. В исковата молба ищецът И. С. твърди, че е собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“ *, бл.***, вх.*,
2 представляващ апартамент № 9, самостоятелен обект с идентификатор *** със застроена площ от 77, 94 кв.м., състоящ се от две спални, кухненски бокс и баня-тоалетна, при граници по нотариален акт: апартамент № 12, двор, апартамент № 10 и етажен коридор, а по схема, обекти с идентификатори: на същия етаж: *** и
***, под обекта- *** и над обекта:
***, в едно прилежаща му изба № 9 с площ от 4,17 кв.м. при граници: коридор, изба № 8, двор и изба № 10, както и 2, 54 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, целият с площ от 1216 кв.м. Ищецът твърди, че е придобила правото на собственост на основание давностно владение за периода 01.06.2006г. до датата на депозиране на исковата молба- 09.09.2021г.
Посочва, че с нот. акт № 191 /97г. майка им Л. К. С. е придобила 6/8 ид.ч. от празно дворно място с площ от 1203 кв.м., съставляващо реална част от имот с пл. № 2153 по РП на ж.к. „***“, обособена като самостоятелен имот 2328 по плана на „Южна градска територия II част“. С нот. акт № 33/99г. тя е дарила на страните по делото по 2/8 ид.ч. от този имот, представляващ парцел VI-2328 в кв.2б по РП на „***“ с площ от 1185 кв.м. като е останала собственик на 2/8 ид.ч. от имота. С нот. акт № 79/2004г. ищецът за себе си и като пълномощник на останалите съсобственици, включително и от името на И. С.- Ф. е сключила договор за учредяване право на строеж на „ Дюлгер“ ООД за построяването на две жилищни сгради с подземен паркинг в общия им поземлен имот, без влагане на средства от тяхна страна. Процесният имот е бил предвиден в блок А, а в последствие с административен адрес ж.к.
„***“, бл.***, вх.*. Преди учредяването на правото на строеж ищецът е заплатила финансови задължения на майка си и сестра си. При учредяването на правото на строеж всички собственици на имоти, включително и ответникът, са предоставили на ищецът пълномощно с рег. №
11444/30.09.2003г. Уговорката им е била, че майка им няма да получи дял и изключителна собственост върху недвижим имот, а че впоследствие ще се установи в процесното жилище или ще получава доходите от него, а ответникът ще запази за себе си „голата“ собственост. Впоследствие е решено майка им да живее в имот на И. С., като процесното жилище е трябвало да се получи от нея след завършване на строежа. Тя е поела задължението от името на семейството да контролира строителството, 3 качеството на извършването му, срока на изпълнение и въвеждане в експлоатация. Строежът е започнал след издадено Разрешение за строеж № 256/13.04.2004г. На 01.03.3006г. сградите са въведи в експлоатация, като още на 23.02.2006г. с подписване на образец 16, изпълнителят е предал владението на собствениците на обектите. За процесния имот ищецът е получил владението от строителя. Тя е установила фактическа власт върху имота като довършителните работи са извършени по нейно виждане и за нейна сметка.
С второ пълномощно № 796/09.02.2004г. ответницата я е упълномощила, защото формално тя е била собственик на имота, да регистри на нейно име партидите за комунални услуги-топлофикация, електрическа енергия, В и К услуги, както и регистрация на формално придобитата от нея собственост.
След въвеждане на строежа в експлоатация само ищецът или лица, допуснати лично от нея, са имали достъп до процесния апартамент. Тя е заплащала всички консумативни разходи и е лице за контакт с „Топлофикация София“ ЕАД. Тя е заплащала данъците и таксите за имота след 2006г. От тази година е установила фактическа власт върху апартамента за себе си и го е заявила на ответника. От месец април 2007г. в него се е нанесъл първият наемател, а от 2008г. са се настанали нови наематели като тя е получавала наемната цена. От 2007г. до 2015г. е получавала доходите от жилището и всички живеещи във входа я считат за собственик. През 2010г. е извършила ремонт с доставка и монтаж на нова кухня, подновено обзавеждане за спалня и детска стая. След 2016г. владението от нейна страна е продължило като се е осъществявало чрез дъщеря й, която е започнала да ползва имота. През 2021г. ответникът е подала сигнал пред органите на МВР, с което й е оспорила правото на собственост. Затова моли съда да признае за установено по отношение на И. С.- Ф., че е собственик на описания по- горе недвижим имот. Претендира разноски.
В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът И. С. счита предявеният иск за допустим, но неоснователен. Поддържа, че е собственик на процесния апартамент, изграден от „Дюлгер“ ООД. Счита, че ищецът упражнява върху него търпи действия, а не владение. Те не могат да доведат до придобиването му по давност. Обстоятелството, че е допуснала сестра си да го ползва е свързано с близките роднински отношения, които е имало помежду им. Имала е доверие на ищеца като нейна сестра, поради което й се е доверила, включително я е упълномощила във връзка с 4 придобиването на имотите въз основа на учредено право на строеж.
Ответникът твърди, че е дала съгласие ищецът временно да ползва апартамент № 9 като заплаща консумативните разходи. Отдаването под наем на чужд имот е разрешено от закона, но този факт не създава собственост.
След 2020г. отношенията им са се влошили и е уведомила И. С. да освободи имота, но последната не го е направила, а е настанила в него дъщеря си.
Счита, че ако ищецът не е упражнявала фактическа власт чрез търпими действия, то тя е била държане. Презумпцията по чл.69 от ЗС не е установена в полза на ищецът и доказателствената тежест не е за нея и тя не трябва да я опровергава. Когато упражняването на фактическа власт върху вещ е започнала като държане и колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тя не може да доведе по придобиване на собственост по давност.
И. С.- Ф. е предявила насрещен положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.63 от ЗС като твърди, че тя е собственик на ап.9 на основание учредено право на строеж. Упълномощила е И. С. да сключи договора за учредяване на право на строеж със строителя, както и да я представлява пред всички служби за снабдяване с документи във връзка с жилището. Дала е съгласие ответникът по насрещния иск да ползва процесния имот временно като заплаща консумативните разноски. След 2020г. отношенията им са се влошили и тя е уведомила И. С., че иска да освободи имота, но тя е отказала. През 2021г. е сезирала СРП. Затова моли съда да признае за установено по отношение на И. С., че тя е собственик на процесния апартамент № 9 .
В депозиран в срок писмен отговор ответникът по насрещния иск И. С. счита същият за недопустим поради липса на правен интерес, но и неоснователен. Прави възражение, че е собственик на ап.9 на основание давностно владение за периода 2006г. до 09.09.2021г.
Не се спори, а и от нот. акт № 191/25.04.1997г. се установява, че Л. К.
С. е придобила 6/8 ид.ч. от празно дворно място с площ от 1203 кв.м., реална част от имот с пл. № 2153, кв.2, по РП на ж.к. „***“ *, целият с площ от 6 247 кв.м.
Безспорно е, че с нот. акт № 33/26.03.1999г. тя е дарила на двете си дъщери И. С. и И. С. по 2/8 ид.ч. от горния имот.
5
Безспорно, че И. С., действаща лично за себе си и като пълномощник на останалите съсобственици, включително и на И. С.- Ф., е сключила договор за учредяване право на строеж в полза на „Дюлгер“ ООД за горния недвижим имот. Съсобствениците са си учредили взаимно право на строеж за определени недвижими имоти, като такова е било учредено на И. С. -Ф. за ап.9- нот. акт № 79/10.02.2004г.
По делото е представено пълномощно № 11444/30.09.2003г., с което И.
С. – Ф. е упълномощила И. С. да сключва договори за преотстъпване на право на строеж срещу обезщетение на имот. Същата е упълномощила сестра си, заедно с останалите съсобственици с пълномощно № 796/09.02.2004г.
Последното е било оттеглено от И. С. на 08.12.2021г.
Не е спорно, че за построяването на сградите в недвижимия имот е издадено Разрешение за строеж № 256/13.04.2004г. и е разрешено ползването на построените две жилищни сгради с Разрешение за ползване № ДИ-0783/01.03.2006г. Административният им адрес е посочен в писмо от
02.02.2006г. на СО- район „***“.
Към исковата молба са представени доказателства за закупуване на движими вещи, които ищецът по първоначалния иск твърди ,че са предназначени за обзавеждане на ап.№ 9.
Разпечатката съдържа 40 от 104 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/37b42ae2-0580-44ed-9c22-5dc9edb7c440