Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7062 от 17.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 50077/2025
Вид
Решение № 7062
Подписан
17.04.2026
Състав
НИКОЛА ДИНКОВ КЪНЧЕВ

РЕШЕНИЕ

№ 7062 гр. С., 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20251110150077 по описа за 2025 година намери следното:

Предявен е иск за делба на недвижим имот с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС от Г. Г. М. срещу М. Г. М. и Н. Б. Л. с искане съсобствен между страните недвижим имот да бъде допуснат до съдебна делба. Ищецът твърди, че с ответниците били наследници на М.Д. М.а и съсобственици на следния недвижим имот: апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.22, с площ 56,48 кв.м, заедно с прилежащо мазе с адрес гр.

***. Ищецът и ответникът М. Г. М. били братя и синове на Г. Борисов М. – починал на 22.10.2023 г. Г. Борисов М. и ответницата Н. Б. Л. били брат и сестра и деца на М.Д. М.а, починала на 20.02.2016 г. Последната придобила процесния имот с договор за продажба. Ищецът моли имотът да бъде допуснат до делба при квоти ½ идеална част за ответницата Н. Б. Л. и по ¼ идеални части за него и за ответника М. Г. М.. В срока за отговор ответницата Н. Б. Л. подава такъв. Взима становище за основателност на иска. Не оспорва качеството съсобственици на страните, нито дадените с исковата молба квоти в съсобствеността. Ответникът М. Г. М. също подава отговор. Взима становище за неоснователност на иска. Също не оспорва фактите, изложени в исковата молба. Твърди, че бил придобил имота на основание придобивна давност. Моли съда да отхвърли иска.

В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Ищецът се явява лично, поддържа исканията си. Ответникът М. Г.

М. също се явява лично и с процесуален представител, поддържа исканията си. Ответницата Н. Б. Л. не се явява, изпраща представител, чрез когото също поддържа исканията си.

На база представените по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното:

1

Между страните не са спорни а и от доказателствата по делото се установяват следните факти: М.Д. М.а е починала на 20.02.2016 г. като е нейни наследници са станали двете деца – Г. Борисов М. и ответницата Н. Б.

Л.. Г. Борисов М. е починал на 22.10.2023 г. като негови наследници са двете му деца – ищецът Г. Г. М. и ответникът М. Г. М.. На 04.10.1972 г. с Договор за продажба на недвижим имот съгласно Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд М.Д. М.а е придобила процесния недвижим имот.

Като свидетел по делото беше разпитана Р.С.Д.С.. Заявява, че познава ответника М. Г. М.. Не познава ищеца, тъй като майката му го взела, когато бил на една годинка и оставила ответника М. М.. Това се случило около 1985 или 1986 г. Свидетелката живеела в същия блок от 1968 г. и била домоуправител и касиер на входа от 25 години. М. М.а искала апартамента да остане на ответника М. М., тъй като го била отгледала и била привързана към него, както и той към нея. Свидетелката заявява, че била чувала М. М.а да споделя, че иска така да бъде. Тя починала преди може би 7-8 години. Знае, от ответника М. М. и Г. М., че не били съгласни и не са допускали ищеца в апартамента. Чувала спорове в апартамента, тъй като живеела точно под него, но не знае между кого били тези спорове.

Като свидетел по делото беше разпитана и Елизабет Чавдарова Стоилова – дъщеря на ответницата Н. Б. Л. и внучка на М. М.а. Заявява, че баба починала на 21.02.2016 г. Преди да почине, свидетелката и майка поддържахли близки отношения с нея. Н. Л. ходела през седмицата да я вижда. Грижела се за нея. Събота и неделя задължително я посещавала.

Полагала непрекъснато грижи, каквито и да се е налагало. Л. поддържала контакт и с Г. М., който живеел там. Даже се грижела за него, когато имал здравословни проблеми, купувала му лекарства. Свидетелката се била срещала с баба си преди да почине. Пред нея не били провеждани разговори, че този апартамент е искала да го остави на някого. Майка също не била споделяла такова нещо. След смъртта на М. М.а, Н. Л. поддържала контакти с брат си.

На база така възприетите факти, съдът достига до следните правни изводи:

С решението по допускане на делба се установява кои са вещите – предмет на делбата, кои са съсобствениците и при какви квоти следва делбата да се допусне. В случая делбата на недвижимите имоти се явява допустима с оглед на чл. 34, ал. 1 ЗС.

По делото безспорно е установено, че страните на наследници на М.Д.

М.а – ответницата Н. Б. Л. с наследствена квота от ½, а ищецът и ответникът М. Г. М. с наследствени квоти от по ¼ за всеки от тях.

Направеното в отговора на исковата молба на ответника М. Г. М. възражение за изтекла в полза на ответниците придобивна давност, съдът намира за недоказано. Безпротиворечиво в правната теория и съдебната практика се приема, че съществените признаци на владението са два: обективен - упражняване на фактическа власт, и субективен - намерение да се владее за себе си. Те са посочени в чл. 68 ЗС. Други признаци на владението, с които се борави в теорията и практиката, са логическо следствие от съществените и те са: да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. Те не са нормативно уредени, но се извеждат по логически път и от опитните правила, като някои от тях съставляват допълнителни изисквания, 2 установени в закона при упражняването на някои права (чл. 81, чл. 75 ЗС).

Когато един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху съсобствен имот, той е владелец само на притежаваната от него идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите съсобственици. За да се приеме, че този съсобственик е установил владение и върху притежаваните от другите съсобственици идеални части от имота, не е достатъчно той да е упражнявал фактическа власт върху целия наследствен имот повече от 10 г. необезпокоявано от никого, а е необходимо освен това да е отблъснал владението на останалите съсобственици, като е манифестирал ясно пред тях намерението си да владее целия имот само за себе си. Само в този случай след изтичане на 10 г. от момента, в който е отблъснал владението на останалите съсобственици, владеещият съсобственик може да придобие по давност и техните идеални части. Владението на невладеещия съсобственик се счита отблъснато, когато с действията си владеещият съсобственик го отблъсква и препятства да упражнява правото си на собственост. Такива действия могат да бъдат недопускане до имота, заявяване пред самия него и пред трети лица, че владее за себе си, както и други, които изключват недвусмислено властта върху вещта. След анализ на доказателствената съвкупност настоящият състав не счита, че намерението на М. Г. М. да владее не само своята, но и идеалната част на Г. Г. М. и на Н. Б. Л. от имота беше доказано. От показанията на свидетеля Д.С. се установява единствено, че М. М. и М. М.а са гонили някого от имота, но не става ясно кого точно. Не става ясно също така дали става дума за изолиран инцидент, или за трайно недопускане на имота, нито става ясно кога е станало това, за да може хипотетично да се определи начален момент на цялостното владение.

Поради изложеното съдът намира, че процесният имот следва да бъде допуснат до делба между всички страни в производството при посочените квоти.

С оглед спецификите на делбеното производство и на основание чл. 355 ГПК на този етап разноски между страните не се дължат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Г. Г. М. , ЕГН:

********** с адрес гр. ***, М. Г. М., ЕГН: **********, със съдебен адрес гр.

*** и Н. Б. Л., ЕГН: ********** със съдебен адрес гр. *** на следния недвижим имот: апартамент № 22, на втория етаж в жилищната сграда на блок № ***, гр. С., с площ 56.48 кв. м, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 18 и припадащите се 0.941% идеални части от общите части на сградата и отстъпено право на строеж върху мястото, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.22 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., общ. Столична, обл. С. (столица), одобрени със Заповед № РД- *** г. на изпълнителния директор на АГГК, няма последващо изменение на КККР със заповед, засягащо обекта, с адрес на самостоятелния обект: гр. С., район *** в сграда с идентификатор *** с предназначение жилищна сграда-многофамилна, брой етажи: 6, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на 3 обекта: 1, площ: 56.48 кв. м., прилежащи части: мазе № *** идеални части от общите части на сградата, нива: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата:

***.23, ***.6, под обекта: ***.19, над обекта: *** ***.25, предишен идентификатор: няма при квоти: ¼ идеална част за Г. Г. М., ЕГН: **********, ¼ идеална част за М. Г. М., ЕГН: ********** и ½ идеална част за Н. Б. Л., ЕГН: **********.

Решението в подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд по реда на Глава ХХ ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4