Определение № 38 от 11.01.2022, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 38

Гр. Пловдив, 11 януари 2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, XX касационен състав, в закрито съдебно заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

МАРИАНА

МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 2357 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по повод искане, предявено от адвокат С.Ж.П. в качеството му на процесуален представител на жалбоподателката Т.П.М., с което се иска съдът да се произнесе със съдебен акт, с който да измени Определение № 1742/12.11.2021г. на Административен съд гр.Пловдив, ХХ – ти касационен състав, в частта му за разноските, като остави без уважение искането на ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Твърденията на които се основа искането са, че в случая липсва осъществено процесуално представителство от юрисконсулт, а изготвянето само на писмено становище във връзка с касационната жалба, не е основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, щом не е налице реално участие на юрисконсулт. Поддържа се също така, че неправилно е определено юрисконсултско възнаграждение в двоен размер от 160 лв., след като минималния такъв е 80 лв. и се присъжда еднократно.

Ответната по искането страна ОД на

МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ не е изразила конкретно становище.

За да се произнесе по искането съдът взе предвид следното:

Искането е подадено в срока по чл.

248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Със съдебния акт, чието изменение се иска, е ОТМЕНЕНО определението с което е даден ход на делото по същество. ОБЕЗСИЛЕНО е Решение № 1220 от 29.07.2021 г., постановено по АНД № 3987/2021 г. на Пловдивски районен съд, VI н.с. и е ПРЕКРАТЕНО производството по делото. ОСЪДЕНА е Т.П.М., ЕГН ********** *** сумата от 160лв. юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Според разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, приложим субсидиарно във вр. с препращащата норма на чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.

Отговорността за деловодните разноски в съдебно-административното производство произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и се носи от страната, чието правно твърдение е отречено със съдебния акт. Тя има санкционен характер срещу субекта, неоснователно предизвикал правния спор и може да бъде осъществена само по висящия процес. Според предписанието на коментирания чл. 143, ал. 3 АПК, приложим субсидиарно във вр. с препращащата норма на чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания, разноски се дължат и при прекратяване на производството, освен ако с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. Във всички случаи обективната отговорност на страната обхваща репариране на разноските, направени по делото и възнаграждението за осъществена юрисконсултска защита.

Настоящият случай е именно такъв. С оглед изхода на правния спор и на основание разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, приложим субсидиарно във вр. с препращащата норма на чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания, разноските са присъдени в тежест на оспорващия и в полза на административния орган, издател на оспорения административен акт. Особено искане за това е направено и пред двете съдебни инстанции преди приключване на производствата пред тях в писмено становище от страна на процесуалния представител. С оглед фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че процесуалното представителство на ответника пред двете инстанции е осъществено само под формата на писмени становища, настоящият съдебен състав е приел, че следва да се присъдят по 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК.

Неоснователно се твърди от жалбоподателя, че ответникът не бил представляван от юрисконсулт. Напротив, в хода на първоинстанционното и касационното производство са представени писмени становища по съществото на спора, изготвени от упълномощен процесуален представител юрисконсулт, което действие представлява процесуално представителство, поради което разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от наредбата е неприложима. Освен това, присъденото юрисконсултско възнаграждение съответства на законоустановения минимум, поради което няма основание за неговото намаляване.

Така и в този смисъл са Определение

№ 11296 от 9.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1004/2021 г., II о., Определение № 8509 от 13.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10037/2020 г., IV о., Определение № 1881 от 12.02.2021г. г. на ВАС по адм. д. № 8711/2019 г., III о., Определение № 10924 от 11.08.202г. на ВАС по адм. д. № 1525/2020г., IV о. и други.

Неоснователно се поддържа също така, че възнаграждението следва да се присъди еднократно в минималния размер от 80 лв.

Съгласно чл.81 от ГПК, приложим субсидиарно във вр. с препращащите норми на чл.144 от АПК и чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.В случая с съдебния акт, чието изменение се иска е ОБЕЗСИЛЕНО е Решение № 1220 от 29.07.2021 г., постановено по АНД № 3987/2021 г. на Пловдивски районен съд, VI н.с. и е ПРЕКРАТЕНО производството по делото. С оглед коментираните разпоредби и предвид изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на ответника и за първоинстанционното и за касационното производство.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският административен съд, ХХ състав О П

Р Е Д

Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане, предявено от адвокат

С.Ж.П. в качеството му на процесуален представител на жалбоподателката Т.П.М., с което се иска съдът да се произнесе със съдебен акт, с който да измени Определение № 1742/12.11.2021г. на Административен съд гр.Пловдив, ХХ – ти касационен състав, в частта му за разноските, като остави без уважение искането на ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба по реда на глава тринадесета от АПК в 7 – дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Пловдивски административен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.