Решение № 7109 от 17.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7109 гр. С., 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110143581 по описа за 2025 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 275083/15.08.2025г. на СРС, депозирана от „Топлофикация С.“ ЕАД срещу „*********“ ЕООД във връзка със Заповед № 16529/09.06.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.

№ 30265/2025г. на СРС.

Ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД чрез юрк. М.К. е предявил срещу ответника „*********“ ЕООД искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.

1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на „Топлофикация С.“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот – магазин в град С., ж.к. „***********“ І, бл. 430, магазин 36, аб. № ********, както следва:

330,99 евро /647,36 лева/ за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2022г.-м.01.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (22.05.2025г.) до окончателното им изплащане;

113,44 евро /221,86 лева/ за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 01.07.2022г.-20.05.2025г.;

6,26 евро /12,24 лева/ за главница за дялово разпределение за периода м.05.2022г.м.01.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (22.05.2025г.) до окончателното им изплащане;

2,23 евро /4,37 лева/ за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2022г.-20.05.2025г.

Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответника съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови 1 нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. Н.С., юрк. А.К. или не изпраща представител, като становище се изразява в писмен вид. Предявените искове се поддържат.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „*********“ ЕООД чрез адв. Л. И.-Т. е подал Отговор на исковата молба, вх. № 334215/14.10.2025г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Заявява, че ответникът е търговско дружество, а соченият като топлоснабден имот е магазин и нежилищен по естеството си. Поради тази причина нямало как ответникът да е потребител на топлинна енергия, още по-малко за битови нужди. За него, като небитов клиент за стопански нужди облигационно отношение можело да възникне единствено въз основа на писмен договор, какъвто не само нямало, но и ответникът изрично отказал да подпише. Имотът никога не е бил топлоснабден и за него никога не е имало партида за топлоснабдяване. Имотът изначално не бил свързан към топлоснабдителната мрежа, като се намирал във второстепенна самостоятелна сграда, долепена до бл. 430. Между двете сгради имало дилатационна стена, която била сложно изолирана и не позволявала преминаване на топлинна енергия. Затова от техническа гледна точка имотът не получавал топлинна енергия от сграданата инсталация. В тази връзка ответникът изрично бил заявил на етажната собственост, че няма да участва в топлофицирането на сградата, съответно отклоненията за топла вода и отопление към магазина били прекъснати. При тези условия ищецът подписал договор за присъединяване към топлоснабдителната му мрежа. Между страните вече били водени множество дела, приключили в полза на „*********“ ЕООД. Що се касае до представения протокол от заседание на ОС на ЕС от 20.02.2012г., същият се оспорва като нищожен и незоконосъобразен, оспорва се датата и съдържанието му, а решенията по него били взети в нарушение на закона. Заявява, че магазинът е отдаден под наем, поради което ответникът не го ползвал и нямало как да се обогати неоснователно със стойността на сочената в исковата молба топлинна енергия. В насрочените по делото открити съдебни заседания ответникът се представлява от адв. И.-Т., която оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения излага в Писмени бележки, представени в откритото съдебно заседание на 07.04.2026г.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и становището на ответника, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените 2 количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Страните не спорят, че „*********“ ЕООД в рамките на процесния период е собственик на недвижим имот – магазин в град С., ж.к. „***********“ І, бл. 430, магазин № 36.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1).

Действително в рамките на процесния имот ответникът е бил собственик на посочения в исковата молба имот. Ответникът обаче е търговско дружество, а имотът съставлява магазин, т.е. търговски обект. Като юридическо лице ответникът е априори небитов клиент по смисъла на § 1, т. 33а ЗЕ. Облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за небитови цели възникват въз основа на писмен договор – чл. 149, ал. 1 ЗЕ. Когато обаче такъв договор не е сключен, продажбата на топлинна енергия се извършва по реда, предвиден за битови потребители – чл. 149, ал. 3 ЗЕ. По делото не се твърди да е сключен писмен договор, поради което съдът приема, че между страните би могло да се обоснове възникване на облигационно отношение за доставка на топлинна енергия по начин, аналогичен на този за битови потребители по чл. 150, ал. 1 ЗЕ, на основание чл. 149, ал. 3 ЗЕ. В същото врече обаче с Договор от 02.09.2011г., сключен между „Топлофикация С.“ ЕАД и етажната собственост, е договорено /т.2/, че собственикът на магазин № 36 в сградата, тогава „С.А.Г“ ООД, праводател на ответника, няма да се счита за потребител на топлинна енергия за този имот, като топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация за магазин № 36, ще се заплаща от етажната собственост. Според заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, в процесния имот не се ползва топлинна енергия за отопление, но се ползва такава за битово горещо водоснабдяване. Според представените от ответната страна писмени доказателства, такова ползване е налице от 2023г., т.е. след 3 процесния период.

Така направената уговорка съдът намира да е действителна, доколкото не е налице законово основание да се приеме обратното, включително с оглед правната регламентация на ЗЕ и Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването. Клаузата на т. 4 от Договора от 02.09.2011г. съдът възприема като уговорка за заместване в дълг по смисъла на чл. 102 ЗЗД. Според посочената разпоредба и с оглед обстоятелството, че кредиторът „Топлофикация С.“ ЕАД е дал изрично съгласие с подписване на договора от негов представител, заместеният собственик се освобождава от отговорността към кредитора за заплащане на сумите във връзка с доставената енергия за сградна инсталация. Съобразно чл.20а ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили. В този смисъл и доколкото ищецът е обвързан от горепосочения договор, то следва да се приеме, че същият не се легитимира спрямо ответника като кредитор на претендираните главници, а оттам и за начислените лихви за забава. Ето защо исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни поради липса на твърдяното облигационно правоотношение между „Топлофикация С.“ ЕАД и ответника. Това е достатъчно основание за отхвърляне на предявените искове, поради което обсъждането на останалите събрани по делото доказателства и наведени аргументи се явява безпредметно.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само ответника, който своевременно е заявил претенция в тази насока, като е представил и списък по чл. 80 ГПК. Съдът следва да се произнесе и по разноските в заповедното производство, но доказателства за такИ. от страна на ответника-длъжник не са налице.