Решение № 218 от 17.11.2021, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Сливен, 17.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Соня В. Петкова като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20212200500477 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и се развива по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 89/07.06.2021г. по гр.д. № 20202220100936 по описа за 2020г. на НзРС, с което е признато за установено на осн.чл. 422, ал.1 ГПК, вр.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, че П. СТ. СТ. с ЕГН ********** от гр. Нова Загора, ул.

***************** дължи на ЕОС Матрикс ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.Рачо Петков Казанджията 4-6, сграда Матрикс Тауър , по договор за издаване на кредитна карта VISA Electron, VISA Master Card от 29.05.2015г., сключен между ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, гр. София и П. СТ. СТ., суми, за които е издадена по ч.гр.д. № 645/20г. на НзРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 357/01.09.12020г - сумата 1 202, 76 лв., от която 937, 43 лв. главница по договора, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГЖПК – 22.06.2020г. и 265, 33 лв., обезщетение за забава за периода 29.05.2017г. – 12.03.2020г., отхвърлен е като неоснователен искът за 1 обезщетение за забава в размер н азаконовата лихва за минал период за сумата над 265, 33лв. до пълния предявен размер от 274, 19 лв. и са присъдени разноски по делото, като П. СТ. СТ. е осъден да заплати на ЕОС Матрикс ЕООД разноски за исковото производство в размер на 451, 67 лв., а за заповедното – 205 лв., а ЕОС Матрикс ЕООД е осъдено да заплати на П.

СТ. СТ. разноски за исковото производство в размер на 2, 64 лв.

Ответникът е подал две молби, чрез двама адвокати, по чл. 248 от ГПК пред първостепенния съд, за изменение на решението в частта за разноските.

В първата, от адв. Б., се сочи, че дължимите пропорционално на отхвърлената част от иска разноски са в размер на 2, 65 лв., но тъй като процесуалното представителство е било осъществявано по реда на чл. 38 от ЗА, сумата не следва да се присъжда на представляваната страна, а на самия адвокат, като е поискано изменение на решението и присъждане на 2, 65 лв. на адвокатското дружество, а в условията на евентуалност – 99% от нея – 2, 62 лв. на адв. К.Б. и 1% - 0,03 лв. – на адв. Н.И., или цялата сума на адв. К.Б., подписала договора за правна помощ.

С определение № 388/19.08.21г. съдът е оставил тази молба без уважение.

Втората молба, подадена от адв. Любомиров, се сочи, че съобразно отхвърлената част от иска се дължи пропорционално възнаграждение от 2, 64 лв., но то следва да се присъди на адвоката, който е осъществил защитата по реда на чл. 38 от ЗА и се развиват доводи в тази насока. Иска се изменение на решението в частта за разноските, като на ад. Любомиров бъде присъдена сумата 2, 64 лв. за осъщественото процесуално представителство на товетника.

С определение № 389/19.08.2021г. съдът е уважил молбата, като е изменил решението си и е осъдил ищеца да заплати на адвокат Михаел любомиров разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от иска в размерна 2, 64 лв.

Решението по делото е атакувано частично с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство. С вея се обжалва цялата уважителна част на съдебния акт, като въззивникът твърди, че в нея то е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че договорът за кредитна карта, 2 сключен с ОББ АД е недействителен, тъй като е нарушено изискването на чл. 10 ал. 1 от ЗПК, съгласно която разпоредба договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра. В случая размерът н ашрифта не бил спазен и това правело договора недействителен, съгласно разпоредбата на чл. 22 ал. 1 от ЗПК.този довод бил изтъкнат в отговора на исковата молба и съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже наличие на действителен договор за кредит, сключен с първоначалния кредитор, но това не е сторено, тоест – не е доказано оспореното обстоятелство досежно размеран ашрифта.

По-нататък в жалбата се сочи, че при недействителност н адоговора се прилага разпоредбата н ачл. 23 от ЗПК и се дължи чистата стойност на кредите, но правното основание на тази претенция би бил институтът н анеоснователното обогатяване, но такъв иск не е предявяван, претенциите са заявени на договорно основание и уважаването им би довело до подмяна на основанието, тоест – произнасяне по непредявен иск, което е недопустимо. Следващото релевирано оплакване касае липсата н алегитимация на ищеца да предяви иска, тъй като не е доказан действителен договор за цесия. В представеното приложение към договора не се съдържали данни за лицата, сключили договора за цесия, нито, че вземането на ответника е цедирано, не е уговорена цена. Освен това длъжникът не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне, което трябва да стори цедентът или цесионера – но само при изрично упълномощаване, каквото в случая липсва.

С оглед всичко изложено, въззивникът моли да се отмени уважителната част от решението н апървоинстанционния съд и вместо това да се постанови ново, с което исковете бъдат отхвърлени.

Претендира разноски за заповедното, исковото и въззивното производство, прилага списък.

Във въззивната жалба не са направени нови доказателствени или други процесуални искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна е подала писмен отговор, с който я оспорва като неоснователна и 3 иска потвърждаване на обжалваното решение в атакуваната част като правилно и законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните и материалните разпоретби. Развива подробни доводи, с които оборва релевираните с въззивната жалба оплаквания, касаещи недействителността на договора за кредитна карта и ненадлежното уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.

Заявява, че прехвърленото вземане е конкретно и индивидуално описано в Приложение № 1А кам договора за цесия, уведомлението за прехвърлянето на вземането е направено с исковата молба и по силата на изрично пълномощно от цедента на цесионера, което е налично по делото.

Шрифтът на договора за кредитна карта е 12 Arial Narrow, което е установимо от интернет страницата на ОББ АД.

С оглед изложеното моли да не се уважава въззивната жалба и да се потвърди атакуваното решение.

Няма претенция за разноски.

С отговора няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

Оределение № 388/19.08.2021г. по гр.д. № 936/20г. на НзРС е атакувано с частна жалба, в която се твърди, че съдът неправилно се е произнесъл по въпроса дължат ли се на процесуалния представител разноскипри отхвърлена част от иска. Твърди се, че при осъществената безплатна правна помощ и представен договор за това, поисканите своевременно разноски се присъждат на адвоката. Иска се отмяна на определението и постановяване на друго, с което се осъди ЕОС Матрикс ЕООД да заплати на 2, 65 лв. на адвокатското дружество, а в условията на евентуалност – 99% от нея – 2, 62 лв. на адв. К.Б. и 1% - 0,03 лв. – на адв.

Н.И., или цялата сума на адв. К.Б., подписала договора за правна помощ.

Ответникът по частната жалба е подал в законовия срок писмен отговор, с който я оспорва като неоснователна, счита, че изложените в нея твърдения са неверни и иска тя да бъде отхвърлена, а обжалваното определение – потвърдено.

В с.з., въззивникът и часстен жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява, с писмена молба процесуалният му представител 4 по пълномощие поддържа въззивната жалба, развива подробни съображения по същество и иска отмяна на атакуваната уважителна част на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.

Претендира разноски за всички инстанции. Представя пълномощно за тази инстанция, договор за правна помощ и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК.

В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие, с писмено становище, подадено от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК оспорва въззивната жалба, поддържа отговора. Моли въззивния съд да я остави без уважение и да потвърди атакуваното решение.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Няма заявена претенция за разноски.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна, поради което препраща мотивите си към нея. Освен това споделя и крайните му правни изводи.

По въззивната жалба:

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Ключовите оплаквания на въззивника са в две посоки – че договорът за кредитна карта, сключен с ОББ АД е недействителен поради неспазване на императивни изисквания на ЗПК и че цесията е недействителна, 5 евенутално - не е надлежно съобщена на длъжника.

Първият релевиран отменителен довод този въззивен състав намира за неоснователен.

Шрифтът, на който е изписан и отпечатан на хартиен носител договорът за издаване на банкова карта, сключен между ОББ АД, гр. София и ответника П. СТ. СТ., е Arial Narrow, размер 12. За да се констатира това обстоятелство не са необходими специални знания и съдът разполага със служебна компетентност да констатира този факт въз основа на базовите функции на ползваните текстови програми. Поради това настоящата инстанция счита, че е спазено изискването, заложено в чл. 10 ал. 1 на ЗПК и няма основание да се приеме за недействителен договорът за издаване на кредитна на това основание. Това обезсмисля и коментирането на доводите във връзка с основанието на иска при положение, че не се е активирала нормата на чл. 23 от ЗПК, не е отречен договорният източник на облигационното задължение и основанието н авземането е договорът за издаване на кредитна карта VISA Electron, VISA Master Card.

Второто основно оплакване, целящо да постигне отмяна на решението, също е неоснователно.

Твърдението, че в договора за цесия няма посочена цена, е голословно и невярно. В пар. 3 на представеното заверено копие от договора е уговорена цена и начин на заплащането и те не подлежат на съдебен контрол в това производство.

Също несподелимо е и възражението, че вземането срещу ответника не било предмет на цесията. Същото фигурира в Приложение № 1 към Договора за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018г. между ОББ АД, гр. София и ЕОС Матрикс ЕООД, гр. София, представляващо неразделна част от него, под референтен № 42361, като портфейлът от прехвърлените вземания са описани в Приложение № 1А към договора.

Вземането срещу ответника П. СТ. СТ. е достатъчно ясно и точно индивидуализирано като произход – въз основа на договор за издаване на кредитна карта VISA Electron, VISA Master Card от 29.05.2015г. и като страни – ответникът и ОББ АД, както и по размер на отделните компоненти към момента на прехвърлянето.