Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 194 от 20.08.2024, Районен съд - Карнобат

Съд
Районен съд - Карнобат
Дело
Гражданско дело 578/2023
Вид
Решение № 194
Подписан
20.08.2024
В сила
25.09.2024
Състав
Димитър Тодоров Маринов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 46 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • параграф 13 т.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 9 ал.3 · Закон за потребителския кредит

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Карнобат, 20.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело № 20232130100578 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на О. Б. Б. АД гр. София с която тази банкова институция чрез неговия пълномощник юрк. Е. Ж. е предявило искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД против К. П. Д. , с които моли съда да постанови решение с което приеме за установено по отношение на същия ответник , че същия му дължи следните суми поради неизпълнение на Рамков договор № 28402 _ 08.09.2021 _620 за кредитен лимит по кредитна карта за юридическо лице сключен между

О. Б. Б. АД и К.Т. ЕООД село Ч. , Община Сунгурларе и К. П. Д. на 09.09.2021 г. , представляващи неплатени задължения от ответника , а именно : 1. Неплатена главница в размер на сумата от 2000 лв.

, 2. Сумата от 108, 40 лв. представляваща редовна възнаградителна лихва дължаща се за периода от 19.02.2022 г. до 01.06.2022 г. 3. сумата от 61, 67 лв. представляваща лихва за забава / обезщетение за забава за просрочена главница / дължима се за периода от 19.02.2022 г. до 01.06.2022 г., 4. сумата от 18, 39 лв. представляваща изискуеми се такси за периода от 19.02.2022 г. до 01.04.2022 година, както и законната лихва върху главницата считано от датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК – 09.02. 2023 г. до окончателното изплащане на вземането .Освен това ищецът посочен по- горе моли съда да постанови решение с което да осъди ответната страна да му заплати и направените от него съдебни разноски в настоящото съдебно производство на основание чл. 78 ал.1 от ГПК . Същият ищец иска и осъждането на ответника да му заплати и сумата представляващи направените от него съдебни разноски по заповедното производство.

В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано,не се 1 явява лично нито негов законен или негов процесуален представител, като последния поддържа така предявените искове чрез нарочни молби и моли тяхното уважаване така както са предявени , ведно с всички законни последици от това. Претендира за разноски .

Ответникът К. П. Д. чрез специално назначения й особен процесуални представители в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК е подал отговор по исковата молба с която са предявени горепосочените установителни иск срещу нея и по този начин е взел становище по същите искове като ги счита от една страна за допустими за разглеждане, но от друга страна ги оспорва като неоснователни и моли съдът да ги отхвърли изцяло като такива.

Същият ответник редовно призован не се явява лично в съдебно заседание , но чрез явилият се в съдебно заседание негов особен процесуален представител адв. Б. заявява , че поддържа изразеното от нея в отговора на исковата молба становище за неоснователност по повод предявените искове и моли отново исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Горепосочените така предявени от ищеца О. Б. банка

АД гр. София искове се явяват по своята същност положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 430 от ТК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника К. П. Д. съществуването в полза на ищеца посочен по- горе на твърдяните от него вземания за посочените от него суми – главница , лихви и други вземания по процесния рамков договор за кредитен лимит по кредитна карта за юридическо лице . Съдът намира , че същите искове се явяват допустими и подлежат на разглеждане и затова следва да се произнесе със съдебно решение по съществото на делото. За да бъдат уважени тези претенции , установителни по своята същност съдът намира, че следва да бъдат доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки , а именно : между страните по настоящото дело в твърденият от ищеца период да е било налице валидно правоотношение обективирано в получаването на твърдения от страните кредитен лимит по кредитна карта за юридическо лице и посочената писмена форма рамков договор № 28402-08.09.2021 – 620 за кредитен лимит по кредитна карта за юридическо лице , ищецът като страна по това валидно правоотношение –да е изпълнил поетите от него задължения – да е предоставил твърдяната от него парична сума по договора в качеството му на кредитодател на същата сума

, ответникът също като страна в това правоотношение да е действал недобросъвестно т.е. да не е извършил задължителните плащания по договора и последно в полза на ищеца по делото при условията на чл. 417 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение, както и респективно тука следва страната - ответника 2 да е бил валидно уведомен , че кредита е предсрочно изискуем.

Не се спори между страните по делото , че О. Б. банка АД АД е станала универсален правоприемник на Кей Би Си Банк България ЕАД АД чрез вливане на последната в първата. Не се спори между страните по делото , а е и видно от приложените към делото писмени доказателства , както и това се потвърждава и от заключението на вещото лице С. Г. по назначената по делото съдебно счетоводна експертиза , че с рамков договор № 28402-08.09.2021-620 за кредитен лимит по кредитна карта за юридическо лице , сключен на дата 09.09.2021 г. между К.Т. ЕООД в качеството й на клиент респ. кредитополучател и ответника К. П. Д. в качеството й на съдлъжник респ. солидарен длъжник и Райфайзен банк България ЕАД в качеството й на кредитор е че същата банка е предоставила на дружеството К.Т. ЕООД с. Ч. , община Сунгурларе обл. Бургас с управител и едноличен собственик на капитала К. П. Д. и последното е получило от същата банка кредитен лимит в размер на сумата от 2000 лв. , като затова за използването на същия кредит респ. кредитен лимит е открило на дружеството съответна сметка и е издало кредитна карта за обслужването на професионалната или търговската дейност на дружеството.Същият процесен договор за кредитен лимит е подписан от ответника К. П. Д. в качеството й на съдължник респ. солидарен длъжник , която като такава е поела задълженията уговорени между страните по чл. 82 , чл. 83 , чл. 84 и чл. 85 от процесния договор съгласно които с подписването на процесния договор съдължникът неотменимо и безусловно се задължава да изплати всички задължения на клиенти респ. на кредитополучателя – длъжник към банката които са уговорени по договора и последващите анекси към него , включващи главница, лихва , надбавка за просрочие , разноски за обслужване на издадените карти , разноските по събиране на ползвания кредитен лимит по извънсъдебен или съдебен ред , както и се задължава да отговаря солидарно с клиента пред банката за изпълнение на всички задължения на клиента така както са уговорени в договора , като съдлъжника отговаря по договора пред банката до окончателното погасяване на всички задължения на клиента към банката съгласно условията на процесния договор, като съдлъжника е длъжен при писмено поискване от страна на банката да плати цялото задължение по процесния договор , като същото искане за плащане може да бъде отправено директно до съдлъжника , при което последният е длъжен да плати , независимо от факта дали такова искане за плащане е било отправено или не към клиента. Съгласно чл. 89 от същия договор страните по него К.Т. ЕООД вкл. и ответника К. Д. и банката са се уговорили , че същият договор влиза в сила от датата на подписването му – 09.09.2021 г. от страните по него и предаването на издадената карта от банката на картодържателя К.Т. ЕООД , като същият договор е с краен срок на погасяване на кредитния лимит до 30.09.2024 г.. В чл. 7 от договора е уговорено между страните , че за ползваната част от кредитния лимит вкл. и за непогасената част от него , клиентът заплаща на банката на годишна база 360 дни , лихва в размер на 18, 9 3

%. В чл. 16 от договора е посочено , че отчетния период за ползване на картата е от 2-ро число на месеца до 1-во число на следващия месец, като в чл. 20 от договора е определена и минималната погасителна вноска / МПВ / която е определен в размер на 5% от общата дължима сума с приспаднати непогасени МПВ от предходен период , плюс непогасени МПВ от предходен период , плюс сумата на надвишението на кредитния лимит , плюс вноски за просрочени операции ако има такива , но не по- малко от 10 лв. респ. 5 евро , като сумата на МПВ не може да бъде по- голяма от общо дължимата се сума по кредитния лимит. В чл.21 от процесния договор е определен срока за плащане на МПВ който е 19 дни след края на отчетния период по чл. 16 от договора , който е 1 число на месеца и по този начин той е на 20- то число на месеца , като в случай , че този ден е неработен , срокът е следващия работен ден. В същия договор в чл.24 е посочено , че при изцяло или частично неплащане на МПВ в горепосочения срок по чл. 21 , банката начислява надбавка за просрочие , т.е. лихва в размер на 10 % на годишна база върху забавената от клиента сума.В чл. 25 от същия процесен договор е уговорено между страните , че при изцяло или частично неплащане на МПВ в горепосочения срок по чл. 21 от договора за втори пореден месец , банката блокира картата. В чл. 28 от договора страните са се уговорили , че при непогасяване в срок на задължение произтичащо от договора това води до предсрочна изискуемост на кредитния лимит и започване на принудително изпълнение за събиране на дължимите се суми , като в чл. 29 от договора е посочено , че банката има право да обяви усвоената и непогасена част от кредитния лимит, непадежиралите вноски по операции , ведно с дължимите се такси , лихви и комисионни за изцяло и предсрочно изискуеми след като отправи писмено предизвестие на клиента и съдлъжника , в случай че те не изпълнят което и да е условие по договора.

Съгласно заключението на вещото лице С. Г. по назначената по делото съдебно счетоводна експертиза , което като неоспорено от страните по делото , съдът е приел като абсолютно доказателство е че Райфайзенбанк България ЕАД е отпуснала на дружеството К.Т. ЕООД село Ч. представлявано от ответника К. П. Д. и същото дружество е усвоило кредитния лимит от 2000 лв. отпуснат му въз основа на горепосочения договор по издадената му кредитна карта за юридическо лице за обслужване на неговата професионална или търговска дейност , като същият не е извършил никакви плащания по процесния рамков договор за кредитен лимит по кредитна карта за юридическо лице .

По този начин въз основа на горепосочените клаузи на процесния договор и на уговорените и приложими условия в него на длъжника по същия договор е било изпратено уведомление респ. писмено предизвестие от банката с което тя му е обявила цялата усвоена и непогасена част от кредитния лимит включваща всички платими и дължими се суми по договора – 4 непогасена главница , ведно с дължими такси , разноски, лихви вкл. и наказателни лихви които към 17.11.2022 г. са в размер на общата сума от 2188, 46 лв. за предсрочно изискуеми и незабавно платими , което предизвестие ответника е получил видно от приложеното писмо с обратна разписка на дата 22.11.2022 година ,което е сторено на основание чл. 30 б.а от договора а именно когато клиентът или съдлъжника не е платил четири поредни минимални погасителни вноски в пълен размер и в уговорения затова срок. Затова съдът намира , че са ангажирани по делото писмени доказателства, обективиращи надлежно упражняване правото на банката да обяви целия дълг за предсрочно изискуем чрез отправяне на волеизявление до длъжника. Съдът намира, че обявяването на предсрочната изискуемост в разглеждания случай е настъпило не само по горепосочения законов ред с горепосоченото надлежно връчване , а и с получаването на исковата молба от особения процесуален представител на ответника. Този факт също поражда целените правни последици, изразяващи се в изискуемост на цялото вземане.