Определение № 1308 от 22.01.2020, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ гр. Варна, 22.01.2020 г.

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА като разгледа гр.д.

№ 104 по описа за 2020 г., намира следното:

Производството по делото е образувано по предявен по реда на чл. 422 ГПК от Община Варна против Р.И.А. иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца суми по издадена Заповед № 1907/07.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3431 по описа за 2019 г. ВРС, 26 състав.

При извършване на служебна проверка относно допустимостта на производството, съдът констатира следното:

Със Заповед № 1907/07.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3431 по описа за 2019 г. ВРС, 26 състав, Р.И.А. *** сумата от

8000.13 лева, включваща сума в размер на 5998.48 лева, представляваща дължима главница за извършен разход за премахване на незаконен строеж: „Полумасивна жилищна сграда, паянтова жилищна пристройка към нея и паянтова жилищна пристройка към нея“, находящи се в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Варна, обозначен с № 15 на „Обща схема на незаконно построени сгради в поземлен имот ПИ с идентификатор ***“, с административен адрес гр. Варна, ул. „Георги Пеячевич“ № 13, в изпълнение на Заповед № 193/23.06.2014г. на Кмета на район Младост, сумата от 2001.65 лева, обезщетение за забава, за периода от 07.11.2015 г. до 19.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 01.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както сумата от 210 лева, от които: 160 лева – заплатена държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Постановено е незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист.

На 13.09.2019 г. по делото са постъпили книжа от ЧСИ, удостоверяващи извършените от последния действия по връчване на заповедта за незабавно изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Предвид липсата на данни за извършена справка за месторабота и търсене на длъжника чрез работодател, както и събраната от връчителя информация, че същият се прибира в България на 22.07.2019 г. заповедният съд е приел, че съобщението не е редовно връчено по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради изложеното са дадени указания на ЧСИ за повторно изпращане на съобщение, извършване на справка за регистрирани трудови договори и предприемане на действия за връчване чрез работодател.

Независимо че ЧСИ не е изпълнил горните указания, с

Определение № 53630/03.12.2019 г. на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземанията, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение.

Съществуването на правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е обусловено от наличието освен на общите, и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. По силата на чл. 422, ал. 1 и чл. 415, ал. 1 ГПК предявяването на установителния иск е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на указанията на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК, като спазването на установения от законодателя срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск. Наред с изложеното правото на иск е обвързано и с наличието на някоя от предпоставките, визирани в чл. 415, ал. 1