Определение № 16 от 13.01.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16 гр. ХАСКОВО, 13.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА Въззивно частно наказателно дело № 20255600600010 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК.

Производството пред Хасковския окръжен съд е образувано по частен протест на прокурор от ТО – Димитровград при РП - Хасково срещу протоколно определение от 27.11.2024 год., постановено по НОХД № 493/2024 г. на Районен съд – Харманли, с което на основание чл. 249, ал. 2 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК съдебното производство е прекратено и делото върнато на РП – Хасково – ТО Димитровград за отстраняване на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.

В частния протест се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Възраженията са във връзка с приетата от районния съд теза, че не било установено на кого са собственост отнетите от гроба на покойника вещи. Според прокурора изричното посочване на собствеността на вещите не е съставомерен признак, след като е установено от чие владение са отнети. Намерението за своене на вещите от страна на обвиняемия се установявало от неговите действия, с които след отнемането на всяка от вещите той ги поставил в джобовете на якето си. По отношение на престъплението по ч. 164, ал. 2 НК се изтъква, че изискванията за пълнота на описанието било изпълнено с посочване на действията по повреждане на надгробния паметник, хващане с две ръце и разклащане му в основата, като повредата се изразявала в това, че след деянието паметникът не е бил в същото състояние и не е имал същата стабилност, а стойността на повредата не е 1 съставомерен признак по този състав от Наказателния кодекс. Липсата на посочена стойност на повредата не правела обвинението неясно и не нарушавало правата на обвиняемия. По отношение на извода на районния съд, че 1 брой статуетка под форма на ангел не представлявала надгробен символ, се излагат твърдения, че статуетката на ангел е символ именно на молитвен храм. Изложената в обвинителния акт фактическа обстановка съдържала подробно и точно описание на деянията, което не водело де неяснота и неразбиране на обвинението и не се нарушавали процесуалните права на обвиняемия или на пострадалите. Отправя се искане за отмяна на протоколното определение и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от протеста е връчен на подсъдимия и неговия защитник, които не вземат становище по него.

Съдът, след като се запозна с изложеното в частния протест, материалите по делото и след цялостна проверка на протестираното определение на РС - Харманли, намира следното:

Въззивният протест е процесуално допустим и подаден в срок, поради което следва да бъде разгледан. Разгледан по същество, е неоснователен.

Пред Харманлийския районен съд е образувано НОХД № 493/2023 г. по внесен обвинителен акт срещу В. М. П. за това, че:

- на 05.12.2022 г. в град Д., обл. Х., отнел чужди движими вещи – 2 броя статуетки под формата на ангелче и 1 брой статуетка под формата на зайче на обща стойност 47,50 лв. от владението на П.Ж.В. в качеството й на наследник, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена от гроб на покойник (Е.Т.В.) – престъпление по чл.

195, ал. 1, т. 8 вр. чл. 194, ал. 1 НК;

- на 05.12.2022 г. в град Д., обл. Х., повредил надгробен паметник на покойник – Е.Т.В., като го хванал с две ръце и го разклатил в основата, повредил надгробен символ – 1 брой статуетка под формата на ангел на стойност 39,30 лв., като я счупил в долната част, осквернил гроба на Е.Т.В., като хванал и преместил поставения кръст в друг съседен гроб – престъпление по чл. 164, ал. 2 НК.

В проведеното разпоредително заседание по делото районният съд приел, че внесеният обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК. В обстоятелствената част на обвинителния акт досежно престъплението по чл. 164, ал. 2 НК липсвали твърдения защо държавното обвинение счита, че е налице повреждане на предмета на престъплението, доколкото се сочело, че деянието е извършено чрез хващане на надгробния паметник с две ръце и разклащането му, без да успее да го изкърти. От тези факти не ставало ясно за съда, за обвиняемия и за пострадалите, налице ли е повреждане или не и в какво се изразява тази повреда в конкретния случай. В обвинителния акт не се сочела и каква е стойността на повредената вещ – 2 надгробен паметник на покойната Е. В.. Стойността на повредения предмет на престъпното деяние също била част от престъпния състав и следвало да се посочи в обхвата на обвинението.

По отношение на обвинението по чл. 164, ал. 2 НК съществувало и несъответствие между словесното описание на повдигнатото обвинение за повреждане на надгробен символ – статуетка на ангел и текста на престъпния състав, който предвиждал повреждане на религиозен храм, молитвен дом, светилище или прилежаща към тях сграда, техни символи, гробове или надгробни паметници. Разпоредбата предвиждала повреждане на изчерпателно изброени предмети и несъответствието на повдигнатото обвинение с нея затруднявало обвиняемия да разбере в какво е обвинен.

По отношение на обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 8 вр. чл. 194, ал. 1 НК следвало в обвинителния акт задължително да се посочи чия собственост са сочените за отнети чужди движими вещи, което в случая не било сторено и съставлявало съществено процесуално нарушение, накърняващо правата на обвиняемия и на пострадалия. Неяснота съществувала и по въпроса от чие владение били отнети вещите.

Липсвало изложение на фактически твърдения относно допълнителния и задължителен субективен признак на престъплението по чл.

195, ал. 1, т. 8 вр. чл. 194, ал. 1 НК – намерение за противозаконно своене на отнетото, като само формално било посочено наличието му, без да са изложени съждения откъде и защо държавното обвинение приема този извод.

На последно място районният съд е констатирал неправилно посочване в обвинителния акт на пострадалата П.Ж. на фамилното име „В.“ – вместо фамилното име „В.“.

При тези констатации съдът е приел, че пропуските в обвинителния акт съставляват съществени процесуални нарушения, които накърняват и ограничават правото на защита на обвиняемия, както и правата на пострадалия. С тези съображения съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокуратурата за отстраняване на допуснатите отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.

Настоящата въззивна инстанция намира, че изводите на районния съд в конкретния случай като цяло са правилни и отразяват адекватно прилагане на правните норми във връзка с правото на всяко привлечено към наказателна отговорност лице да знае в какво именно е обвинено и срещу какви факти се защитава. В тази връзка обаче въззивната инстанция намира за необходимо да направи и някои допълнителни уточнения.

С обвинителния акт се повдига обвинението, по което съдът дължи произнасяне, като се очертава и рамката на предмета на доказване в съдебното производство. В ТР № 2/2002 на ОСНК се пояснява, че първоначалното привличане на лицето в качеството му на обвиняем очертава основните параметри, свързани със съдържанието на деянието, като съвкупност от фактите и правната квалификация. Тъй като последното в хода на 3 разследването търпи динамична промяна, която следва от попълване на делото с доказателства, на прокурора се предоставя процесуалната възможност посредством обвинителния акт да конкретизира обвинението, като изпълни със съдържание и посочи всички онези факти, въз основа на които е формулирано последното и срещу които именно ще се защитава обвиняемият, респ. подсъдимият. Тези факти освен, че следва да бъдат посочени, също така следва да получат и съответната правна квалификация.

Това следва да бъде отразено както в обстоятелствената част, така и в диспозитива на обвинителния акт. Както е известно, фактите и тяхната правна квалификация представляват единство, от което обвиняемият е в състояние да узнае в пълна степен и изцяло в какво точно се обвинява, за да може да подготви своята защитна теза и свързаните с нея доказателствени искания. Да се приеме противното, би означавало обвиняемият да узнае само фактите, на които се позовава държавното обвинение, но да не му е ясно с кои съставомерните признаци от състава на наказателна норма се свързват тези факти и какви последици произтичат от това за неговата наказателна отговорност.

По отношение на деянието по чл. 164, ал. 2 НК в обвинителния акт е посочено, че обвиняемият М. хваща с две ръце надгробния паметник и го разклаща, но не може да го изкърти от основата и го оставя. След това в заключителната част на обвинителния акт прокурорът е посочил каква е правната квалификация на деянието словом и цифром. За да е изпълнен стандарта по чл. 246, ал. 2 и ал. 3 НПК, е необходимо да се съдържат и кратки изводи на държавното обвинение за съставомерните признаци на деянието. В текста на чл. 164, ал. 2 НК законодателят е употребил глаголната форма „повреди“. След като е описал действията на обвиняемия М., прокурорът е трябвало да изведе своите изводи защо приема, че с тези действия е изпълнен съставомерният признак за повреждане на вещта. Не е нужно това описание да бъде твърде подробно или дълго, но е достатъчно да съдържа основния извод на прокурора в достатъчно ясна и недвусмислена форма на изложение.

В случая има само описание на едно фактическо твърдение в обстоятелствената част на обвинителния акт, след което прокурорът директно е квалифицирал деянието по чл. 164, ал. 2 НК, без да уточни защо и по какъв начин с действията си М. е повредил надгробния паметник.

Настоящият състав споделя и извода на районния съд, че в обвинителния акт следва да се посочи каква е стойността на повредената вещ – надгробен паметник на покойната Е. В.. Макар и да липсва изрично формулиран съставомерен признак в състава на престъплението по чл. 164, ал.

2 НК, който да касае стойността на вещта, винаги когато такава е увредена, тази стойност следва да бъде установена и посочена. Щом една вещ е увредена, тази вреда винаги има парично (стойностно) изражение, което е логическо продължение на твърдението на прокурора за повреда на паметника. Освен това следва да се има предвид, че едно деяние засяга не само непосредствения обект на престъплението (съответният вид обществени 4 отношения), но също така има и други, допълнително настъпили последици, които очертават общо противоправния и общественоопасен характер на престъпната проява. На досъдебното производство е назначена съдебнооценителна експертиза, но разследващият орган е възложил да се установи стойността само на 2 броя статуетки с формата на ангелче и 1 брой статуетка с формата на зайче. Допълнително в задачите към вещото лице е следвало да се включи и определяне стойността на повредената вещ.

В тази връзка се налага и друго уточнение във връзка с фигурата на пострадалото лице, доколкото обвинителният акт касае две престъпни деяния.

Следва да се подчертае, че конкретно що се отнася до деянието по чл. 164, ал.

2 НК липсва фигурата на „пострадал“. Това се определя от родовия и непосредствения обект на обществените отношения, които се засягат с деянието по този текст. Неправилно е да се провежда аналогия между престъпните състави по чл. 164, ал. 2 и чл. 216, ал. 1 НК. Престъпленията срещу религиозните права на гражданите поглъщат унищожаването или повреждането на чужди движими вещи по смисъла на чл. 216, ал. 1 НК и поради тази причина с деянието по чл. 164, ал. 2 НК не се причиняват съставомерни вреди. Обяснението следва да се търси в законодателната логика на този текст от особената част на Наказателния кодекс – с тази наказателноправна норма не се защитава правото на собственост върху конкретни вещи (включително религиозни символи), както е в случаите на кражба и останалите престъпления против собствеността, а се защитават обществените отношения свързани с правата на гражданите свободно да изповядват религията си, част от което са и ритуалите по повод погребение на покойник. Ето защо по този текст от наказателния закон няма пострадал, но това не означава, че от деянието не могат да настъпят вреди – ако такива са настъпили, те следва да бъдат описани и посочени в обвинителния акт.