Определение № 1061 от 10.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1061 гр. Пловдив, 10.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500944 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв.А. Д., вписан в САК, като пълномощник на М. Т. А., ЕГН – **********, против Определение № 1340/29.01.2025г. по гр.д.№ 9672/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, XI гр.с., с което е оставена без уважение подадената Молба с вх. № 132826/27.12.2024 г. за изменение на осн. чл.248 от ГПК на Решение № 5026/15.12.2024г. в частта за разноските. Моли да бъде отменено като бъде увеличен размера на адвокатското възнаграждение от 480 лв./с ДДС/ на 2314,98 лв. /с ДДС/ за оказана безплатна правна помощ, на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

Въззиваемата страна „Ти Би Ай Банк“ЕАД, ЕИК – 131134023, чрез юрк. К.З., депозира писмен отговор, че частната жалба е изцяло неоснователна. Поддържат се и доводите от Становище с вх.№ 3840/13.01.2025г., затова, че производството пред първа инстанция е протекло само в едно съдебно заседание и без явяване в него на процесуалния представител адв.Д..

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

1

Пред Районен съд - Пловдив от адв.А. Д., вписан в САК, като пълномощник на М. Т. А., е подадена Молба с вх. № 132826/27.12.2024 г. с искане за изменение на постановеното по делото Решение № 5026/15.12.2024г. в частта за разноските, като размерът на дължимото от ответника в полза на процесуалния представител на ищеца на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение да бъде увеличено от 480 лв./с ДДС/ на 2314,98 лв. /с ДДС/ .

От „Ти Би Ай Банк“ЕАД, ЕИК – 131134023, чрез юрк.В.Ц.в, е постъпил отговор за неоснователност на молбата по чл.248 от ГПК.

Районният съд, за да остави без уважение подадената молба по чл.248 от ГПК, излага основни съображения, че по смисъла на чл. 36 ал. 2 от ЗАдв. размерът на възнаграждението следва да е справедлив и обоснован, като цената на адвокатския труд трябва да е съобразена както с материалния интерес, така и с фактическата и правна сложност на делото. Освен това, съдът може да следи служебно и за свръхпрекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на другата страна, а и предвид постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С438/22 дори е длъжен да откаже да приложи национална правна уредба, ако тя противоречи на чл. 101 пар. 1 от ДФЕС. В този смисъл, прието е с атакуваното определение, че в случая е неприложима нормата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. с оглед материалния интерес по спора, защото тя не съответства на правото на ЕС и затова е свободен да определи размер на адвокатското възнаграждение по своя преценка. Районният съд е определил възнаграждение в размер на 400 лв., като допълнително е начислен и ДДС за участието на пълномощника в цялото производство. Мотивирано е, че сумата е за защитата по всички искове, която касае едни и същи потребителски права.

С подадената частна жалба на адв.А. Д., като пълномощник на М. Т. А., се поддържат доводи за неправилност на атакуваното определение. Поконкретно се възразява, че присъденият размер е необосновано нисък. При определянето на размера за платено адвокатско възнаграждение, Районният съд не бил подложил на преценка разумния характер на разноските за адвокатско възнаграждение и по- конкретно не е преценил положения от адвоката труд, който обхващал не само правните и фактически действия, извършвани в хода на производството, но и чисто административно техническата дейност за организиране на делото, за която решаващият съд е 2 подпомаган от административен персонал, докато адвокатът или извършва тази дейност сам, или калкулира във възнаграждението си и пропорционална част от възнаграждението на ангажирания от него служител/респективно служители. В адвокатската професия адвокатът бил длъжен да осигури толкова приходи, които да покрият всичките му разходи, но и да формира някаква печалба, която да му позволи да води достоен начин на живот. Това означавало, че приходите, които генерира адвокатът, трябва да са достатъчни, за да покрият наемна цена за осигуряване на помещение за работа на адвоката; разходи за комунални услуги и поддръжка на така наетото помещение - ток, вода, парно, служебни телефони, интернет; периодични месечни вноски към ВАдС и съответната адвокатска колегия; застрахователна премия за задължителна застраховка „Професионална отговорност“; достъп до поне една правно- информационна система, вкл. абониране за различни периодични издания и други бази данни; разход за трудови възнаграждения в среден за страната размер на персонал за поне двама адвокатски сътрудници, без чиито усилия работата на множество адвокати би била немислима; разходи за изпълнение на всички задължения на адвоката като работодател по КТ и ЗЗБУТ; разходи за счетоводно обслужване; заплащане на осигуровки, тъй като адвокатите са самоосигуряващи се лица; заплащане на почистващ персонал за поддържане на здравословни условия на труд за адвоката и неговия персонал; разходи за закупуване на офис оборудване и канцеларски материали; обучения за повишаване на професионалната квалификация и други. Едва след покриването на тези разходи адвокатът започвал да формира печалба.

На следващо място, първоинстанционният съд не бил съобразил критерия, сочен от СЕС за приложим при преценка на разумността на адвокатското възнаграждение, а именно цената на главния иск, която в случая е в размер на 2 479,96 лв. Поддържа, че присъдените разноски от 400 лв. не са пропорционални на заведения иск от 2 479,96 лв., тъй като не покриват значителна и подходяща част от разноските, още повече и че тяхната разумност изобщо не е и преценена.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е неоснователна.

С Решение № 5026/15.12.2024г. по гр.д.№ 9672/2024г. Районният съд е признал за установено в отношенията между „Ти Би Ай Банк” ЕАД, от една 3 страна и М. Т. А., от друга, че е нищожен сключеният между тях договор за потребителски кредит № 70532762/ 07.04.2022 г. Съобразно този правен резултат, със следващ диспозитив, е осъдил „Ти Би Ай Банк” ЕАД да заплати на адв.А. Д. сумата 480 лв. /с ДДС/. Относно присъждането на адвокатското възнаграждение в този размер в мотивите на решението са изложени основни съображения, че по делото в представения ДПЗС на ищцата е посочено, че тя се представлява безплатно от адв. А. Д., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. представлява основание за оказването на безплатна адвокатска помощ. Въззивната инстанция намира, че определеният размер на адвокатско възнаграждение е адекватен, тъй като само един от исковете е уважен. В мотивите на решението е констатирано, че длъжникът М. А. е заплатила по договора за кредит сумата в размер на 10436,73 лв., като при това положение няма платена сума над главницата и вторият иск за претендирана за връщане сума в размер на 3650 лв. е отхвърлен изцяло.

Други уважени искове по делото няма.

Въззивната инстанция намира, че следва да се остави без уважение искането на дружеството да бъде увеличено адвокатското възнаграждение от 480 лв. /с ДДС/ лв. на 2314,98 лв./с ДДС/ и с огледа на критерия за свършената работа от пълномощника. По делото от него, освен исковата молба, е било изготвено и приложено Становище с вх.№ 101941/08.10.2024г. във връзка с Писмен отговор по чл.131 от ГПК от страна на ответното дружество. Било е проведено в производството само едно съдебно заседание на 21.11.2024г., без явяване на процесуалния представител адв. Д..

Относно приложението на Наредба № 1 от 09.07.2004 г., регламентираните с нея размери могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са непременно обвързващи съда, който следва да ги прецени с оглед цената на предоставените услуги, вземайки предвид вида на спора, интереса, естеството и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В тази насока е и постановеното Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., ВКС, I т. о.

Обжалваното потвърждаване. определение е

4 законосъобразно и подлежи на

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 1340/29.01.2025г. по гр.д.№ 9672/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, XI гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5