Решение № 39 от 15.04.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. ***, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Десислава Й. Димитрова като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20254230200344 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Жалбоподателят П. Б. Б. от гр. *** е обжалвал Наказателно постановление № 23-0341-000345 от 25.09.2023 година на Началник Сектор в ОДМВР Габрово, РУ ***, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 1000,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение първо от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10,00 лева за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като обжалването касае само първото наложено наказание. В жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление в тази му част.

По делото не се явява представител на РУ на МВР - ***. В писмото, придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 25.08.2025 година. Жалбата е подадена на 05.09.2025 година, т.е. в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

На 15.08.2023 година свидетелите Ц. Г. и И. К.– служители в РУ на МВР - *** изпълнявали служебните си задължения по КАТ на ул. „***“ в село ***, община ***, 1 където до № 60 в 22:16 часа, спрели за проверка лек автомобил марка "***“ с английска регистрация ***, собственост на Б. Б., движещ се в посока гр. *** и управляван от жалбоподателя. По време на проверката жалбоподателят бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № 0152 и уредът отчел 0,88 промила в издишания от него въздух. Издаден бил талон за медицинско изследване № 143134 с осем броя холограмни стикери, след което жалбоподателят посетил ЦСМП – ***, където дал кръв за анализ, която била поставена в две епруветки. След изследване на едната проба бил съставен Протокол за извършена химическа експертиза № 499/2023 година, от заключението на който се установява, че в представената за изследване кръвна проба на П. Б. Б., ЕГН:

79012661489 концентрацията на етилов алкохол била 0,87 промила.

Въз основа на тази експертиза и посочения по – горе АУАН, било издадено обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган се е съгласил напълно с отразените в акта фактически обстоятелства, преповторил ги е изцяло в обжалваното наказателно постановление, квалифицирал е описаното от него деяние като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предложение 1 – во от ЗДвП, за което и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя Б. глоба в размер на 1000,00 лева и го е лишил от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена след анализ на показанията на свидетелите Ц. Г. и И. К.; Акт за установяване на административно нарушение GA № 957374 от 15.08.2023 година; Талон за изследване № 143134;

Протокол за химическа експертиза; Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0341000153 от 16.08.2025 година; Справка/картон на водача и Заповед № 8121-1632 от 02.12.2021 година на министъра на МВР.

Разпитаните в съдебно заседание свидетели Г. и К. потвърдиха пред съда вписаните от тях констатации в АУАН.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

От фактическа страна по делото безспорно се установява, че на 15.08.2023 година, в с. ***, община ***, подсъдимият е управлявал лек автомобил „***“ и че в 22:16 часа бил спрян за проверка от служители на РУ на МВР – ***, които му 2 извършили проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер“, което отчело наличие на алкохол в издишания от него въздух 0,88 промила, както и това, че след изпробването с техническо средство подсъдимият е дал кръв за химически анализ в ЦСМП – ***.

Съдът намира за недоказано по несъмнен начин обаче обстоятелството, че при горепосочените време и място жалбоподателят е управлявал автомобила с установена по надлежния ред концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда.

За установяване на това обстоятелство обвинението се позовава на Протокол за химическа експертиза № 499/2023 г. на Сектор "НТЛ" при ОД на МВР – Габрово.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/, с тази наредба се урежда редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, трамваи или самоходни машини и/или употребата от тези водачи на наркотични вещества или техни аналози. В Наредбата е предвидено, че употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване на технически средства, тестове, медицински, химически или химикотоксикологични изследвания /чл. 1, ал. 3 от Наредбата/. В чл. 3 и чл. 3а от Наредбата са предвидени и конкретните способи за установяване употребата на алкохол. Тези способи са: 1. чрез техническо средство (чл. 3, ал. 1 от Наредбата); 2. с доказателствен анализатор (чл. 3а от Наредбата) и 3. с химическо лабораторно изследване (чл. 3а от Наредбата). В чл. 3а, точки от 1 до 3 изрично са предвидени и случаите, когато употребата на алкохол следва да се установи с доказателствен анализатор или химическо лабораторно изследване. Това са случите, при които: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. В конкретния случай е извършена проба с техническо средство "Алкотест Дрегер", която е установила концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия от 0,88 промила.

От материалите по делото се установява, че след изпробването с техническо средство на жалбоподателя е бил издаден Талон за изследване и че в посоченото от него време същият се е явил в ЦСМП – ***, където дал кръв за извършване на химичен анализ, за което е бил оформен Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /л. 12 от делото/. Следователно са се реализирали предпоставките на чл. 3а, т. 2 от Наредбата и жалбоподателят очевидно не е приел показанията на дрегера, въпреки, че е записал обратното и се е явил в медицинското заведение, за да му бъде взета кръв за анализ. Съгласно чл. 11 от Наредбата, медицинското изследване и вземането на проби за химическо и химико- 3 токсикологично лабораторно изследване се извършва в спешните отделения на многопрофилните лечебни заведения за болнична помощ и във филиалите на центровете за спешна медицинска помощ, които се намират извън областните градове, /както е сторено в настоящия случай/, както и в лечебните заведения, в които лицата са транспортирани за оказване на медицинска помощ или са настанени за лечение.

Медицинското изследване се извършва от лекар, медицинска сестра, акушерка или фелдшер, съответно лекарски асистент. Лицето, което извършва медицинското изследване, и лицето, което взема пробата за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, ако то е различно, са длъжни да се уверят в самоличността на изследваното лице чрез документ за самоличност. При медицинското изследване медицинският специалист описва състоянието на изследваното лице, поведенческите му реакции, степента на съзнанието му, както и абстинентните му прояви, когато има такива. Резултатът от изследването, събраните анамнестични данни за налични заболявания и за приетите от изследваното лице лекарствени продукти през последните 24 часа се вписват в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози по образец съгласно приложение № 4.

Протоколът се подписва от медицинския специалист, извършил изследването /чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата /. В случая е съставен Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози от 15.08.2023 година в 23:50 часа, с което са спазени изискванията на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 и чл. 14 от Наредбата, като изрично е отбелязано, че през последните 24 часа жалбоподателят е приел лекарства за артрит по лекарско предписание и че освен от артрит страда и от чернодробно заболяване /прекаран хепатит/.

Съгласно чл. 15, ал. 2 от Наредбата, при изследване за концентрация на алкохол в кръвта се вземат две проби кръв в предназначени за целта вакуумни епруветки, всяка от които с обем не по-малък от 4 мл.

Иззетите от жалбоподателя кръвни проби в 2 броя вакуумни епруветки, са били предоставени на експертите в ОД на МВР – Габрово в хладилна чанта на 18.08.2025 г..

На изследване била подложена 1 брой проба, а втората проба била оставена за съхранение като контролна – при необходимост от повторен анализ.

При тези данни се установява, че са спазени и изискванията на чл. 15, ал. 2, ал.

3 и ал. 4 от Наредбата /вкл. едната от кръвните проби да се съхранява като контролна/.

От отразеното в протокола се установява, че изследването е извършено при спазване на изискванията на чл. 22 от Наредбата. Посоченият протокол отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата. След изследване на пробите кръв за 4 установяване на концентрацията на алкохол /вкл. контролните/ същите се съхраняват в химическите лаборатории при температура от +4°С до +8°С /арг. от чл. 26, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата / за срок от 3 месеца по смисъла на чл. 26, ал. 4 от Наредбата.

При анализа на доказателствената съвкупност обаче съдът констатира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Видно от обжалваното наказателно постановление същото е било връчено на жалбоподателя на 25.08.2025 година, т.е. две години след издаването му на 25.09.2023 година, и това е датата, на която той е научил резултата от извършеното кръвно изследване. По този начин същият е бил поставен в невъзможност да поиска изследване на втората контролна проба, която, видно от изисканата справка от ОД на МВР – Габрово /л. 55/ е била унищожена на 15.12.2023 година, поради това, че срокът й на съхранение съгласно чл. 26, ал. 4 от Наредбата е бил изтекъл.

Съобразявайки тези факти, съдът намира, че бездействието на наказващия орган за връчване на издаденото наказателно постановление в рамките на заК.ия срок на съхранение на иззетите кръвни проби, безспорно е довело до грубо нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, неотстранимо в рамките на съдебното следствие, тъй като още преди връчването на наказателното постановление /две години след издаването му/ срокът по чл. 26, ал. 4 от Наредбата за съхранение на контролната проба е бил изтекъл и същата е била унищожена, като по този начин жалбоподателят е бил поставен в невъзможност да упражни правото си по Наредбата да поиска изследване на втората контролна проба кръв. В тази връзка следва да се отбележи, че след изменението на чл. 27, ал. 3 от Наредбата, в сила от 26.09.2023 г., според която в седемдневен срок от връчване на наказателното постановление изследваното лице може да поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ чрез органа по производството, ако не е изтекъл срокът по чл. 26, ал. 4 от Наредбата, повторно химическо изследване следва да се допуска по искане на лице, привлечено към административнонаказателна отговорност, без да е необходимо същото да се мотивира и без право на преценка от органа по производството.