Определение № 1777 от 28.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1777 гр. Пловдив, 28.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501628 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.78 и чл.417 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 20900/09.04.2024г. от „Юробанк България“ АД, с ЕИК – 000694749, чрез адв. АД „Ч,П , И..“, представлявано от адв.Х. И., против Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 1951/29.02.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, на Районен съд - Пловдив, XXIII гр.с., по ч.гр.д.

№ 3571/2024г., в отхвърлителната част по подаденото заявление на дружеството против Д. Р. П., ЕГН – **********, за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над уважения размер от 100 лв. /с ДДС/ до пълния предявен размер от 642,06 лв. /с ДДС/. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се присъди сумата в размер на 542,06 лв. /с ДДС/.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд – Пловдив от „Юробанк България“ АД против Д. Р.

П. е подадено заявление по чл.417 от ГПК, с приложени документи, описани от п.1 до п.11 /вкл./. Заявлението е отхвърлено частично за сумата 66 лв. – 1 обезщетение за уведомяване, както и в частта за разноските.

Районният съд, за да разпореди отхвърлителната част за разликата над 100 /с ДДС/ лв. до 642,06 /с ДДС/ лв., съразмерно и с уважената част от заявлението, излага основни съображения, че поисканото за присъждане сума не съответства на вида и количеството извършена дейност по делото, респ. на неговата фактическа и правна сложност. Посочва, че формалният характер на производството, налагал да се приеме, че не са положени някакви поспециални усилия по образуване и водене на делото, тъй като се ползвали готови образци на заявлението, съгласно чл. 425 ГПК и било достатъчно да се опишат процесуално издържани твърдения.

С частната жалба на „Юробанк България“ АД, с ЕИК – 000694749, са направени възражения за неправилност на правните изводи. По-конкретно, изтъква се, че определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения има за цел да установи минимален стандарт за справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, съобразно вида на делата, техния предмет и защитавания материален интерес. Позовава се на т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 2013г. на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013г.

Излага доводи, че съгласно трайната практика съдържанието на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение следва да е като на искова молба, поради което изписването на заявлението не би могло да се възприеме като извършване на „машинописна дейност“. Преди самото подаване на заявлението, е била извършена и подготовка на документите за депозирането им в съда, запознаване проучване на конкретния казус, както и е осъществено, вече задължителното съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. уведомяване за предсрочна изискуемост на задължението.

Изготвянето на документите за входиране в съда, както и мотивите за искането за издаване на заповед за изпълнение следва да отговарят на изискванията на чл. 128 и чл. 129 от ГПК, което предполага подробно описание на фактическата обстановка и описание на съществените за договора съобразно ЗПК обстоятелства. Цялата тази дейност излизала от рамките на попълването на бланката, защото е налице обстоятелствено обяснение на фактите, от които произтича вземането. Присъждането на разноски в такъв размер не бил съобразен и с обема на работата, която се полага. Имало законови изисквания, които неимоверно се съобразяват при 2 подаване на заявленията по чл.417 от ГПК, като в случая най- малкото времето, което е необходимо за подготовка и изготвяне на този документ и комплекта е следвало да бъдат оценени. Счита, че по този начин се обезценява работата на юриста и се принизява и качеството на правната услуга, която е предоставена.

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба е частично основателна. С присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 100,00 лв. не е съобразено напълно предоставения обем на защита, вида и качеството на извършената защита, доколкото в случая се касае за производство по реда на чл.417 от ГПК, с позоваване на настъпили предпоставки за предсрочна изискуемост, съобразяване на процедура за връчване на Покана - уведомление до длъжника. В тази насока заявлението следва да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 т.1 и т.2 от ГПК.

При определяне на адвокатското възнаграждение следва да се вземе предвид действително не само фактическата и правната сложност на спора, а и обема на работа, която адвокатът извършва. В обема на работа се включват времето за подготовка на документите, проучване на актуалната съдебна практика в подобни производства на националното право и правото на ЕС.

Въззивният съд отчита и обстоятелствата, че адвокатът има висока образователна квалификация, необходима, за да осигури правна помощ в това производство по чл.417 от ГПК и дължи висока степен на грижа при осъществяване на защитата по делото.

Обжалваното разпореждане следва да се отмени за разликата над 100 /с ДДС/ лв. до 240 /с ДДС/ лв., а в останалата обжалвана част се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 1951/29.02.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, на Районен съд - Пловдив, XXIII гр.с., по ч.гр.д.№ 3571/2024г., с което е отхвърлено заявлението на „Юробанк България“ АД, с ЕИК – 000694749, 3 против Д. Р. П., ЕГН – **********, в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над уважения размер от 100 /с ДДС/ лв. до 240 /с ДДС/ лв.

Връща делото на Районен съд - Пловдив, XXIII гр.с., по ч.гр.д.№ 3571/2024г., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с длъжник Д. Р. П., ЕГН – **********, и за още сумата в размер на 140 /с ДДС/ лв. разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от заявлението.

Потвърждава в останалата част Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 1951/29.02.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, на Районен съд - Пловдив, XXIII гр.с., по ч.гр.д.№ 3571/2024г., за отхвърляне на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 240 /с ДДС/ лв. до пълния предявен размер от 642,06 лв. /с ДДС/, съразмерно с уважената част от заявлението.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4