Решение № 106 от 08.03.2024, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 866/2023
- Вид
- Решение № 106
- Подписан
- 08.03.2024
- В сила
- 08.03.2024
- Състав
- ЕКАТЕРИНА ТИХОМИРОВА ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА, МЕТОДИ НИКОЛОВ ЗДРАВКОВ, РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал.1, предл.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.11 · Закон за арендата в земеделието
- чл.17 ал.2 · Закон за арендата в земеделието
- чл.2 · Закон за арендата в земеделието
- чл.3 · Закон за арендата в земеделието
- чл.3 ал.1 · Закон за арендата в земеделието
- чл.234 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 106 гр. П., 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.ЕВА-ПАНОВА
Членове:
РЕНИ М. СПАРТАНСКА
МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20234400500866 по описа за 2023 година Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1588/09.11.2023г. по гр.д. № 2299/2023г. на РС гр. П.
/ПлРС/ съдът е осъдил на основание чл.234 ал.3 от ЗЗД „*** 2017“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. П., представлявано от Я.А.К. ДА ЗАПЛАТИ на “***”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в с.***, Община ***, представлявано от изпълнителния директор С.И.Д., съдебен адрес: гр. П., ул.*** №***, адв. Г.Г. от ПлАК сумата в размер на 4 106,95лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 27.04.2023г., до окончателното й изплащане, дължима по Договори за аренда на земеделска земя съответно от дати 22.05.2013год., 09.05.2013год., 07.05.2011год., 04.06.2013год., 29.08.2013год., 20.08.2015год., 24.09.2013год., 24.06.2014год., 24.02.2015год., 15.08.2014год. и 28.042015год., сключени между Д. Т.а, Я. К., К. А., З. М., Б. Д., М. Х., М. М. и Х. Ч., като арендодатели и от „*** 2007“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. П., в качеството му на арендатор, за стопанската 2019/2020 год. за наети общо 133,68дка земеделски земи, находящи се в землището на с.*** и в землището на с.***, като ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата до 1 претендираните 6 038лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Осъдил на основание чл.234 ал.3 от ЗЗД „*** 2017“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. П., представлявано от Я. К. ДА ЗАПЛАТИ на “***”ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с.***, Община ***, представлявано от Управителя С.Д., съдебен адрес: гр. П., ул.*** №***, адв. Г. Г. от ПлАК сумата в размер на 4 106,95лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба 27.04.2023г., до окончателното й изплащане, дължима по Договори за аренда на земеделска земя съответно от дати 22.05.2013год., 09.05.2013год., 07.05.2011год., 04.06.2013год., 29.08.2013год., 20.08.2015год., 24.09.2013год., 24.06.2014год., 24.02.2015год., 15.08.2014год. и 28.042015год., сключени между Д. Т.а, Я. К., К. А., З. М., Б. Д., М. Х., М. М. и Х. Ч., като арендодатели и от „*** 2007“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. П., в качеството му на арендатор, за стопанската 2020/2021год. за наети общо 133,68дка земеделски земи, находящи се в землището на с.*** и в землището на с.***, като ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата до претендираните 6 038лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Осъдил на основание чл.234 ал.3 от ЗЗД „*** 2017“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. П., представлявано от Я. К. ДА ЗАПЛАТИ на “***”ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в с.***, Община *** представлявано от Управителя С.Д., съдебен адрес: гр. П., ул.*** №***, адв. Г.Г. от ПлАК, сумата в размер на 2 391,60лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба 27.04.2023г., до окончателното й изплащане, дължима по Договори за преотдаване на земеделски земи за обработка от 05.07.2021 год. и от 09.07.2021год., сключени между „*** 2007“ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. П., в качеството му на пренаемодател и „*** 2017“ЕООД, ЕИК ***, в качеството му на пренаемател за стопанската 2021/2022 год., за пренаети собствени на ищеца 119,58 декара земеделски земи, находящи се в землището на с.*** и с.***, като отхвърля иска за разликата до претендираната сума 6 503лв. и за претенцията за наем на земеделски земи в землището на с.*** с обща площ 14,091дка - имоти с кадастрални номера *** и ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Осъдил на основание чл.78 ал.1 от ГПК *** 2017“ ЕООД ЕИК ***, със 2 седалище и адрес на управление в гр. П., представлявано от Я. К. ДА ЗАПЛАТИ на “***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в с.***, Община *** представлявано от Управителя С.Д., съдебен адрес: гр. П., ул.*** №***, адв. Г.Г. от ПлАК направените разноски по делото съразмерно уважената част на иска и по компенсация - в размер на 1166,35лв.
Недоволни от решението са останали ответното дружество „*** 2017“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул.“***“, №***, ап.***, представлявано от Управителя Я.А.К., които чрез процесуалния си представител адв. Н. Д. от ПлАК го обжалват в срок.
В жалбата правят оплаквания, че постановеното решение е неправилно и необосновано в Частта, в която първоинстанционният съд е осъдил на основание чл.234 ал.3 от ЗЗД ответника „*** 2017" ЕООД, ЕИК ***, да заплати на ищеца „* ***" АД, ЕИК *** сумите, описани подробно в решението за наети общо 119,58 дка земеделски земи, находящи се в землището на с.*** и в землището на с.***, както и в Частта за присъдените разноски по делото.
Въззивникът навежда доводи, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и необосновано.
Дружеството посочва, че при наличие на изрична законова уредба в специалния закон (ЗАрЗ) изключва прилагането в случая на пар.1 от Допълнителните разпоредби на ЗАрЗ и респективно приложението на чл.234 ал.3 от ЗЗД, както е сторил съда. Предвид подробно изложените аргументи в жалбата, въззивното Дружество и ответник по първоинстанционното производство считат, че предявената искова претенция от ищеца, с обективно съединени искове с правно основание чл.234 ал.3 от ЗЗД се явява недопустима.
Считат, че Районният съд в нарушение на съдопроизводствените правила по чл.236 ал.2 от ГПК, не е обсъдил направеното от ответника в писмения Отговор на ИМ възражение за неизпълнение от ищеца на императивното изискване по чл.17 ал.3 от ЗАрЗ, вменяващо му задължение незабавно да уведоми арендатора, за настъпилото правоприемство и заместване в Договора за аренда на първоначалните арендодатели. Твърдят в жалбата, че от страна на ищеца няма направени валидни уведомления до 3 насрещната страна по Договорите за аренда - арендатора „*** 2007"ЕООД, за настъпилото правоприемство и заместване на страната на арендодателя. При това съгласно изричната норма на чл.17 ал.3 изр. второ от ЗАрЗ той не може да иска от арендатора да изпълни към него задължение, което последния вече е изпълнил към предишния арендодател до получаване на съобщението за заместването.
Оплакват се, че липсват мотивите как съдът е определил по размер, приетите за дължими и присъдени суми за стопанските 2019/2020г. и 2020/2021г. на ищцовото Дружество.
Също така се твърди във въззивната жалба, че неправилно и необосновано Районният съд е направил извод за основателност на исковите претенции и за наличие на основание за ангажиране отговорността на ответника, като трето лице, без по делото да са изложени изобщо твърдения в ИМ и без да са събрани изобщо доказателства за неизпълнение на основното задължение по Договора за аренда от страна на арендатора „*** 2007"ЕООД спрямо ищеца за плащане на уговорената аренда.
Като представя писмена защита с обстойни доводи, моли въззивният съд да отмени като неправилно обжалваното решение, да постанови друго, с което да остави исковете по чл.234 ал.3 ЗЗД без разглеждане като недопустими или евентуално да отхвърли същите изцяло като неоснователни, както и да им присъди разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по въззивната жалба и ищец по делото пред ПлРС “***”ЕООД, ЕИК *** се представлява от процесуалният представител адв.
Г. Г. от ПлАК, оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да потвърди като правилно и законосъобразно решението на първоинстанционния съд.
В писмена защита с подробни доводи изразява становище, че така постановеното от Районен съд гр. П. съдебно решение е правилно - същото е мотивирано, обосновано и законосъобразно с оглед събраните по делото доказателства.
Твърдят, че от представените по делото писмени доказателства, „***" АД с.*** е собственик на недвижимите имоти, подробно описани в исковата молба и представения като доказателство по делото Нот.акт № *** том *** от 4
**,**,**** год. на Нотариус С.И., вписан в Агенцията по вписванията гр. П. под двойно входящ регистър № *** от дата **,**,**** год. и за всички описани исковата молба недвижими имоти, са налице и Договори за аренда сключени, от предишните собственици с Дружество арендатор - "*** 2007"ЕООД с ЕИК ***.
От въззиваемото Дружество считат, че при действащ и вписан Договор за аренда, приобретателят на правото на собственост върху земеделските имоти автоматично замества арендодателя като страна в Договора за целия остатък от неизтеклия му срок по силата на правилото, съдържащо се в пределно ясната разпоредба на чл.17 ал.2 от Закона за аренда в земеделието и то в момента на придобиване на това пълно вещно право, без да е необходимо настъпването на каквото и да било друго обстоятелство за осъществяването на фактическия състав на заместването.
Застъпват становището, че „* -***"АД с. *** се е превърнало в носител на всички облигационни права и задължения - предмет на съдържанието на Договорите за аренда по отношение на процесните недвижими имоти, а исковата молба е основното притезателно право да се иска и да се получи плащане на арендната цена за стопанските 2019/2020г., както и стопанската 2020/2021 год., съответства насрещното задължение на арендатора да го удовлетвори - чл.8 ал.1 от ЗАрЗ.
Изискуемостта на вземанията по описаните договори, според въззиваемото Дружество е настъпила. Поради тази причина в писмената защита се претендира, че в настоящото производство „*- ***" АД е насочило претенцията си не към арендатора "*** 2007 "ЕООД гр. П., а към пренаемателя "*** 2017" ЕООД гр. П.. Правото на арендодателя/наемодателя/ да иска заплащане на дължимата арендна/ наемна/ цена от преарендатора/пренаемателя/ е пряко собствено притезание, произтичащо от нормите на чл. 17, ал.З, изр.2-ро от Закона за аренда в земеделието , пар.1 от Д Р на 3АрЗ, вр.с чл. 234, ал.3 от ЗЗД.
В своя защита, въззиваемото Дружество посочват, че ЗАЗ е специален закон спрямо ЗЗД. ЗЗД се прилага доколкото са налице неуредени хипотези пар. 1 ДР ЗАЗ. В Закона за аренда в земеделието не е уредено пренаемането, какъвто е и настоящия случай в производството по делото. Специалният закон дерогира приложението на общия. Въпросът е дали непосочването на 5 прекия иск като рефлексна последица при пренаемането в Закона за аренда в земеделието представлява дерогиране на приложението на този иск. Нормите представляват изрични волеизявления на законодателния орган.
Следователно ако законодателят е желаел да ограничи приложението на прекия иск е щял да го направи изрично.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че от Нотариален акт от **,**,****год. за покупко-продажба на недвижим имот №***, том 10, рег.№***, дело №1042/2019 година на Нотариус С. И., с рег.№*** при НК – София, с район на действие района на ПлРС се установява, че ищцовото Дружество е станало собственик на процесните недвижими имоти, описани подробно по-горе в съдебното решение.
На л.178 и сл. по делото са представени и са приети като доказателства Договори за аренда на процесните земеделски земи съответно от дати:
22.05.2013год., 09.05.2013год., 07.05.2011год., 04.06.2013год., 29.08.2013год., 20.08.2015год., 24.09.2013год., 24.06.2014год., 24.02.2015год., 15.08.2014год. и 28.042015год., сключени от съответните собственици към онези моменти на земеделските земи и *** 2007 ЕООД, като арендатор.
Договорите са вписани, с нотариална заверка на подписите и в същите е регламентирана възможността за арендатора да пренаеме земята с трети лица.
На л.206 и сл. от делото са приложени Договори за преотдаване на земеделски земи за обработване, сключени на 25.06.2019год., на 09.07.2021год., на 05.07.2021год и на 25.06.2020год., от които се установява, че „*** 2007“ЕООД е преотдал под наем на „*** 2017“ЕООД процесните недвижими имоти. Видно е от договорите, че страните са се задължили, размерът на наемната вноска да е в размер на съответно – по 50лв. за стопанските 2019/2020год. и 2020/2021год. и по 20лв. за стопанската 2021/2022год.- за декар годишно или по направен избор в натура, равна на 15 % от средния добив за определена култура, платими от 15.12 до 30.03 на 6 следващата стопанска година.